Ефектът на пеперудата

Мимикрия се нарича способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие.

Снимката по-долу направих в прохода Вратцата, близо до Враца. Всъщност, дори не забелязах пеперудата първоначално – приличаше на едно от хилядите есенни листа, паднали от дърветата. Тотално сляла се със заобикалящата я среда.

За съжаление, често виждам подобно поведение и сред хората. Подражават на другите, опитват се да не бъдат различни, да се слеят с околните… Чувстват се обединени от модата, от съответните стилове музика, от марките автомобили и мобилни телефони, от футболни отбори… и се чувстват обединени! А всъщност повечето хора са други хора. Мислите им са чужди мнения, животът им е мимикрия, а страстите им – цитат. Дори и това е цитат на Оскар Уайлд…

Виртуална гора

В блога на Надя прочетох за виртуалната гора, която прави брат й…
Да, това със сигурност е поредният начин на някой находчив уебмастър да докара повече посещения в сайта си, но като се абстрахираш от това и си помислиш за идеята на едно дете да си има гора, дървета, зеленина… Разбираш, че има смисъл да крещиш „Рила ни е мила“, „Спасете Странджа“ и „Спрете незаконното строителство в природните паркове“…
Иначе децата ни един ден ще могат да се радват само на виртуални гори, защото истински няма да има…
P.S. От тук можете да видите колко голяма е станала гората на хлапето… И с посещението си да прибавите още едно листо в гората му.