Левичари и десничари

handsВ световен мащаб съотношението левичари:десничари е 10:90. Сред над 100 от читателите, гласували в блога ни, то е 14:86.

А може ли да си по средата? Може!
Научих една нова дума – амбидекстър: човек, който си служи еднакво добре и с двете ръце. Амбидекстърът е изключително рядко срещан човек и се различава от миксирания тип по следното:

Миксираният тип върши част от нещата по-добре с лявата ръка, а друга част – по-добре с дясната… Например, пише с дясната, но хвърля топка по-добре с лявата. Амбидекстърът на теория може еднакво добре и да пише, и да хвърля топка с двете ръце.

Проучвания сред 100 000 студенти показват, че левичарите са по-добри в математиката, музиката и архитектурата. Десничарите пък четат и пишат по-бързо. Особено за писането е абсолютно логично при писане отляво надясно, защото закриват това, което са написали.

Доказано е и че левичарите имат предимство в спортове като тенис, тенис на маса, крикет, бадминтон и фехтовка. По-слабо видимо е при бокса, джудото, борбата, футбола и волейбола. Това е лесно обяснимо – в световен мащаб, всеки десничар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Но и всеки левичар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Накратко, всеки спортист е 9 пъти по-опитен срещу десничари, отколкото срещу левичари. При това положение, когато десничар и левичар застанат в директен сблъсък, при който активната ръка има значение, се очаква левичарят да има девет пъти повече опит срещу десничаря.

Каквато и да е ориентацията на човека, доказано е, че тя започва още от зародиш. Обществото от години е заклеймило левичарите като хора, които правят нещата по погрешен начин. Някои учители в началното училище се опитват да „превъзпитат“ децата да пишат с дясната ръка, защото така е „правилно“.

Според християнската религия лявата страна символизира ада, т.е. слизането на Христос в ада, а дясната символизира възкачването му отдясно на Отца. Дори в руския и английския „десен“ и „правилен“ се описват с една дума – „right“, „правый“…

От друга страна, всички знаем, че лявата страна на тялото се ръководи от дяснатам половина на мозъка 🙂 Накратко – единственото важно нещо е да можете да различавате ляво и дясно.

Трамвай

Пътувам в трамвая и наблюдавам хората около мен. Ако човек се вгледа внимателно, може да види толкова много неща…
Жена на средна възраст се е взряла в нищото през прозореца и се опитва да се задържи права, тъй като няма как да се хване за дръжката – ръцете й са опънати от тежки найлонови пликове с покупки. Жега е и по торбичките под очите й се стича пот. Звъни мобилният й телефон и с много усилия успява да намери свободен крайник, с който да отговори… явно е мъжът й, но който и да е, усеща се, че й вдига страхотен скандал за нещо… Не знам колко силно трябва да крещиш, за да се чуеш през мобилен телефон от два метра в движещ се трамвай… Жената приключва разговора и освен пот, по лицето й се стичат и сълзи…
Качват се две момичета. Възраст: 12-13 години. Тихичко прокрадват поглед към един от връстниците си в далечната част на трамвая, побутват се една друга и тихичко се кикотят.
Връстникът им едва ли ги забелязва, но точно в този момент става и отстъпва мястото си на възрастна жена, цялата облечена в черно, с черна забрадка, черна лентичка, закачена с топлийка и два ужасно жълти слънчогледа на фона на всичко това…
Трамваят отново спира и се качва още един човек, облечен в черно. Той е доста по-млад, но не знам колко точно. Виждам само гърба му: едра фигура, дълга коса и надпис „Iron Maiden“ на гърба му. С него се качва и русо момиче с миловидна физиономия и го гледа наполовина дяволито, наполовина глуповато. Хващат се за ръце и се скриват в ъгъла, доколкото е възможно човек да се скрие в трамвай… жегата е ужасна, човек ако има как, ще си смъкне и кожата, но те се притискат силно един към друг и започват да се целуват.
Отмествам погледа си леко встрани и виждам, че не само аз наблюдавам целуващата се двойка. Един много симпатичен дядо (приличащ на Антъни Хопкинс) гледа как младите до него се целуват и им се усмихва… Замисля се за миг и бавно вдига ръка към лицето си, защото очите му се навлажняват.
Някъде зад мен звъни мобилен телефон, а сигналът му е на… „Сигнал“:
Между ад или рай
влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов –
ще вървим ли докрай
още колкото остава:
единствен миг или един живот…