„Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“

Оригинално заглавие: The King’s Speech

IMDB: h ttp://www.imdb.com/video/imdb/vi806197529/

Официален сайт: http://www.kingsspeech.com/

Жанр: биографичен, драма

Режисьор: Том Хуупър

Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър

Времетраене: 118 мин.

Лична оценка: 9/10

 

Снощи с Мимето и Борко гледахме „Речта на краля“ на кино.

Не си падам много по исторически и биографични филми. Скучни са. Няма много действие, хуморът е сведен до минимум и почти всички те натоварват… По тези показатели и „Речта на краля“ не прави изключение. Но когато самата кралица Елизабет II каже, че била „трогната от вълнуващия портрет на нейния баща” след като гледала филма, вече може да предположите, че става въпрос за нещо различно.

Всъщност, този път ще ви издам историята, която е по истински случай. Бъдещият крал на Англия (Джордж VI) заеква. Наглед дребен проблем, но когато се предполага, че си внушителен оратор, който трябва да се изправи пред нацията си и да я окуражи в труден момент, нещата не са толкова прости… И когато нещата стават напечени, се появява странен терапевт, който с методите и държанието си доста наподобява д-р Хаус от прага на Втората световна война. Мога и края на филма да ви кажа, но не вярвам, че сте толкова тъпи, за да не се досетите. Въпросът не е там!

По-голямата част от филма представлява разговорите на двама души в една стая. Повтарям, над три четвърти от филма се развива с двама души, една стая и разговори. Няма специални ефекти, няма стрелба, няма заплетени любовни истории, няма неразгадано убийство, няма мистериозни паранормални явления, няма невероятни обрати…

Много хора биха си казали „скука“ и ще ги разбера. Този филм не е за всеки, нито пък е за всяко време и настроение. Но ако такова ви дойде, задължително го гледайте. Особено силно го препоръчвам на хората, изгубили увереност в себе си; на заекващите и отчаяните; на кралете; на тези, които имат взимане-даване с англичани; на хората, интересуващи се от историята на Великобритания, но най-вече на всички приятели актьори. За актьорите си е направо задължителен!

Гледа се на един дъх, в уединение, на голям екран (не е задължително на кино, но на голям екран, за да наблюдавате детайлите в актьорската игра), с чаша уиски или бърбън…

Неслучайно това е първият австралийски филм с „Оскар“, всъщност даже с 4 от общо 12 номинации (рекорд за 2010 г.): най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и главна мъжка роля! За финал ще ви кажа, че само 16 филма в цялата световна филмова история имат 12 или повече номинации:

  1. Титаник (1997 г., 14 номинации)
  2. Всичко за Ева (1950 г., 14 номинации)
  3. Чикаго (2002 г., 13 номинации)
  4. Влюбеният Шекспир (1998 г., 13 номинации)
  5. Форест Гъмп (1994 г., 13 номинации)
  6. От тук до вечността (1953 г., 13 номинации)
  7. Отнесени от вихъра (1939 г., 13 номинации)
  8. Речта на краля (2010 г., 12 номинации)
  9. Гладиатор (2000 г., 12 номинации)
  10. Английският пациент (1996 г., 12 номинации)
  11. Списъкът на Шиндлер (1993 г., 12 номинации)
  12. Танцуващият с вълци (1990 г., 12 номинации)
  13. Моята прекрасна лейди (1964 г., 12 номинации)
  14. Бен-Хур (1959 г., 12 номинации)
  15. На кея (1954 г., 12 номинации)
  16. Госпожа Минивър (1942 г., 12 номинации)

В Брюксел…

Както писах, вече сме в Западна Европа и по-точно в Брюксел, Белгия, където е и централата на Европейския Съюз… Още по-точно сме при Ирка, моя близка приятелка от ученическите години. Тя е в Брюксел и работи като кореспондент за в-к „Дневник“ и „Капитал“, за да пише ей такива статии…
Интересните неща в Брюксел може да се видят само за няколко часа – централният площад (Гранд Плас) и околните му улички с магазини за шоколад и дантели, кръчмите с десетки видове бира, стотиците японски туристи…

Най-запомнящите се неща:
– вали през цялото време (освен когато не вали)
– след 2000+ км за един ден, една белгийска бира сваля човек под масата
– магазините за белгийски шоколад се държат от азиатци
– брюкселското зеле не е особено популярна храна, за разлика от гофретите и пържените картофи, които белгийците претендират, че са изобретили, но за храната тук ще пиша отделно…
Още няколко интересни неща:

Най-често управляваните автомобили са Ситроен, Пежо и Рено, но можете да видите и немски коли… при това на най-неочаквани места.
И в Брюксел си имат Капалъ Чарши. Само че й викат „галерия“.Парк „Леополд“ (зад Европейския парламент и пред Иркината къщурка) е наречен на белгийския крал Леополд… Както и 2/3 от статуите тук.На един художник му писнало да гледа навсякъде из Брюксел забележителности, кръстени на Леополд (Леополд е известен като колонизатор на Конго)… Поради това в знак на протест преди няколко седмици той боядисал цялата статуя на Леополд в ярко червено. Бил арестуван, а статуята била моментално изчистена… Сигурен съм, че в Лондон например биха оставили статуята така за по-дълго време, за да привличат туристи, но нейсе…Дърветата в белгийските паркове са принудени да растат линейно като лозички 🙂

Посетихме и пикаещия човек (а не манекен, както ме поправиха наскоро).

Сградата на Европейския парламент е планирана така, че куполът й да наподобява този на старата гара „Люксембург“, която днес е част от главния вход на парламента.

Това е покривало на строително скеле. Креативизмът може да се прояви дори в строителството!



Реклама:

Booking.com

Задача с бурета

В една далечна страна, живеел крал, известен с организирането на огромни банкети… Всяка година кралят дарявал 1000 бурета със скъпо вино, викал най-добрите диджеи и танцьорки за партито, а последната година дори поканил „Те“, „Б.Т.Р.“, Лили Иванова, група „ФМИ“ и дори Manowar на банкета…
Въобще, купонът се очертавал да бъде тотално на макс, но точно 5 дни преди партито един отмъстителен селянин-нинджа се промъкнал до 1000-та бурета и сипал отрова в едно от тях…
Кралят предвидливо бил сложил СОТ във винарната, така че охраната заловила селянина, докато се опитвал да избяга… за съжаление, не станало ясно кое точно буре с вино било отровено.
Кралският лаборант в момента се занимавал с откриването на ваксина против СПИН, така че нямало как да се занимава с изследването на буретата. За съжаление, отровата била толкова силна, че една капка от нея можела да убие човек, дори ако е изсипана в милиони литри вино! Също така, отровата не убивала внезапно – жертвата умирала 3 дни след изпиването й.
Кралят решил да открие отровеното буре, като използва осъдени на смърт затворници. Естествено, ако имаше 1000 затворници, осъдени на смърт, работата му би била много лесна – номерира затворниците от 1 до 1000, дава на затворник 1 – буре 1, на затворник 2 – буре 2 и т. н. до 1000… след 3 дни резултатът става ясен. Ето защо в задачата се пита – какъв е най-малкият брой затворници, с който може да се определи кое буре е отровено, така че банкетът да се организира с останалите 999 бурета?