13 октомври – International Suit Up Day

Феновете на „Как се запознах с майка ви“ вече може би знаят, но аз да напомня – утре е Международен ден на костюмарите, така че е време да си спомните една от любимите фрази на Барни, да извадите отдавна закътания костюм от абитуриентския бал, сватбата или за каквото там последно сте го ползвали, да лъснете официалните обувки и да се пръкнете на училище, в офиса или в кварталната кръчма с костюм… То е ясно, че ще утрепете рибата 🙂

Повече за събитието – тук:

http://internationalsuitupday.com/

Перон

Перон… без влак… в очакване на влак, ако трябва да съм по-точен.
Притеснено момиче се скрива в един от ъглите, оглежда се във витрината отсреща и трескаво започва да реше косата си…
Възрастен мъж вижда суетната млада дама и несъзнателно приглажда малкото останали косми на главата му, така че да изглежда по-малко плешив.
Зад колоната са се скрили двама влюбени и се целуват като обезумели. Допират челата си, гледат се в очите и без да кажат нито дума си обещават хиляди неща, момчето се подписва с устни върху обещаното, а момичето го подпечатва с влажните си, детински вярващи очи.
Мъж с елегантен костюм и кожена чанта прикляка смешно, за да прегърне двете си деца. Те се вкопчват в него като малки пиявици и стоят така известно време. Баща им бавно се изправя, но двата дребосъка са обвили ръце около краката му и се опитват да го спрат с цялата си тежест… Майката наблюдава, застанала малко по-настрани и ги целува с поглед…
Влакът пристига.
Момичето скрива четката за коса и започва да се озърта… Бързо забелязва високия си приятел, който стърчи една глава над останалите… Затичва се към него и му се лепва на врата…
В този момент малките пиявици се отлепят от баща си и отстъпват няколко крачки назад, за да застанат плътно до мама. Таткото маха с ръка, влиза във влака, маха с ръка, настанява се и отново маха с ръка…
Плешивецът се оглежда във всички посоки, явно търсейки конкретен човек, но хората се разотиват, а той не вижда този, когото чака. Вади кутия цигари, после се сеща за забранителния надпис на стената и ги прибира. Вади телефона си. Набира последния избран номер и дълго държи мобилния си долепен до ухото, без да успее да се свърже.
Двамата влюбени се държат все едно влакът изобщо не е дошъл… В последния момент момичето влиза вътре и вратите се затварят след нея. И двамата поставят длани на стъклото, все едно се докосват. Строг мъж в униформа изсвирва и прави на момчето недвусмислен знак да се отдръпне…
Влакът с въздишка поема по познатия си маршрут, а перонът остава някак пуст и тъжен.
Плешивецът бавно изкачва стълбите с долепен до ухото телефон.
Децата минават от двете страни на майка си и започват да я бомбардират с всевъзможни въпроси.
Суетното момиче и високия й приятел не могат да се нарадват един на друг и също като предишната двойка се скриват зад колоната и започват да се целуват като обезумели…
А момчето… Момчето гледа в далечината… Вече е сам… И приятелката му се отдалечава с всеки изминал миг… Вече е сам. И не е нужно да се прави на мъж пред някого… Вече е сам и може да му е тъжно… може да заплаче дори! И една истинска, тежка, мъжка сълза пада от лявото му око и се разбива на пода…

„Между ад или рай
влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов.
Ще вървим ли докрай
още колкото остава –
единствен миг или един живот…