乌兰托娅—套马杆

Както сте прочели и от заглавието, става въпрос за песен на Wulan Tuoya. Всъщност една прекрасна китайска песен (знаете слабостта ми към песни за коне), изпята от известната (там) монголска певица Вулан Туоя.

Вики много обича тази песен, която гордо нарече „Песента на Та̀ка“ (така се казва любимата ѝ плюшена кобилка)… Един ден ме пита какво пее каката и аз като един добър и отзивчив татко, се наложи да ѝ я преведа от китайски. Не беше лесно (ползвах Google Translate и един превод през английски), но крайният резултат е следният:

Юзди
~~~~

Дай ми ясен изгрев в ранна синева.
Дай ми и поле безкрайно от зеленина.
Дай ми ти орел в небето гордо да лети.
Дай ми на земята кон, седло и две юзди.

Дай ми облак бял да плува от ветреца благ.
Нека той довее силен билков аромат.
Гривата на моя кон с косата ми развети
като ручей пролетен да бликнат сред полето.

Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)

Дай ми ти случайна среща с млад, красив ездач.
Искам да препускам с него от зори до здрач.
Да се носим сред поле с ухаеща трева
и едно прекрасно цвете да му подаря.

Момък язди див жребец в далечните земи,
сякаш на крила орлови влюбено лети.
Бие от любов и радост в безкрайните поля
едно сърце голямо, като цялата Земя. (х2)

Момък язди див жребец в далечните земи
и едно момиче с него иска да върви,
цвете да му подари от дивите поля и
едно сърце голямо, като цялата Земя…

Гледайки клипа, си мисля и за това колко близко сме до монголците (пак да кажа: монголска певица и клип, китайски текст): игнорирайте езика, махнете някои азиатски орнаменти от носията и ще усетите, че имаме много общо с монголците. Вижте хората, поляните и особено ролята на конете… И си представете нещата преди 1300-1500 години… Само аз ли откривам общи неща?

Реми Гайяр (Rémi GAILLARD)

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

Класът на Владислав Виолинов

Ето нещо, което да разведри [дъждовния] ви ден – Мария Ст., Уни, Мария Р., Веси, Дени, Мери, Кари, Мишо, Стефи и Алекс под ръководството на Владислав Виолинов. Песента е „Междучасие“ на Васил Найденов, а от изпълнението на МОНТФИЗ може да се направи доста по-добър клип от оригинала: