Най-странната ни позната във Facebook

Тя е млада.

Тя е блондинка.

Тя е готина.

Кожата й е мека и приятна на допир.

Не говори много, но винаги е готова да те изслуша.

Лесно можеш да се влюбиш в нея.

Непушач. Всъщност, по-скоро пасивен пушач…

Харесва слаби мъже… и слаби жени…

Мрази задниците, но винаги попада на такива. Или по-точно, те й се натрапват.

Бисексуална е и не й пука какво мислят за нея.

От Русе е, но не говори меко.

Но пък е мека…

Тя е Кушетката на Ники.

Досега не бяхме ставали приятели с кушетка… не сме и предполагали, че ще се случи. Но в една нощ, около седмица преди сватбата ни, когато бяхме ужасно изнервени около приготовленията и решихме да се разходим в града, заваля пороен дъжд. Не из ведро… „из цистерна“ направо заваля! Никоя стряха не беше в състояние да ни запази сухи от проливния дъжд, а таксиджиите дори и не можеха да ни видят от силните струи вода, падаща от небето. Така, мокри до кости, влюбени безкрайно, ухилени до уши и без никаква друга алтернатива в четири през нощта позвънихме на вратата на Ники (най-близкото убежище в района)…

След настоятелно звънене Ники най-накрая отвори с типичната физиономия на събуден в четири през нощта човек. След като най-накрая ни фокусира и разпозна, без да задава каквито и да било въпроси, Ники ни връчи две хавлиени кърпи и едно одеяло с думите:

– Кушетката е ваша тази нощ.

Така се запознахме с Кушетката… Тя е изключително гостоприемна млада дама и нямаше нищо против да прекараме остатъка от нощта с нея. Беше една от най-хубавите вечери в живота ни…

Сега, няколко месеца по-късно, разбрахме, че Кушетка си има и страница във Facebook. И сме сигурни, че ще стане е една от най-известните кушетки в света някой ден… Пожелаваме й много любов, търпение, нова тапицерия, по-малко цигарен дим и да спечели от тотото!

Липсваш ни, Куше!!!

Утре ще дойдем да те видим.

Voulez-vous coucher avec moi ce soir?

П. и Б.

Kushetkata

Пикаенето забранено!

Отивам да взема позната от работа… Краят на работния ден е, трафикът по улиците е все още в пиковите си стойности, а на мен ми се пикае като на музикант в чуждо село!
Слизам от колата и натискам бутона до металната врата:
– МАП Маркетинг Рисърч, добър вечер!
– Добър вечер. Казвам се Петър Събев и идвам да взема една моя позната… Има ли възможност да я изчакам вътре?
– Да, заповядайте във фоайето!
Влизам. Портиерът е як пич, типичен образ от охранителна фирма, но по-усмихнат и ведър. Посочва ми нещо като канапе, където да изчакам… Само че аз имам друг проблем, както споменах:
– Извинете, мога ли да ползвам тоалетната?
– Не!
– Шегувате ли се? – ставам и се насочвам към вратата на тоалетната…
– Не! – става и пичът и ми посочва да се върна към дивана.
След като се отърсих от тоталното си оглупяване, изчаках познатата си търпеливо. И докато чаках и усещах надуващия ми се с всяка изминала секунда пикочен мехур, си мислех колко е важен портиерът за имиджа на една фирма…
Какво щеше да стане, ако всъщност посрещах не редови служител, а шефката на фирмата? Дали беше нейно разпореждане или самоинициатива на иначе учтивия портиер?
Какво щеше да стане, ако съм важен международен клиент… В края на краищата докарвам чудесен английски, немски и руски акцент, а и мога да попитам на поне още пет езика за тоалетна… но реших, че на български най-добре ще ме разберат.
Замислих се естествено и дали съм прав да се ядосам за това, че една фирма не допусна непознат човек да ползва тоалетната им – в правото си са! Но може би трябваше учтиво да обяснят, че е забранено външни лица да влизат или нещо подобно, а не да ти посочват с пръст да си седнеш… Нито съм куче, нито съм малко дете…
Но след като са решили да се държат с мен като с малчуган, реших и аз да направя нещо детинско: да спомена в блога си за това, че не са ми позволили да се изпикая… 🙂
Кенефна… тъпа кенефна история… И все пак, изпикайте се, ако случайно ви се наложи да посетите офиса на МАП Маркетинг Рисърч… И си носете тоалетна хартия за всеки случай, наблизо има градинка…