Етикет: Йоан Кръстител

В средата на Средиземно море… Звучи доста централно, нали? На картата прилича на едва забележимо мъничко камъче пред „италианския ботуш“, но всъщност на 316 кв. км площ Малта е събрала хилядолетия история и десетки култури… Малта мирише на жасмин и прясна риба, на хумус от грах и на влажен пясък… Усеща се хем средиземноморски южняшка като Южна Италия (каменни сгради, тесни улички, морска храна с балсамико и зехтинче, поздравяващи се хора и навиращи се в трафика коли и мотоциклети), хем аристократична и строга като Великобритания (била е британска колония, движението е отляво, пощенските кутии и телефонните кабини са лондонски червени, а сградите имат типични британски тесни входове и малки дворчета с градини), хем арабско-африканска (малтийският език, откритите пазари, занаятчиите и пекарите, сградите и лодките в ярки цветове, типичните арабски банички и хумуса от грах)…

И няма как да е иначе – когато си важен остров насред Средиземно море между Италия, Либия и Тунис; когато толкова цивилизации са оставили по нещо след себе си – финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, французи, арагонци, нормандци, отоманци, британци… и като добавим факта, че почти всички тук са градили повече, отколкото са рушили, става ясно защо Малта е толкова шарена, а малтийците са едни от най-щастливите хора в света…

Признаваме си, че преди да посетим Малта, знаехме твърде малко за тази държава, а съдейки по близки и приятели, на които разказваме, се оказа, че Малта не е особено известна сред българите. Имайки предвид, че към момента има две low-cost компании с директни полети, да стигнете до Малта и да се върнете може да ви излезе дори по-евтино, отколкото двупосочно пътуване София-Варна…

Кратка география

Държавата Малта се състои от два големи острова (Малта и Гозо), както и от няколко съвсем малки, повечето от които са необитаеми. По площ остров Малта е колкото София, а остров Гозо – колкото Перник:

Населението на цяла Малта е 516 000 души, т.е. по-малко от Пловдив. Но няма да го усетите така, защото над 1 600 000 туристи всяка година посещават страната и особено през лятото е истинско гъмжило!

Транспорт

Начините да стигнете до Малта са два: по вода и по въздух. По вода основният вариант е да плавате от о. Сицилия (Италия), така че най-вероятно ще летите – летище Малта е доста голямо (колко държави в света могат да се похвалят, че над 1% от територията им е заета от летища, а?) и добре организирано – преди COVID обслужва над 7 млн. пътници годишно!

Веднъж пристигнали, имате няколко опции:

Опция 1: градски транспорт, който се изразява само в автобуси (плюс няколко ферибота, но за тях по-нататък). Проблемът е, че е много бавен и малтийските автобусни шофьори не могат да карат плавно – газ, спирачка, газ, спирачка, газ, спирачка, докато ви се повдигне! Случи ни се два пъти и не бихме потретили, освен ако не зависи човешки живот от това. Може да се плаща директно в автобуса, включително с карта, но наистина не ви препоръчваме автобусите. Това вероятно обяснява и защо малтийците са толкова привързани към автомобилите си – 400 хил. автомобила на 500 хил. души население.

Опция 2: такси, 15-20 EUR фиксирана цена от летището, според района, в който отивате. И макар цената на таксито да е доста висока за 5-6-7 километра разстояние, силно го препоръчваме, особено, ако сте по-голяма група хора като нас. Най-лесно ще е да помолите да ви организират таксито от хотела, в който сте настанени.

Опция 3: автомобил под наем, стига да не ви притесняват шофирането с десен волан, южняшкият манталитет на шофьорите и трудното паркиране.

Кратка история на Малта

Трудно е да напишеш „кратка“ история на Малта – има доказателства за човешко присъствие от Неолита (5200 г. пр. Хр.), като островът попада под властта на Картаген (400 г. пр. Хр.) и Римската империя (218 г. пр. Хр.). Важно събитие е, че Св. Павел претърпява корабокрушение през 60 г. сл. Хр. и заливът, където това се е случило носи неговото име.

През 870 г. Малта е завладяна от арабите и те оставят своя отпечатък върху малтийските култура и език. Следват норманците (1091 г.), с което се затвърждава Християнството. Интересно е, че малтийците и днес се кръстят и казват „алла акбар“ („Бог е велик!“). Днес в Малта има 365 църкви.

През 1530 г., за да предпази Рим от инвазията на мюсюлманите, Карл V предава Малта на Ордена на хоспиталиерите. Османската империя все пак нахлува, покорява остров Гозо и всички местни жители са откарани в Либия, но за остров Малта нещата не стоят така – през 1565 г. рицарите хоспиталиери успяват да отблъснат османските нашественици с велика победа, начело с Великият магистър Жан Паризо дьо ла Валет, на когото е кръстена и столицата Валета.

От 1798 до 1800 г. само за три години Малта преминава от малтийския орден към френския император Наполеон (1798 г.), от там – към руския император Павел I (1799 г.) и британския сър Александър Бол (1800 г.), като през 1814 г. Малта официално става част от Британската империя и едно от най-ключовите пристанища на Британската флота. Изминава повече от век, в който малтийците всъщност си живеят доста добре и щастливо като британски поданици. Все пак, Малта получава самоуправление през 1921 г., следват двете Световни войни, в които Малта изиграва важна роля, а през 1964 г. Малта става независима държава след референдум. Последните британски сили обаче напускат Малта едва през 1979 г. Важното за вас като туристи обаче е, че все още се ползват британски тип електрически контакти – повечето хотели имат и европейския тип, но ви съветваме да си вземете преходник за всеки случай… Бюджетно също може да се подготвите за цени като в Англия – и нощувките, и ресторантите, и транспортът като цяло са на цени, близки до английските.

Малта става пълноправен член на Европейския съюз през 2004 г., така че няма да имате проблеми с роуминга, а официалната валута е еврото. И така – да започваме!

Ден 0: Кацане

Кацаме почти в полунощ. Следва кратка проверка от двама полицаи, които и на височина, и на ширина заедно трудно ще стигнат размерите на Петър… Мятаме се на таксито, минаваме в тунел под самолетната писта (уау!) и се настаняваме в хотела – рецепционистът ни е от Непал, на следващия ден имаше сърбин, след това – българка, след това – македонец… общо взето планински персонал 🙂

Лягаме си веднага, защото се подготвяме за натоварен ден.

Ден 1: Панорамна обиколка на Малта

Ранно утро е. Градът още спи, а ние сме първите, закусили в хотела. Чака ни голямо обикаляне, което няма как да се случи без професионален екскурзовод.

Силно ви препоръчваме нашия екскурзовод Йордан, с когото разгледахме и научихме толкова много неща само за един ден, колкото не бихме могли и за седмица сами в Малта. Уверяваме ви, че всяко евро си струва, така че не се колебайте и започнете с него, може да ви помогне и с десетки препоръки за заведения, транспорт и дестинации, които да посетите…

За контакти: Йордан Илиев, тел. +35699448178

И така, качваме се в електромобила на Данчо и докато ни разкаже накратко за Малта, вече сме в

Градините Сан Антон

Любимо място за разходка са градините Сан Антон. Дворецът към градините е бил замислен като лятна вила за Антоан де Пол, рицар от Ордена на св. Йоан. С времето вилата и градините около нея се разрастват и от 1882 г. насам са обществено достъпни.

Всеки държавен глава на посещение в Малта носи по някое растение от собствената си страна, така че ако отделите време за разходка ще можете да видите цветя и дървета от цял свят, включително огромни фикуси, красиви рози, екзотични палми и храсти, с които и професионален ботаник ще се затрудни. И всичко това – сред статуи, фонтани, колониална архитектура, както и пауни, костенурки, патици и други представители на фауната, повечето от които се разхождат свободно край вас…

След приятната разходка в градините продължаваме към

Селцето на майсторите-занаятчии

Отбиваме се за кратко в занаятчийницaтa Valetta Glass, където ръчно се изработвят различни сувенири от стъкло. И в околните занаятчийници правят красиви малтийски сувенири, изделия от сребро, местни бродирани дантели, керамични и стъклени съдове и какво ли не още. Към почти всяка работилница, разбира се, има и магазинче, откъдето да си закупите произведенията им… Лошата новина – скъпи са. Добрата новина – почти няма китайски боклуци.

Качваме се обратно в електромобила на Данчо (след като Симеон така и не откри ауспуха му) и продължаваме по китен път, обграден от полски цветя и кактуси към

Мдина – малтийският „Царевец“

Мдина е средновековен град с крепост, разположена на върха на хълм в централната част на острова. Градът е старата столица на Малта и е наистина стар – бил е населен още през VIII в. пр. Хр., когато финикийците колонизират Малта.

Навсякъде в Малта впечатляват паметниците, където на арабски с латински букви е обяснено нещо – буквите разбираме, но смисълът – не. Все едно българин да чете монголски!  И така, ето ни горе на крепостта сред файтони и дебели стени. Ако имахме време, Мдина и Рабат са си за цял ден – тук са снимани десетки филми, тук са и Катедралата Св. Павел, дворецът Вилхена, Палацо Фалсон, църквите Св. Агата и Св. Николас, Малтийският природонаучен музей, затворът, църквата и манастирът на Кармелитите, Бенедиктинският манастир и площадът Бастион…

За съжаление нямаме време да разгледаме всичко толкова подробно, затова минаваме „по диагоналната система“ Мдина и предградието на крепостта – Рабат, където и днес живеят около 11 500 души. На всяка крачка виждаме преплитането на различни културни и архитектурни особености от Италия, Великобритания и арабския свят…

Следваща спирка:

Синята пещера

За да стигнем до нея, трябва да прекосим почти половината държава, което в този случай е към 15-20 минути, но „дългото“ пътуване си струва – гледката е наистина впечатляваща, особено на живо!

Височината на скалите е около 30 метра, т.е. като на 10-етажна сграда, а ароматът на морски бриз и билки е неописуем!

Бризът си е бриз, гледките са си гледки, но когато децата кажат „гладни сме“, трябва да се действа в тази посока! Хубавото е, че в случая можем да го съчетаем с друга прекрасна гледка, а именно

Рибарското селище Марсашлок

Селцето Марсашлок е разположено в югоизточната част на остров Малта. Още от древни времена това място е било използвано от картагенците, а след това и от римляните като главно пристанище на Малта. И днес то е една от големите атракции на Малта с ярко украсените рибарски лодки на жителите на града, пазара за прясна морска храна и сувенири, както и десетки заведения… Разбира се – и най-добрата и прясна риба на острова се сервира и продава тук.

Сядаме и поръчваме вкусна средиземноморска храна. Персоналът в заведенията се състои предимно от представители на бивша Югославия – македонци, сърби, босненци. Честно казано, дори парче хляб с оцет балсамико и зехтин е невероятно вкусно, да не говорим за прекрасните чинии с морски дарове! С нови сили се насочваме на север към

Трите града

Само в рамките на четвърт час пейзажът около нас на няколко пъти се променя от селски на градски. Малта не е голяма, но си има почти всичко – градове, селца, полета, лозя, къщи, блокове, фабрики и занаятчийници. Единствено реки и езера няма, което обяснява и защо прясната вода в Малта липсва. Решили са си проблема с десалинизиране (обезсоляване) на морска вода и събиране на дъждовна такава…

Неусетно пейзажът става трайно градски и скоро навлизаме в трите старинни укрепени града. Те са познати като Биргу, Л-исла и Бормла – имена, използвани преди Голямата обсада на острова от отоманската флота през 1565 г. След голямата победа на Малта, те са преименувани на Виториоза („Победоносен“), Коспикуа („Забележителен“) и Синглеа (или Сенглеа, на името на Клод де ла Сенгле, велик магистър на Малта).

Първата ни спирка са градините Гарджола върху впечатляващите укрепления на Сенглеа. В самия край на бастиона се извисява шестоъгълна наблюдателна кула, върху която може да се видят око и ухо – символ на това, че всичко се вижда и чува от там. И наистина – има гледка към целия залив.

Вторият град (Виториоза) е най-старият, бил е заселен още от финикийците, а през 1530 г. рицарите от Ордена на Св. Йоан се установяват и подсилват крепостните стени, изграждайки нова столица в защитения форт Сант Анджело. Именно тук рицарите хоспиталиери удържали обсадата, а след края ѝ преместили административната си столица в построената отсреща още по-мощна крепост, като я нарекли на името на великия си магистър, Ла Валета.

Третият град Коспикуа (Бормла) първоначално възниква като предградие на Виториоза, но бързо става най-големият от трите. Разхождаме се и благодарение на екскурзовода ни Йордан откриваме много тайни за Малта, но сме сигурни, че десетки пъти повече остават неразкрити…

Слънцето още не е залязло, когато се сбогуваме и Данчо ни оставя пред хотела. Още с прибирането в стаите надушваме чаршафите. Легнахме, заспахме и се събудихме на сутринта – дори не вечеряхме!

Ден 2: Аквариума

Колко е хубаво да излезеш сутрин на терасата и да видиш морето – пиеш ароматно кафе, а децата си разглеждат книжки и брошурки на хотела. Как да се досетиш, че в един момент ще те сепнат и ще кажат:

— Мамо, тате, искаме на аквариума!

— Какъв аквариум? В Малта има ли аквариум?

— Има! И има скат.

— Ама вие вече сте ходили на толкова аквариуми…

— Нищо, искаме на аквариума!

И така, зарязваме плановете за Попай вилидж, Гозо и всичко останало и хващаме градски транспорт за Северна Малта. Тук е мястото да припомним, че сме големи фенове на градския транспорт, но в Малта го препоръчваме само в краен случай… В над половината случаи ни возеха филипинци с ехидни усмивки, които са решили, че автобусите от градския транспорт са влакчета на ужасите, които могат да взимат завоите на по две гуми, а газ-спирачка-газ-спирачка-газ-спирачка без видима причина е изключително забавно нещо!

В крайна сметка – стигнахме до Бугиба – районът с аквариума. С пътя в двете посоки и любопитните ни деца посещението си отне буквално целия ден. Но децата всъщност направиха чудесен избор – аквариумът показва много средиземноморски видове (например акула, ципура, лаврак, кефал, групер и риба-скорпион), както и сладководни и соленоводни видове от цял свят – над 175! Видяхме и ската, заради когото специално дойдохме, дори се снимахме с него…

Оказа се, че в аквариума се помещава и голям терариум с интересни видове гущери, жаби, тарантули, змии, рептили и всякакви други твари, като е направен така, че можете да ги видите буквално над главата си…

Ако решите да го посетите, съветваме ви да си купите онлайн билет с отстъпка от официалния им сайт.

Искахме да посетим и Музея на ретро-автомобилите, който е само на няколкостотин метра от аквариума, но времето просто не стигна и го изпуснахме. Върнахме се обратно в хотела ни в

Слима

Слима е град, намиращ се точно срещу Валета и основен жилищен и търговски район. Това е и най-гъсто населеният град в Малта. Ходихме за бърз шопинг – молът в Слима не е good deal – няма хубави промоции и повечето цени на известни марки са почти двойни на българските. Това не са го наследили от Англия…

Вечерта обаче си прекарахме с колонизаторска бира в колонизаторски пъб близо до хотела ни – едно от големите предимства да си бивша британска колония е класическият вкус на наливна Guiness, Brown Ale, Pale Ale и Stout. Наздраве!

Интересното е, че тротоарът минава директно през кръчмите! Няма как да се опише просто в снимка, така че се включваме с видео от мястото на събитието…

Ден 3: Валета

Ферибот Слима-Валета

Две фериботни линии – между Слима и Валета, както и между Валета и Трите града превозват пътници всеки ден от 06:45 сутринта до полунощ (19 ч. през зимата). Всъщност, движат се и през нощта, но по-рядко – подробности има на официалния им сайт.

Хубавото е, че само за 15 минути сме от Слима във Валета, където още на пристанището ни посрещат три котки, досущ като нашия Карамел. Тук е мястото да кажем и няколко думи за

Котките в Малта

Бързо ще откриете, че цяла Малта е пълна с котки – в къщите и дворовете на хората, по улиците, в парковете, край брега и по дебелите крепостни стени се разхождат добре угоени улични и домашни котчици. Малта е може би най-доброто място да бъдеш улична котка – местните ги хранят, правят им креватчета пред входните си врати, слагат кутии за дарения по магазините и дори има цял Остров на котките.

Ние обаче продължаваме по нашия път. Изкачваме крепостните стени, минаваме край катедралата „Св. Павел“, прекосяваме няколко малки улички и се озоваваме на

Площад „Св. Георги“

Това е главен площад, на който се намират сгради в бароков и неокласически стил. Най-известната от тях е

Дворецът на Великия Магистър и Дворцовата оръжейна

Един от големите музеи в Ла Валета е Дворецът на Великия магистър, в който се съхраняват многобройни произведения на изкуството, включително уникална колекция от гоблени и фрески, пресъздаващи Голямата обсада през 1565 г. За съжаление, по времето, когато го посетихме, всичко беше в ремонт, с изключение на Дворцовата оръжейна (която Симеон упорито продължава да нарича „оранжерия“).

Оръжейната палата на двореца е отворена като музей от 1860 г. и съхранява колекция от брони, доспехи и оръжия – както на редови войници, така и на велики магистри. Това е основният арсенал на Ордена на Св. Йоан през XVII и XVIII в. и като такъв е последният арсенал, създаден от военен орден на кръстоносците. Впечатляващо е колко богато украсени са били броните – в италиански стил, включващи изображения на рицар на Свети Йоан, цветни лилии, малтийски кръстове и други военни и флорални мотиви (като тази на Алоф дьо Винякур – на снимката).

Ако има едно нещо, което трябва да посетите в Малта, това е

Катедралата „Св. Йоан Кръстител“

Като цяло не сме от най-големите богопоклоници, а и да си бъдем честни – катедралата с нищо не впечатлява отвън, за да искате да дадете 15 EUR за вход.

Била е построена сравнително бързо – между 1573 и 1578 г., но влезете ли вътре, наистина ще се впечатлите от изяществото и орнаментите в храма, картините, стенописите, статуите и олтара, отнели на художници и скулптори над 100 години труд!

Всички знаем символа на малтийския кръст, състоящ се от четири вдлъбнати четириъгълника с форма на симетрични „V“, събиращи се в централен връх под прав ъгъл. Символът има богата история, като се предполага, че всеки от осемте върха символизира по един ланг на рицарите хоспиталиери, т.е. езиците на Оверн, на Франция, на Прованс, на Арагон, на Италия, на Германия (включително цялата Свещена Римска империя, както и Скандинавия, Унгария и Полша) и на Англия (включително Шотландия и Ирландия).

През XVI век всеки ланг на Малтийския орден получил свой параклис в катедралата, който да украси според традициите на своите език и държава. Всеки от рицарите искал неговият параклис да е най-впечатляващият и благодарение на съревнованието между тях Малта днес има това ценно културно наследство.

Ако въобще смъкнете очите си до пода, ще откриете, че буквално ходите по надгробните плочи на рицари, изрисувани в многоцветни мрамори. Тук е погребан и Великият магистър на Ордена, създателят на столицата – Жан дьо ла Валет!

В катедралата може да се видят и две велики произведения на Микеланджело – „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител“ и „Писание на св. Йероним“. Интересен факт е, че през 1608 г. Караваджо участва в сбиване, в което са ранени няколко рицари. Той е арестуван, но не дочаква процеса, а избягва от Малта, а рицарите го изхвърлят завинаги от Ордена. В самата църква можете да видите творбите, както и да изгледате кратък филм по темата, в YouTube има трейлър:

Излизаме от катедралата, правим един „тегел“ по главната ул. Република и стигаме до укрепленията на Св. Елмо, откъдето пък се насочваме към

Градините „Барака“ и празничните топовни изстрели

Lower Barrakka започват край фортификационния форт Св. Елмо, където е и Музеят на Войната.

Тук ще видите красиви тераси, арки и фонтани, с прекрасна гледка към трите града.

Вместо финал

Малта е малка, сладка и шарена. Като мед, откъдето идва и името ѝ. Култури, вкусове, цветове и елементи, които поколения наред, подобно на пчели, местните са събирали, за да създадат този прекрасен микс!

Със сигурност искаме още от този микс – не видяхме подробно Мдина, целия остров Гозо, Попай вилидж, Пачевил (малтийския Слънчак), остров Комино и Синята лагуна (не я бъркайте със Синята пещера), заливът Saint Julian, подземния храм Хал Сафлиени и вероятно още десетки интересни места… Но пък видяхме повече, отколкото очаквахме! И от това, което видяхме, смело добавяме Малта в любимите ни туристически места!