Концерт на Б.Т.Р. в Русе

В случай, че не знаете, тази вечер Б.Т.Р. свиреха в Русе. Всъщност, явно само 50-100 души знаеха, защото толкова бяха дошли по случай празничния концерт, заплатен от Община Русе.
Аз лично разбрах за концерта от един сравнително малък надпис пред градския театър, съдържащ програмата на празниците. Само дето надписът гласеше, че концертът ще е пред Общината, а той беше в Доходното здание заради дъжда. Както може би се досещате, нямаше особена информация за промяната.
В следствие – тази вечер голяма група като Б.Т.Р. пя пред около 50-60 души. При богатия репертоар на Б.Т.Р., това означава, че можеха спокойно на всеки да изпълнят отделна песен! Не знам как се почувствали момчетата от групата, влизайки в полупразната зала, но аз се почувствах засрамен, че съм от Русе…
Познавах лично над 50% от публиката, всъщност на 10-тина души им казах лично в последния момент. Няма медии, няма гласност, нищо… една кьорава табелка „Концертът ще се състои в Доходно здание“ няма!
Наско, Кирчо, Славчо, Иван и Илиян се появиха на сцената като училищна група (ефектът бе подсилен още повече, че по-голямата част от публиката се състоеше именно от ученици от МГ „Баба Тонка“)… И ГОЛЕМИТЕ Б.Т.Р. отстрани като че ли изглеждаха по-земни, по-добри и по-мили…
Защото макар и да бяхме шепа хора, нито за миг не се почувствах пренебрегнат от групата. Липсваха невероятните викове на огромната тълпа, но и сам фенът е фен, както се казва… Крещяхме, пяхме, танцувахме и се забавлявахме на максимум.
Толкова на максимум, че токът не издържа в един момент и останахме на сладки приказки с групата:
– Съжаляваме, но нямаме ток – казва Наско.
– Нищо, свирете „Надеждата“ акустично – казвам аз.
– Ами нямаме акустични китари с нас – казва Славчо.
– Ама мога да ти я изсвиря на акустични барабани, ако искаш.
– А, няма да стане – провиква се друг фен… – Искаме ток!
– ИСКАМЕ ТОК! ИСКАМЕ ТОК! ИСКАМЕ ТОК!
Токът дойде след една цигара време и концертът продължи. Така и не стигнахме до „Надеждата“, но определено съм доволен от концерта като цяло.
Всъщност, доволен съм от Б.Т.Р. и съм адски недоволен от отговорните в PR отдела на Община Русе (ако изобщо има такъв), които не дадоха никаква гласност на събитието! Идеята да правиш концерт на Б.Т.Р. в зала е повече от тъпа, лично според мен. Не мога да усетя музиката така. Представете си – концерт на Б.Т.Р. и полупразна зала, с насядали като баби младежи, които стриктно гледат и пляскат… На всичкото отгоре, ченгетата прибраха някакъв пич, защото си носеше патронче с алкохол в якето… (?!!!!!) А колко по-различно би било под дъжда, покрити с найлон, изпод който грачим, прегърнати и със светещи запалки в ръка…
Между другото, новият албум на Б.Т.Р. („Deja Vu“) съдържа само стари шлагери на други групи и до към края на май се продава на промоционална цена от 8 лв. с подарък вестник (или обратното). Някои от песните са много зле, но други определено ме зарадваха.
И за край – една история, която се случи паралелно с концерта и за която разбрах в последствие…
Започва така:
„Вечерта трябваше да е приятна. Имах си планове. На концерт с момчетата. Рок концерт. И аз с черни нокти и подчертани с черно очи. Да, ама не. Едно странно телефонно обаждане промени всичко. И докато се усетя вече не чаках началото на концерта с момчетата. Препусках през локвите, почти скрита под розовия си чадър…“
Продължението очаквайте тук.