Реми Гайяр (Rémi GAILLARD)

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

Забавните логове на механици и пилоти от Qantas

Получих го по Skype. Старо, но златно!

 

Авиокомпанията Qantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолети никога не са претърпявали катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал – своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чуство за хумор, с годините се е натрупала доста интересна колекция от забележки и отговори. Ето част от тях:

З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.
О: Почти заменихме лявата вътрешна гума.

З: Нещо подрънква в пилотската кабина.
О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.

З: Има умрели бръмбари по челното стъкло.
О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.

З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.
О: Признаците са отстранени.

З: Системата „Свой-Чужд“ не работи.
О: Системата „Свой-Чужд“ никога не работи, когато е изключена.

З: Двигател инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.
О: След кратко разследване, двигател инв. № 380-8006FAF-89-19 беше открит под дясното крило.

З: В пилотската кабина има мишка.
О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.

З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо.
О: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване.

З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30 м височина.
О: Проверено неколкократно в хангара – самолетът държи височината стабилно.

З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.
О: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО…, идиот такъв!

З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.
О: Подозирам, че си прав.

З: Самолетът се държи странно.
О: На самолета бе наредено да се държи прилично.

З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук – като че ли там седи някакво джудже и блъска с чук по плоскостите.
О: Джуджето е открито. Чукът – иззет.

З: Радарът пищи неистово.
О: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо.

Дългата рокля…

Час пик. Трафик. Претъпкан тролейбус. Хората си дишат във вратовете, рамо до рамо, гъз до гъз, набъчкани на места и „на по два етажа“… Прекрасният парфюм на момичето зад мен е прогонен от смърдящия дядка, който не се е къпал от осемдесет-и-някоя… Навън вали, а вътре е задушно и тегаво… Вратите на тролея се отварят и жената до мен тръгва да слиза… Чувам едно „хръс“ и поглеждам надолу. Роклята й е дълга, ама много дълга… Окаляна и мокра от всички краища. А единият й край е застанал под обувката ми. Настъпил съм я и всъщност това „хръс“ се е чуло именно от роклята й.
Жената слезе едно стъпало надолу, погледна новата голяма цепка на роклята си и обувката ми… Поглеждам ги и аз.
– Много съжалявам – казвам.
– Какво е това „много съжалявам“, бе, идиот! Не гледаш ли къде стъпваш…
– Ами… – показвам с поглед скупчените хора около мен – няма как…
– И к’во, съсипа ми роклята и ми казваш „много съжалявам“?!
– Нищо повече не мога да направя, освен да ви я платя…
– Не искам да ми я платиш, селяндур такъв!
– А какво искате?
– Да пукнеш дано! Да ти се случат най-лошите неща на света! Ей това искам – изплюва се върху ризата ми и слиза.
Вратите се затварят след нея, тролеят тръгва, а аз стоя тотално оглупял… Или съм съсипал най-важното нещо в живота на тази жена, или някои хора наистина не знаят какво говорят!