Дъждове, дъждове…

Снимка: Петър Събев
В София вали всеки ден.

Човек може да си сверява часовника по следобедните дъждове… точно в 17 часа се излива като из ведро. А си мислех, че тук е субтропичен пояс.

За втората среща на блогърите

Беше ясно, че ще пиша за срещата на блогърите още преди да отида на нея. След като се върнах обаче дълго се чудех как да започна поста си. И накрая измислих… Ще го започна със няколко снимки от първата коледна среща на блогърите през 2007 г.:
А сега ще ви покажа и един колаж от тази през 2008 г.:
Да забелязвате някаква разлика?
Ще го кажа така: БлогCamp 2008 беше чудесно организиран. Имаше наето помещение, спонсори, анкети, програма, медийно присъствие, презентации, гости (включително важни клечки), безплатна храна и напитки…
Спонсорите си направиха явна и не чак толкова реклама, мероприятията се проведоха общо взето по план, блогърите се презентираха или скатаваха, а една „мила“ женица не разбра какъв е проблемът да си взема колкото иска бира, вафла и сладки, при условие, че за блогърската среща пише „вход свободен“ и вътре се предлагат храна и напитки на корем… Но това е друга тема. Организацията беше чудесна, като изключим факта, че между отделните дискусии нямаше предвидена пауза и след третата такава хората започнаха да заспиват по столовете си…
Най-много внимание (заслужено според мен) беше обърнато на първата тема, а именно подслушването в Интернет. Тениската на Бого най-красноречиво показва общото мнение на блогърите по въпроса:
„I see dumb people… Walking around like regular people. They don’t see each other. They only see what they want to see. They don’t know they’re dumb…“
След това започнаха няколко презентации, които постепенно умориха публиката… Оказа се, че идеята ми за блогърска книга е претърпяла огромно развитие, при това без да разбера… Тишо е поел нещата и скоро може да очаквате безплатно разпространяван месечен сборник с най-добрите постове от блогосферата.
От една страна се радвам за това, че идеята ми ще намери реализация, макар не под същата форма, която си представях.
От друга страна, доста съм изненадан от бързото развитие на нещата около нея… Изданието ще се издържа от реклама, което може както да пропадне с гръм и трясък, така и да донесе голяма печалба на някого в бъдеще.
За мен по-важното е, че много хора, които досега не са чували що е блог ще могат да прочетат интересни постове, докато си пият кафето в кварталното заведение… А че има много питанки около това „кой, как, колко, кого, …“ се подразбира. Аз обаче харесвам хората, които действат, а не тези, които казват „Ама… но… обаче…“.
Като цяло мнението ми за БлогCamp 2008 е следното – това е чудесно мероприятие, но в никакъв случай не е „среща на блогърите“. Срещата на блогърите за мен е на по чаша бира, в непринудени разговори… Понякога човек просто има нужда да се види спокойно с хората, които чете и които го четат… А когато атмосферата в залата е подобна на „Парламентарен контрол“, имаш заврени няколко микрофона, фотоапарати и видеокамери в лицето и очакват от теб да променяш европейското законодателство… това не ми изглежда много „непринудено“.
И още нещо – другият път никой няма шанс да ме събуди за блогосреща в 10 ч. сутринта, особено пък през уикенда…
Накратко, нямам нищо против да спасяваме света със световнозначимите си дискусии, ама предлагам просто да пийнем по едно някъде преди това, а? И не е нужно да е с безплатна бира, и сам мога да си поръчам…