– Ставай! – Биляна събуди Петър в една майска сутрин…
– ?!?!
– WizzAir имат рожден ден, бързо, двама души пътуват с един билет. Резервирай полет за Дубай, давай, давай…
И така, драги читатели, още през май месец знаехме, че ще изкараме един топъл декември в Дубай. За Дубай виза не се иска, но Visa (кредитната карта) е силно препоръчителна, защото градът не е никак евтин… и до там ще стигнем.
WizzAir кацат на Dubai World Central (Al Maktoum International Airport). За разлика от централното, международно и най-натоварено в света летище (Dubai International Airport), това е на над 30 км от най-близката метростанция (Ibn Battuta) и над 50 км от центъра (Burj Khalifa / Dubai Mall). Макар и далеч, Al Maktoum си има и предимства – минаваме доста бързо през проверките за сигурност, а двама усмихнати араби, облечени в традиционните бели роби, наречени дишдаш, проверяват документите ни с приветливо „Мархаба!“.
В една от залите виждаме някакъв местен да ни се усмихва и да плямпа… Малко по-късно виждаме, че всъщност е холограмна реклама:
Излизаме от летището. Първи впечатления – чувстваме се съвсем „по европейски“, няма особена разлика с летищата в Франкфурт, Лондон и Виена, освен, че в декемврийската нощ температурата е 27 градуса.
Транспорт
Още тук е добре да ви разкажем за градския транспорт. Два дирхама са горе-долу левче, така че смятането в дирхами е лесно (1 BGN = 2 AED). Обаче цените като височина отговарят на заобикалящите ви небостъргачи… И транпортът е едно от сравнително евтините удоволствия:
Картите за транспорт се отчитат при всяко влизане и излизане от превозно средство. Не може двама души да ползват една и съща карта, групови билети няма. Ако влезете със златна карта там, където няма GOLD CLASS, ще платите нормална цена (напр. в повечето автобуси). Ако влезете със златна карта в метрото обаче и се качите в SILVER CLASS вагон, проблемът си е ваш – ще си платите премиум транспортирането. Деца под 5 г. и 90 см височина пътуват безплатно, ако едното от условията не е изпълнено, трябва да им купите нормален билет.
Съветът ни към вас – купете си златна карта (ползвайте еднократно билетче до метростанцията, където се продава). Двойно по-скъпо е, но в специалния вагон е почти празно през по-голямата част от денонощието, а транспортът така или иначе е едно от най-евтините неща в сравнение с всичко останало. Не сме сноби. По удобства дори Silver Class изглежда много по-комфортно от нашия градски транспорт, но по миризма… И друг път сме пътували с миришещи хора, но това никой не иска да си го причинява – представете си група миришещи на чесън и яхнийка работници, които са копали в канализацията, на 40-градусова жега и се прибират вкъщи, заедно с друга група хора, които НИКОГА в живота си не са се къпали, освен може би преди три години в р. Цитарум, Индия, най-мръсната на света… Добавете малко риба, развалени яйца и човешки акита и ще получите бегла представа за вонята, която се носи в метрото в Дубай. Хора нескрито закриват лицата си, а някои от тях повръщат, което също добавя нотки аромат към гореописаната картинка. Така че, послушайте ни, вземете си Gold карта, особено ако ще пътувате в пиковите часове.
Неизбежно в Дубай ще ползвате таксита. Возят по-евтино от софийските, не мамят, но поради големите разстояния очаквайте да оставяте между 25 и 80 AED на курс. Може да ползвате и Uber, но няма да ви излезе по-изгодно (освен ако не ви е за първи път, тогава ползвайте промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. кредит). Друга типична особеност – жените, пътуващи сами имат специално обособен вагон, както и специални таксита (тези с розов покрив). Имайте и това предвид.
Да обобщим какво направихме: автобус F55 от летището до мол Ibn Battuta, откъдето се качихме в „златния“ вагон на управляваното изцяло от компютър метро. Чуваме „Al Mahata Al Qadema Hiya“, което звучи като „Ало, малката, къде е Мария?“ Добре, че след това казват и на английски „The next station is…“ Е, след като го обяви на всичките 12 станции и Мария така и не се намери, ние слязохме и се отправихме към
Dubai Mall
Много хубаво магазинче… малко по-голямо от кварталното на Ники и Митко на ул. Нишава, но откъм алкохол е горе-долу същият асортимент, на Ники и Митко даже май изборът е по-голям. И от цени го бият.
Първи културен шок, разказ от Петър: Пикае ми се, нося си го от София, дето се казва. Тръгвам към тоалетната, до която имам чувството, че вървя половин километър. Виждам вратата и вървейки към нея започвам да си разкопчавам дънките, за да спестя време – отвътре яко напира! И вместо писоар, срещу мен виждам задниците на трима надупени араби, които се подмиват точно преди молитва… Влязъл съм в стаята за подмиване – кой да погледне знаците!
Да, арабският свят си има своите особености. По-добре забравете за алкохол, докато сте в Емирствата. На повечето места в ОАЕ е напълно забранен, в Дубай е разрешен в туристическите зони, но няма откъде да го купите. А и да има, цената е такава, че вероятно ще ви откаже, да не говорим, че местните ще гледат на вас като на долна измет, ако пиете алкохол.
Подобна е и ситуацията с влюбените погледи, дрехите с гол гръб, открити рамене и деколте, държането за ръка и, да не дава Аллах, да вземете да се целунете на публично място!!! Това за местните си е все едно да правите секс голи насред мола в България. Не ни разбирайте погрешно – Дубай е голям и космополитен. Дори да се целунете пред очите на полицай, е възможно да няма последствия. Но ако някой местен се оплаче, че му нарушавате душевния комфорт с непристойните си действия или облекло и се оплаче на полицията, те са длъжни да реагират. И наказанието може да стигне и до година затвор! Е, имайте това предвид и приятна разходка в мола…
Всъщност това е най-големият мол в света. Първото ни впечатление обаче не беше с „уау ефект“. Сякаш влизате в няколко свързани големи шопинг центъра, всеки с различна концепция и идея. Хубавото е, че има цели „квартали“ в мола: „квартал“ за спортни стоки, „квартал“ за детски забавления, „квартал“ за хапване (най-малката сметка, която оставихме, беше към 120 AED за двама ни, в McDonald’s!!!) и „ебаси-скъпия-квартал“. Само таблото, съдържащо списъка с магазините е десетина метра:
Естествено, много неща вътре ще ви впечатлят: огромен аквариум с живи риби и акули, сред които при солидно заплащане може да се гмурнете. Аквариумът е известен и като най-големият с единично стъкло (single-glass) в света.
В този мол е и най-големият магазин за обувки (трябва да се отбележи, че Биляна не влезе).
Тук е и най-голямата книжарница в света (в която НЕ се предлага Библията), най-голямата сладкарница в света, има дори и площадка за кънки на лед с олимпийски размер. Непосредствено до Мола са изгорелият малко след нашето посещение 5-звезден хотел Address, както и най-високата сграда в света – Бурж Халифа, за която ще ви разкажем малко по-надолу.
За да придобиете представа за размера, който, между другото, непрекъснато се увеличава, ето няколко факти:
- площта на мола побира 50 футболни игрища, горе-долу всички стадиони на А група в България заедно;
- разгърнатата площ обаче (към момента на посещението ни) е 1 124 000 m², т.е. ако всичко от мола се сложи на един етаж и се постави в центъра на София, то ще заеме площта ограждаща НДК-ЦУМ-Невски-Паметника на Левски-СУ-бул. Васил Левски;
- ресторантите са над 120, а магазините – над 1200: не чак толкова много на брой, но големи;
- от спирката на метрото до мола е изградена топла връзка, с дължина 820 метра, цялата в подвижни тротоари (травалатори), всеки с дължина между 70 и 120 метра;
- паркинг за 14 000 автомобила, за сравнение – цялата синя зона в София е с капацитет 10 734 паркоместа.
Разбира се, можем да продължим с факти и цифри, но Дубай като цяло си е грандо- и цифромания, така че няма смисъл… Размерите са толкова огромни, че в мола се предлага такси, което да ви придвижи от точка до точка:
Ето три неща, които задължително трябва да направите (и специални благодарности на Надя за съветите и реализацията им):
- Да си запазите маса в Social House, в зоната за пушачи (защото е навън и от там гледката е по-добра);
- Да се насладите на шоуто на най-големите танцуващи фонтани в света, което е на всеки половин час с няколко допълнителни рунда (13:00 ч. без петък, 13:30, 14:00 само в петък, 18:00, 18:30, 19:00 и т. н. до последното в 23:00);
- Може да финиширате в Cheesecake Factory (особено ако сте фенове на The Big Bang Theory) или с уникално поднесен сладолед в Cold Stone Creamery от ето тези пичове:
Има още десетки, дори стотици неща, които можете да направите и ще ви впечатлят – просто се поразходете из мола…
Бурж Халифа
Непосредствено до Мол Дубай се намира Бурж Халифа, най-високата сграда в света (829.8 м), която счупи всички рекорди за най-високо съоръжение, правено от човек въобще; най-голям брой етажи; най-високо жилище; най-висок ресторант; най-висок плувен басейн; асансьор, изминаващ най-голямо разстояние и т. н. Няма никакъв практически смисъл от построяването на подобна сграда, но е добре човек да види резултатите от състезанието „кой е по-по-най“ на шейховете в арабския свят. Всъщност ако искате да отидете в Дубай и да се качите на най-високата сграда в света, нямате много време – Jeddah Tower (1,008 m) в Джида, Саудитска Арабия ще бъде построена през 2020 г. Но да се върнем на Бурж Халифа…
Можете да се качите на 124-тия етаж, най-високата наблюдателна площадка в света на височина 555 метра. Цените започват от AED 125, но силно ви препоръчваме да отделите няколко дирхама повече и да посетите Бурж Халифа по залез слънце. Перфектното време да се качите е около 17 ч., така ще хванете както дневен, така и нощен Дубай. Можете да останете на наблюдателната площадка колкото искате, но си купете предварително билети, защото свършват бързо. Съвет към фотографите: носете си поляризиращ филтър, докато сте в Дубай, стъкларията в този град е доста.
И още един съвет към посещаващите Бурж Халифа: започнете да търсите входа час по-рано: той се намира не в самата сграда, а в Дубай мол и от там се стига посредством топла връзка до Бурж Халифа.
Десет бързи факта за Бурж Халифа:
- Бурж Халифа е построена и напълно завършена за точно 6 години. Това е средна скорост от точно един етаж на всеки две седмици. Цена: $1 400 000 000.
- В пиковите периоди на строежа са били ангажирани 12000 работници едновременно.
- Бетонът, излят за Бурж Халифа тежи колкото 500,000 слона. Приблизително толкова са всички слонове по света.
- Бурж Халифа има 57 асансьора, сред които са и най-бързите такива: 124 етажа в рамките на минута, достигайки скорост от 35 км/ч. Асансьорите имат специални системи за изравняване на налягането, за да не ви се пръснат тъпанчетата, докато „излитате“ и „кацате“ с тях.
- Ако все пак решите да се качвате по стълбите – очакват ви 2909 стъпала. Неслучайно сградата има специални евакуационни асансьори в случай на бедствие.
- Ако поставите всички парчета от неръждаема стомана едно върху друго, ще получите височина от 293 пъти от тази на Айфеловата кула.
- Сградата има 164 етажа: 163 над земята и само един подземен етаж.
- Бурж Халифа има 24 000 прозорци, за които е предвидена автоматична почистваща система с тегло 13 тона (да, трудничко биха се чистили на ръка)
- Сградата може да побере 35000 жители. Това е населението на Силистра, Разград, Ловеч или Смолян.
- Бурж Халифа ви позволява да видите два залеза – ако сте на земята и видите как слънцето залязва, след което се качите в асансьора до 124 етаж, ще можете да го видите да залязва отново, когато сте горе.
Ето какво е да гледаш и от върха на Бурж Халифа… (щракнете тук)
И за финал – как би изглеждала Бурж Халифа, ако се намираше в Истанбул, Париж и Лондон (извиняваме се за лошото качество и изкривяванията, но нямахме друга възможност да го снимаме):
Нашето посещение на Бурж Халифа беше на 2 декември, националният празник на ОАЕ. След като се върнахме обратно в мола, той приличаше на огромен оживен кошер. Пошматкахме се още малко и се отправихме към метрото, заедно с още няколкостотин души…
И втори културен шок: Изведнъж излизат араби, в камуфлажни униформи и сочат с автомати: ти наляво, ти надясно, ти наляво, ти надясно… Оглеждаме се и ясно виждаме принципа: всички европейци и араби са от едната страна, всички с по-жълта и мургава кожа – от другата. След което пуснаха европейците и арабите да се качат на метрото, а останалите – когато има място и възможност. Расизъм в най-чистата му форма.
Хотелът
Най-накрая се прибираме в хотела (Bonnington Jumeirah Lakes Towers, силно го препоръчваме) и там ни чака меко легло, топла вана и приветлив телевизор с надпис „Ahlan Wa Sahlan“, който буквално означава нещо като „добре дошъл си да останеш в семейството“, типичен арабски жест на гостоприемност…
Нямаше как да не се възползваме от „дупката“ в небостъргача – басейнът на 11-тия етаж, където можеш да доплуваш и да се наслаждаваш на нощен Дубай.
И трети културен шок: към басейна приближава арабка, покрита от глава до пети с черна бурка. Върви към басейна… Чакаме да махне бурката, чакаме, но не – цоп! И си влезе в басейна с бурката, изцяло забулена!
Трудно заспиваме от многото впечатления, но удобното легло, меките завивки и умората все пак надделяват.
Реклама:
Booking.com
Събуждаме се и слизаме в градината. Още от сутринта е тежко и задушно, красива синявица е кацнала на един гаф. Не, не сме направили гаф, просто така се нарича дървото Prosopis cineraria (известно е и като Дървото на живота). Та, представете си синявицата, кацнала на гафа издава нечувани за нас птичи звуци, отекващи в стъклата на заобикалящите ни небостъргачи, които от своя страна отразяват лъчите на ставащото все по-жарко слънце… В центъра на тази картинка е една от най-богатите шведски маси, които сме виждали. Само беконът е четири вида – телешки, пуешки, агнешки и пилешки. Свински, поради религиозни съображения няма…
Добре, де, има – греховното свинско открихме едва на третия ден, на малка масичка, скрита зад една врата в най-далечния ъгъл на ресторанта, на която пише „Pork Station“.
След като хапнахме, се метнахме на такси до Палмовия остров (Palm Jumeirah). По време на престоя си ползвахме таксита 7-8 пъти и винаги оставахме впечатлени от това колко любезни и мили са хората и колко високо е нивото на обслужването.
Палмата
Строежът на Palm Jumeirah започва през 2001 г. и през 2007 г. става най-големият изкуствен остров. В момента се строят още два такива, по-големи острова, по подобие на Palm Jumeirah.
Интересно е, че идеята и формата на острова са по идея на Принца на Дубай, Muhammad bin Rasheed Al Maktoum, който в началото на XXI в. решава да превърне Дубай в туристическа дестинация No. 1 в света. Слънце и пясък около Дубай – много, но пък крайбрежието е каменисто…
Ето защо принц Мохамед назначил най-добрите инженери, ландшафтни експерти и архитекти, след което провел с тях разговор, който си представяме горе-долу така:
– Момчета, ще ви позлатя, но трябва да направим дълга плажна ивица..
– Добре, можем да направим една дъгичка, с която ще получим 2-3 километра плажна ивица…
– Два километра?!? Искам 1000 км!!!
– Невъзможно!
– Невъзможно?! „Невъзможно“ е дума, която не присъства в речника на истинските лидери.
– Ама… това… е крайно непрактично!
– Не ме интересува, искам стотици километри плажна ивица. Сложете две дъги, три дъги, сто дъги…
– Да, но крайбрежието е само 20 километра, а и вълните бързо ще отмият пясъка по тази начин…
– Ами ако сложим всички дъги в кръг?! Като… като… палма!
И така се появил ето този остров:
Таксито ни оставя точно на върха на Палмата, където се намира хотел Atlantis с неговите 23 етажа и 1539 стаи.
Хотелът всъщност е курортен комплекс с голям увеселителен воден парк, аквариум и специално изграден Залив на делфините, където можете да се гмуркате с тях. Поради липса на време посетихме само аквариума.
Прекарахме около три часа в съзерцаване на океанска и морска фауна. Аквариумът по размери е доста по-малък от този в Dubai Mall, но пък като биоразнообразие е значително по-богат и интересен. Входът не е евтин (AED 100), така че ако нямате време може просто да се поразходите из коридорите на хотела и ще видите стъклото на най-голямата част от аквариума.
Решихме да се върнем с монорейлa, който свързва върха на палмата със средата на стъблото, откъдето може да се продължи с трамвай.
От хотела до монорейлa вървим по тревата, защото тротоар няма! През цялото време докато сме в Дубай ни направи впечатление как градът е пригоден изключително за хора с автомобили. На много места липсват тротоари, а улиците и булевардите минават по най-прекия път, докато пешеходците обикалят под, над и около тях. Дори в средата на Палмата, където сменяме монорейла с трамвай, се налага да преминем през огромен паркинг, за да може автомобилите да са по-близо до транспорта, а не пешеходците…
Продължаваме с разказ за
Miracle Gardens
Miracle Gardens е ботаническа градина, за която арабите се фукат, че е най-голямата цветна градина в света, но това не е съвсем вярно. Според сайта им градините са с площ 7.2 хектара, в тях има 70 различни вида растения и общо около 100 000 000 броя цветя. Това означава средно 1388 на квадратен метър, което няма как да е вярно, при условие, че градината има алеи, площадчета и др. За съжаление никой от посетителите не брои цветята и всички вярват сляпо на този „факт“.
Но дори и така да е, тоест цветята да са 100 милиона, Miracle Gardens са само градините с най-голям брой цветя, но не и най-големите.
Версайските градини например са 800 хектара (над сто пъти по-големи по площ!) и има над 200 000 цветя и още толкова дървета, заедно с 50 фонтана… Keukenhof в Холандия пък са с площ 32 хектара (4-5 пъти по-големи опо площ) и само лалетата са над 800 вида (близо 12 пъти повече видове от всички цветя в Miracle Garden) и единствената причина цветята вътре да са 7 млн. е, че холандците нямат мания за величие и не са включили десетките километри с полета от цветя около градината.
Както и да е, това не прави градините по-малко красиви. Просто искахме да кажем следното:
Мили араби, каквото и да правите, живеете в пустиня. Похвално е, че сте направили градина там, но няма нужда да ни лъжете, че е най-голямата.
Определено си заслужава разходка до Miracle Gardens, но транспортът не е кой знае колко удобен. Ползвайте такси или автобус 105 от Mall of the Emirates до Miracle Gardens (5 AED в посока) между 14 до 20 ч. на всеки 20 мин. от 9 ч до 21:00 ч. Имайте предвид и че по обяд в градините става адски горещо, дори през декември и се подгответе с вода, очила и шапки.
Стандартният билет струва 30 AED.
И след като сте се нагледали на невероятните цветни красоти, все някога ще ви остане и малко време за
Шопинг
Дубай е чудесна шопинг-дестинация. Нямат черни, а бели петъци, така и не разбрахме защо, но това е нищо в сравнение с надписа Merry Christmas (Весела Коледа), който е заменен от Merry Mischief („Честито зло“, тъй като Коледа е мръсна дума в ОАЕ по религиозни причини). Колкото до шопинга, ето някои от местата, които можете да посетите с тази цел, горе-долу от най-скъпо към най-евтино:
- Dubai Mall – вече разказахме за най-големия мол в света, но и може би най-скъпия – всички туристи са там, намира се на метростанция Burj Khalifa;
- Mall of the Emirates – другият голям мол, който има собствена ски-писта, намира се на едноименната метростанция Mall of the Emirates.
- Dubai Marina Mall – един от сравнително големите и скъпи молове, намира се до Jumeirah Lake Towers Metro Station.
- Wafi Mall – още един от сравнително скъпите молове, известен с дизайна си, наподобяващ арабски пазар (сук), където пазаруват предимно местни, намира се до Dubai Healthcare City.
- Ibn Battuta Mall – мол на средни цени, ако пътувате с Wizz Air ви се пада на път към летището, точно където сменяте метрото с автобуса, т.е. метростанция Ibn Battuta и е добър избор за последните часове преди да тръгнете.
- Festival City – квартал с няколко търговски центъра на средни цени, има и IKEA, но транспортът до там не е лесен.
- Oasis Mall – отново мол на средни цени, намира се между метростанции Noor Bank и Business Bay, но е на около километър и от двете, има доста ресторанти;
- Dragon Mart в International City, известен още като Китайският мол – евтин, но извън града и няма лесен начин да се стигне до него, може да ползвате автобус Е16.
- Global Village – това си е чудесна туристическа атракция и е по-скоро увеселителен парк, но можете да си купите и неща от цял свят на сравнително добри цени, намира се извън града обаче и се стига трудно, ползвайте автобуси 103 и 104.
- Dubai Outlet Mall – много извън града и буквално насред пустинята, много аутлет дизайнерски стоки и огромен магазин за комикс-фенове, стига се с автобуси 66 и 67.
- Суковете в Deira: Gold Souk, Spice Souk, Textile Souk, Deira Fish Market, както и Souk Madinat в Jumeirah са типични арабски пазари, които ви потапят в арабската атмосфера, но са и нелошо място за пазаруване.
- Магазините около Karama – сравнително евтино за шопинг и не много популярно сред туристите, слизате на метростанция ADCB и се забивате навътре в квартала.
- Dubai Flea Market, близо до Zabeel Palace – свободен пазар, без ограничения и данъци, на който всеки може да излезе и да продава каквото реши – както се досещате, можете да попаднете на страхотни оферти. Освен с такси, няма как да стигнете до там.
- Day to Day (Burjuman) – намира се от североизточната страна на кръстовището на трансферната метростанция BurJuman (където линиите на метрото се пресичат), прилича на „Jumbo“ и е пълно с евтини стоки от Китай, Индия и Пакистан, но пък е едно от най-изгодните места, откъдето да си купите магнити, малки фигурки на камили, лампи на Аладин, стъклена фигурка на Бурж Халифа и всякакви други сувенири. Може да продължите в скъпия мол Burjuman или да хванете малките улички на Karama.
Като първо (и уви, последно) впечатление, техниката е доста по-скъпа, отколкото в Европа (и разбира се, САЩ), но пък сред модните брандове и дизайнерските дрехи може да се намерят изгодни неща в по-евтините места за шопинг.
От хотела ни изпращат с последен модел черен Lexus, комплимент от тях за „довиждане и до нови срещи“. Облягаме се на охлаждащата, масажираща, кожена седалка със 118 различни настройки, слушаме класическа музика и мълчим, потънали в мисли.
Цялостното ни впечатление е, че Дубай е място, което всеки трябва да посети в живота си, но един път му стига. Не мисля, че бихме отишли отново в ОАЕ. Именно в Емирствата осъзнахме колко често се целуваме и държим за ръка.
За какво ни е да живеем в държава, в която на сама жена по улиците се гледа като на проститутка, но няма проблем да си наемеш проститутка в кварталния салон за мъжки масажи, стига да можеш да си платиш добре за това? За какво ни е да имаме най-голямата книжарница в света, ако в нея не се продава Библията? И не можеш да сложиш надпис „Весела Коледа“ на магазина си? Защо ни е да пътуваме десетки километри покрай високи, но напълно празни небостъргачи? И за какво ни е да гледаме как се строят нови и нови, без никакъв смисъл, след като и старите не са запълнени? Защо ни е ски-писта насред пустинята, когато знаем, че навън не се диша е над 40 градуса, а за да се добие литър вода отива литър нефт? За какво ни е изкуствен остров с формата на палма, ако той убива корали, морски костенурки и риби, променя морските течения и нанася непоправими щети на природата? За какво ни е най-високата сграда в света, ако знаем, че не е построена от собствения ни народ, а от десетки пъти повече модерни роби, с които всички се отнасят като с добитък през XXI век? И ако хора от Индия, Бангладеш, Пакистан и Филипините са дошли да работят честно, защо са с отнети паспорти още при пристигането им и са принудени да работят по 12 часа на ден, в жегата, без вода, след което трябва да се приберат в стая, по-малка от купе на спален вагон? И защо трябва да спят по 50 души във фургон и да надигат тройното легло с тухли, за да се пъхне четвърти човек от долу? И нужно ли е тези хора да работят като затворници години наред за по-малко от $100/месец, за да построят поредното най-голямо Х в света, докато местните мързелуват и са осигурени на гърба на останалите 90% от… хъм… „населението“? И докато едни си купуват Ферари „с джобните от тати“, болшинството не могат да си позволят дори McDonald’s?
За някои хора Дубай може да е райско място, но знаейки, че това се случва с потта, кръвта, мъката и страданието на милиони хора… ами, не, благодарим, пикали сме ви на златните писоари! Искаме си свободата, равенството, бирата, секса, твърдата музика и възможността да държим любимия си човек за ръка, докато браузваме в нецензуриран Интернет.
И пак казваме, ако не сте ходили в Дубай, идете! Най-малкото за да оцените колко много ценни и важни неща имаме тук, които приемаме за даденост и не им обръщаме внимание…
Искате ли още разкази от Обединените арабски емирства? Прочетете за пустинното ни сафари и разходката ни с автомобил до Абу Даби.