Етикет: глупости

Никак, ама никак не е лесно да се отговори на такъв въпрос, може би защото всеки преживява нещата по различен начин и за всеки един от нас „влюбване“ значи различно нещо… И за да съм максимално обективен, ще се опитам да дам няколко различни обяснения… Естествено, отговорът няма да е изчерпателен, но поне си струва човек да помисли над него.

Ясно е, че природата ни е създала така, че да можем да продължим поколението си. А за целта, тя използва някои евтини трикове, за да ни задържи заедно… Или, ако майките и бащите ни не бяха правили любов, шансът ние да можем да правим е минимален… Такава си е еволюцията, какво да прави човек… Всъщност, може би има нещо, което може да се направи, но за целта поговорете с Еволюционния институт, телефонът им е (972) 4-8240445. А аз постепенно ще премина към…

Та, в някоя мъъъъъничка част от нашите гени има данни, които ни карат да получаваме аномалии в поведението си при наличието на определени феромони… А, както знаете, феромоните са ароматни субстанции, които тялото ни отделя. Ако се притеснявате за ефективността на феромоните, отделяни от вашето тяло, можете да си поръчате! Естествено, има ги и в България. Опитайте с +359 88 9654090. Но ако случайно жените или мъжете не ви се нахвърлят след това, ще ви предложа друга теория, а именно…

Тук веднага се сещам за една думичка – soulmate… Приятел по душа… Всеки се надява да срещне „своята половинка“, с която да се чувства добре и да намери душевен мир и хармония… Или поне душевен мир… Или поне душ… (щото след душ феромоните са най-ефективни). А как по-лесно да откриете вашия soulmate можете да разберете от Института за Изследване на вечната любов (да, и такова нещо има, телефонът им е 216-368-6205). Следва…

Като личности, нашата мотивация е да се развиваме и усъвършенстваме… Един от начините да постигнем това е чрез взаимоотношенията си с други хора. Може би затова често съвсем различни като характер и темперамент хора се влюбват един в друг… (зубрачът хлътва по лошата мацка, художникът по математичката и т. н.) При всички положения обаче се влюбваш, когато откриеш, че имаш какво да научиш от дадения човек и той е нещо „по-“ в дадена област от теб… И определено се влюбваш истински, когато откриеш човека, от когото да се учиш цял живот! И естествено, ролите на ученик и учител се разменят от време на време… Ако и вие имате мнение по въпроса, можете да поспорите с Аристотел и Платон (уви, не можах да намеря телефоните им)… Аз обаче постепенно ще ви пренеса към по-точните науки.

Споделените ресурси винаги носят по-добра печалба… Пример: на двама души не им трябват две перални. Друг пример: free сървърите. Трети пример: Автомобилът, движещ се от А за В с един човек изгаря горе-долу толкова бензин, колкото и автомобилът, движещ се с 5 души… Вижда се, че всеки има чисто икономическа и ежедневна нужда да споделя разходите си с някого… Университетът в Харвард организира специализирани курсове по икономика и управление на ресурсите, така че можете да им звъннете на телефон (617) 495-1543. Чувам, че и по математика били добре, така че що да не му праснем и едно…

Нещата са прости… Всъщност, толкова прости, че чувството на влюбването си е като просто число: естествено, положително и съществува само един елемент в безкрайното множество, който може да бъде поделен на две половинки… Звучи почти романтично, защото още не съм развалил нещата с едно

Е, това ми е професията все пак… Мога да го обясня като за програмисти, да не говорим, че съм писал цял Пътеводител по въпроса. И тъй, когато за първи път срещнем човек (установяване на връзка), нашето съзнание регистрира това, което вижда, чува или подушва (входни данни), мозъкът ни обработва тази информация и съответно ни праща сигнал как се чувстваме (изходни данни) – привлечени, отблъснати или безразлични. После е ясно: if (attracted) {this.inlove=object; return 42;} Примерно… Ако случайно кодът ви не работи, можете да се обадите на поддръжката на Microsoft. Чувам, че не помагали много, ама все пак опитайте. И тъй като така или иначе няма да разберат за какво говорите, най-добре се обадете в китайския им офис (поне ще научите някоя друга китайска фраза, да не е без хич). Телефонът им в Пекин е 800-820-3800.

След толкова научни обяснения, следва да дадем и едно…

А то е: ‘ми защото Бог така ни е създал… За някои хора нещата са съвсем прости… Ама той и Земята беше създал плоска на времето… Но сега нали тенденцията е всичко да става триизмерно… Както и да е, ако съм ви засегнал, можете да се оплачете на арменския поп (има такъв човек, живее в Ню Мексико и телефонът му е в 505-268-5522).

Достатъчно глупости. Следва да чуете и едно искрено, макар и малко тъпо виждане…

Не знам защо хората се влюбват… Еволюцията може и да е хубаво нещо, защото прави всяко поколение по-съвършено и по-съвършено… Естествен подбор, майна… Но сякаш с всяко поколение любовта отстъпва място на секса и чистото чукане. И никой няма нужда да се чувства влюбен, за да си продължи поколението… Но и никой няма нужда от науки като информатика, математика, психология и философия, за да почувства как сърцето му бие лудо, когато си помисли за човека, в когото е влюбен; как само една мисъл му причинява ужасна болка или пък го кара да подскача от щастие… И никоя наука не е в състояние да даде обяснение за това… Защото влюбването не е просто биология: когато съм влюбен, не се чувствам подобно на това да съм гладен или да ми се ходи до тоалетна… Сигурен съм, че влюбването не е и икономика, въпреки че имам нужда да давам и да получавам… Но не държа да знам месечния си баланс и дали съм дал повече, отколкото съм получил… Влюбването не е и психология, иначе книгите на Карнеги и Фройд щяха да се продават много повече от червените рози и презервативите (но психопатия може и да е, защото граничи с лудостта). Въобще, каквото и да кажем за влюбването – „е“ или „не е“, все ще излезе вярно в известна степен. Защото има всякакви видове влюбвания – търсени, неочаквани, необмислени, планирани, изстрадани, изживяни, немислими, невъзможни, забравени… Що се отнася до мен, аз съм си влюбчив… и уви, влюбвам се силно, до полуда… Може би защото съм старомоден, наивен и още вярвам в голямата любов. Не онази от филмите със залези край морето и звездни нощи край камината, а онази, която е издържала теста на времето и съвместимостта, която се е научила на компромиси… и въпреки това не е угаснала… онази… ГОЛЯМАТА! Може би вече съм я открил и загубил, може би никога не съм я намирал… Признавам си искрено: не знам защо хората се влюбват. Но знам защо АЗ съм влюбен (и ще си го запазя за себе си, ако не възразявате – всеки има право да прецени до каква степен да се разкрие пред света)… Едно поне е сигурно: никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него!