Най-накрая: Coca Cola Zero в България

След като години наред роптаех срещу Кока Кола България и постоянно ми пращаха регулярни отговори за Coca Cola Zero, нaй-накрая проблемът ми е решен. И в България има Cola Zero. Kато бонус – има и Dr. Pepper, както и Cherry Coke.

Някой най-накрая се е сетил, че пазарът има нужда и от тези продукти. Купих си трите кена от кварталния магазин и на трите има различни вносители:

  • Dr. Pepper – Агрофина ООД, София 1582, ж.к. Дружба 2, ул. Обиколна 29 (02/9634971)
  • Cherry Coke – Валбилд ООД (0897 50 90 50)
  • Coca Cola Zero – Рикон-Р ЕООД, София, ж.к. „Надежда“, бл. 112

Така става, когато една голяма компания не предлага това, което се търси… Цената между другото е сравнително разумна – 1,20 лв. на кен в кварталния магазин… In your face, Кока Кола България!

Всеки блогър със стила си…

Не знам дали забелязвате, но доста от блогърите имат собствен стил на изразяване… Чета блоговете на колегите и виждам как всеки има характерни фрази и теми… Та, реших да се помайтапя! Например, представих си как би звучала рекламата на Кока-Кола с „Празниците идват, Коледа е тука“ (просто ми е любима песничката, не заради друго), впечатлила различни блогъри… Съветвам ви да изгледате клипчето, преди да продължите с четенето:
Предупреждавам, ако някой ще се засяга, да не чете… Аз лично просто се забавлявам…
И така, да започнем с
Пресичам Раковски разсеяно и с ръце в джобовете крача по тротоара… Огромен червен камион на Кока-Кола надува клаксона си. Обръщам се и съм почти готова да му изкрещя:
– Къде караш, бе…
Шофьорът се усмихва и посочва колата ми. Оказва се, че съм спряла Зорт, така че блокирам пътя му изцяло. Срам!
Притеснено забързвам крачка обратно към колата си. Държа ледения волан с два пръста и завивам внимателно по паважа на Колелото. Къде са ми ръкавиците, по дяволите?! Рядко намирам такива, които да не са ми къси на пръстите и отгоре на това ги губя непрекъснато…И как можах това снощи с момичетата до 100 часа. Поне да бях пила, че да знам сега защо ми е криво… Освобождавам пътя на камиона и шофьорът ми подвиква нещо средно между това колко съм красива и защо съм паркирала като арабин в пустиня.
В колата ми на връщане звучи Сезария Евора – моята зимна вълшебница. Свързвам я с Хамбара през зимата, с чаша Бушмилс, със свещи и приглушени разговори. И забравям за шибания камион с кока-кола…
(следват 104 коментара тип „Анна, възхитен съм от познанията ти по астрономия“)
Започнахме работа по нов голям проект за който все още няма да разкривам детайли, просто да кажа че правим огромен и страхотен коледен камион, пълен с кока-кола. След месец и половина почивка отново ме чакат дълги нощи, изпълнени с много кофеин и газирани напитки (тази е първата). Да се надяваме че ще го преживея и че ще почнем да берем плодовете на своя труд след това ;). Решихме да лепнем огромен образ на дядо Коледа върху камиона, имплементиран с третата версия на вътрешния LightCMS, който в крайна сметка се оказа не това, което планирахме първоначално, а нещо много много различно, но за това пък всички промени са за добро и мога да се похваля с това, че новият камион би осигурил много по-къс time-to-market на проектите, повече кока-кола и на практика изисква изключително малка или никаква поддръжка с вградените auto-updater, self-healing, two-level input verification и т.н. съвременни екстри.
Преди няколко месеца за пръв път чух за камионите на Кока-Кола, преминаващи по Коледа. Реших да се уверя с очите си. Оказа се, че камионите нямат предварително обозначен маршрут, движат се без винетки и често се чака със седмици, докато доставките на напитката пристигнат.
След две седмици ми докараха няколко бутилки кола, които бяха пълни едва на 94% от реалния си капацитет. След като им казах, че ще направя рекламация, шофьорът на камиона ми отвърна, че в договора ми пише, че нямам право да върна стоката. Която клауза е недействителна и нищожна според Закона за защита на потребителите – който закон дава 3 дни за предявяване на рекламации дори при явни дефекти. Така че тази клауза изобщо не ме притеснява. Още повече, че според новия Закон за защита на потребителите, срокът за отправяне на рекламации по несъответствия с договореното е вече не 3 дни, а 2 години!! И понеже не аз, а превозвачът взима стоката, той трябва да направи огледа вместо мен и да приеме липсата на дефекти.
Шофьорът помоли поне на пътния му лист да се разпиша, където отбелязах само:
Ваш бивш клиент,
Ирина Марудина
Бързам да пиша докато не ми е минал ядът… Казват, че програмистите били истински машини за превръщане на кока-колата в сорс-код… Въпросът обаче е дали всеки, който пие кола може да си лепва титлата програмист на 3-тия месец. Ако някой ме светне, ще съм му мерси.
Между другото, във волейболния мач между джуджетата на дядо Коледа и елфите на Снежанка, нашите водят 21:14 в първия гейм.
Коледа идва! <линк>
Напоследък доста често ми се случва да водя разговори за ползите и вредите от коледните камиони на Кока-Кола.
Позната ли ви е следната ситуация: Те прекарват почти цялото си свободно време заедно, споделят си всичко, включително и колата, пият и се оригват заедно. Тя го възприема като най-добрия си приятел, а той…ами…”Спрайт иска да ти каже нещо за най-добрия ти приятел”… ама нали за кока-колата ще говорим…
Ask Tisho about it. :))
Всяко нещо си има причина, така че да започнем от причините. За да внасяш кока-кола в България, първо трябва някога да си я напускал за по-дълго време и това кардинално решение със сигурност е било продиктувано от някакви кардинални проблеми.
Ясно ми е, че авантюристите, които тръгват да обикалят широкия свят, за да си търсят късмета, без да знаят какво ще излезе, са малко и точно поради тази причина аз уважавам тяхното решение. Повечето хора, обаче, пият кола по съвсем битови, делнични причини: липса на възможности, ниски заплати, песимизъм, социална безизходица или чисто и просто – немотия. С други думи, пият кока-кола по принуда, смесват я с вода, изчакват да се разгазира, слагат две бучки лед и си представят, че пият уиски… не защото им е кеф или защото така са решили…
Преди седем години, когато за пръв път гледах „Матрицата” изобщо не предполагах, че толкова скоро ще ми се наложи да избирам между синьото и червеното хапче, в случая между синия и червения камион. The future is now. And the end is near.
Имало едно време един шофьор на камион. Той думи си имал, имал си и посока, но от много обикаляне зад девет планини в десета, бил загубил пътя. Докато обикалял и се загубил. Попаднал в огромно задръстване на неизестна магистрала. И понеже, освен кока-кола, друго не карал, започнал да пие кока-кола…
Седял си шофьорът, пиел си колата и си пропилявал времето в самота и тъга, търсейки отговорите на несъществуващи въпроси.
Е, разбира се, не всички отговори са важни за вас и трябва да се съобщават на висок глас. Един от тях обаче хич не е за пренебрегване, защото и други шофьори се чудели за какво пък точно по Коледа на някой му е нужна кока-кола! И изведнъж отпил от бутилката, очите му се опулили и шофьорът изправил глава… Фаровете на камиона блеснали, ликът на усмихнатия дядо Коледа от ремаркето се появил пред шофьора и той осъзнал, че щастието ни винаги се намира пред очите ни, но не и под носа ни. За да го видим, трябва да вдигнем глава и да отворим широко очи. А истината била, че забравил да дръпне ръчната на камиона…
И така натататък, и така нататък…
Жал ми е, че няма как да напиша пост за всички блогъри, които познавам и на които се кефя… но пък какво ви пречи вие да го направите 🙂

Портокалова Кока-Кола

Както знаете, с интерес следя продуктите на Кока-Кола по цял свят… Не че съм им фен (даже по-скоро не), но направо човек убивам за глътка ванилова кола, която вече не се произвежда никъде.
Въпросната портокалова кола има нормален „кокаколен“ цвят и вкус точно като на Mirinda Orange. Самата бутилка обаче е от оранжева пластмаса. Както и да е, влиза в категорията „гадна химия“ за секунди… Не купувайте, братя!
Booking.com