Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода?

Петър: Винаги имам особено мнение за модата, което много ясно се изразява с тази популярна картинка. С Биляна имаме фундаментален спор относно това дали дрехи на известни и скъпи марки като Calvin Klein, Ralph Lauren Polo, Hugo Boss, Ben Sherman и Georgio Armani за 1000-2000 лв. стоят също толкова добре, колкото евтините марки, конфекцията на родните ни фирми и дори тази на кака Сийка от Илиенци… като можеш да се облечеш от горе до долу за 50-300 лв.

Биляна: Не съм съгласна! За мен също няма значение дали марката е чуждестранна или българска, важно е качеството на плата и изработката. Но за мен марки като изброените, както и голяма част от бг-производителите не могат да се сравняват изобщо с качеството на кака Сийка от Илиенци – там хвърчат конци, дрехите се захабяват бързо, след второто изпиране се свиват или отпускат съвсем.

Петър: Да, материята има значение, но скъпо е различно от здраво и качествено. Обувките Clark’s поне при мен издържаха доста по-малко от българските Matstar (чийто централен склад е точно в Илиенци). Да не говорим, че именно в България шият голяма част от костюмите, които се продават в чужбина под името на известни брандове (останалото е Турция, Индия, Пакистан, Китай)… Мисля си, че и един костюм, ушит по мярка ще стои по-добре и от най-скъпия Pierre Cardin в мола, но това си е мое мнение. И държа да подчертая – тук не говоря за българско и чуждо, а за евтино и скъпо.

Биляна: Добре – и двамата сме наясно, че въпросът не е до чуждо и родно, а до евтино или скъпо.

Петър: Айде на бас, че е много трудно да се различи евтино от скъпо. По-долу е колаж с 12 модела, облечени по последна мода според мъжката есенно-зимна колекция, като 8 от тях са с дрехите на водещи световноизвестни дизайнери (разбирай над 700 евро), 3 ползват много по-достъпните родни производители, а 12-тият – евтината верига Primark (т.е. последните четири влизат в графата три, четири и повече пъти по-евтини). Е, кои са четиримата с евтините дрехи?

Петър: Биляна се справи наполовина със задачата – позна два от общо четирите евтини модела, като в графа „евтини“ сложи Армани и Бен Шърман.

Биляна: Това е само защото са на картинка и не мога да ги пипна… ще си замълча, че единият го познах, защото познавам модела.

Петър: А вие, читатели на блога, как ще се справите?

Верният отговор – тук!

Малката продавачка

Днес ще ви разкажа една забавна история, която ни се случи с дъщеря ми на Празника на детето (1 юни).

Реших да излезем на дълга разходка, за да купя подарък на Вики. Излязохме и на път за Южен парк в София се спряхме в едно малко и спретнато магазинче за детски дрехи, намиращо се на кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев. Сетих се, че нямаме памучно елече за по-хладните летни дни. Влязох в магазинчето и видях, че продавачката консултираше една дама, затова погледът ми се плъзна по детските дрешки и обувки. В този момент чух нежно гласче, което ми каза:

– Добър ден и честит празник на малкото момиченце! Мога ли с нещо да Ви помогна?

Погледнах надолу и се усмихнах. Момиченце на около 5-6 години ме гледаше с големите си сини очи и очакваше да я попитам нещо.

– Благодаря и честит празник и на теб!… Ами тогава да те попитам дали имате памучно елече за нея?

– В момента не разполагаме с такова, но мога да Ви препоръчам ето това красиво комплектче за момиченце. Състои се от потниче и къси панталонки, посочи тя. Много е красиво и ще ѝ стане…

Останах с отворена уста. Колко малки момиченца използват фрази като „не разполагаме с такова“, „мога да ви препоръчам“, „състои се“… Все пак отговорих:

– Благодаря, но нямаме нужда. А дали…

– А какво ще кажете за тази поличка? – побърза да ме попита малката продавачка, докато вдигаше собствената си пола почти до раменете. – Тя е с две лица, както виждате… Имаме и нейния номер!

Засмях се от сърце, удивената от уникалната гледка на хлапето с вдигната нагоре пола и прозиращ бял чорапогащник, както и от търговските ѝ умения в тази крехка възраст. В този момент чух гласа на майка ѝ:

– Ах, виж си чорапогащника, скъсан е! И защо си си вдигнала полата? Така не се прави!

Без да се замисли дори, малката ѝ отговори:

– Абе, мамо, какво се притесняваш за един чорапогащник! Аз оборот на магазина правя, а ти чорапогащника гледаш!

Купих поличката на Вики. Дори не попитах за цената! За човек като мен, който се интересува от маркетинг, търговските умения на малката продавачка ме разхладиха като приятен душ в лятната жега!

Между другото полата излезе много сполучлива, Вики си я носи с удоволствие, а както виждате и на снимката, магазинът предлага и свой сайт за онлайн пазаруване на качествени детски дрехи.

13 октомври – International Suit Up Day

Феновете на „Как се запознах с майка ви“ вече може би знаят, но аз да напомня – утре е Международен ден на костюмарите, така че е време да си спомните една от любимите фрази на Барни, да извадите отдавна закътания костюм от абитуриентския бал, сватбата или за каквото там последно сте го ползвали, да лъснете официалните обувки и да се пръкнете на училище, в офиса или в кварталната кръчма с костюм… То е ясно, че ще утрепете рибата 🙂

Повече за събитието – тук:

http://internationalsuitupday.com/