12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив

Ако сте решили да си вземете (или да вземете диамантено бижу), внимавайте. Без значение дали го взимате от лъскав магазин на бул. Витоша, квартален бижутер или онлайн магазин, имайте предвид, че става въпрос за много пари и може лесно да ви измамят. Начините са много – цирконий, корунд, циркон, шпинел, топаз, оловно стъкло, кристали от татанов двуокис (тип „Сваровски“) и др. За синтетичните диаманти няма лесен начин да се определи, освен в лаборатория, тъй като те са химически идентични с природните такива. Но в останалите случаи има няколко сравнително достъпни метода за проверка. При всички положения ви съветвам да проверите кандидат-диаманта при независим бижутер, ако имате такава възможност. Давам ви и 12 начина да се оправите сами.

1. Цената на диаманта. Ориентировъчната и много груба цена на нормален диамант (дори при ниско качество) е не по-малко от 1500 лв./карат. Всичко под тази цена би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.

2. Цената на пръстена. Нали не очаквате, че скъп диамант ще е в евтин пръстен от обикновен хипоалергичен метал например? Вижте щампи с проби от вътрешната страна на пръстена. Ако видите символи като 10K, 14K, 18K, 585, 750, 900, 950, PT, Plat, нещата изглеждат наред. Видите ли гола вътрешност, нещата са съмнителни. Видите ли гравирано C.Z., става въпрос за цирконий, бягайте надалеч (C.Z. = Cubic Zirconia)

3. Отразяване на светлината. Добре шлифованият истински диамант разсейва светлината. Ако гледате през него, не би трябвало да можете да четете вестник. За по-сигурно, можете да отбележите малка точка върху бял лист хартия и да поставите диаманта точно върху нея. Никъде по диаманта не трябва да се вижда отражение на тази точка.

4. Блясък. Истинските диаманти блестят по особен начин, но техния блясък не е толкова цветен и силен, колкото на силициевия карбид например:

5. Топлопроводимост. Истинският диамант е изключително топлопроводим, около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ето защо ако дъхнете върху диаманта, той не трябва да се запоти, ако е истински. Има ли изпотяване и въобще задържа ли се течност по него, значи е фалшив.

6. Реакция на ултравиолетова светлина. Истинските диаманти (но не всички) имат лека флуоресценция в синьо, когато са подложени под ултравиолетова светлина. Тоест, ако камъкът остане прозрачен или белезникаво синкав под ултравиолетова светлина, вероятно е диамант.

7. Реакция на топлина. Ако нагреете истински диамант за 30 секунди със запалка, той няма да се повреди по никакъв начин и цветът му няма да се промени. Може да пробвате и на котлон, нагрят до около 250 градуса. Ако не е истински диамант обаче, много е възможно камъкът да пострада, така че внимавайте.

8. Реакция на рентген. Истинските диаманти не се виждат на рентгенова снимка.

9. Реакция на удар и одраскване. Думата „диамант“ (както и другото му име „елмаз“) идва от гръцкото αδάμας – несломим, несъкрушим, неразрушим. Оттам идва и диамантения годежен пръстен – символ на неразрушимата връзка между двама души.  Диамантът е най-твърдият материал на планетата. Всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството. Може да бъде издраскан единствено от друг диамант (ето защо бижутата трябва да се съхраняват отделно). Ето защо, ако успеете да надраскате камъка с върха на топлийка, удар с метален чук (виж коментарите за подробности защо е задраскан) или търкане с шкурка, значи не става въпрос за диамант. Само пазете пръстена, защото той не е толкова неподатлив на одраскване.

10. Тегло и плътност. Истинските диаманти са около 55% по-леки от циркония, като плътността на диаманта е 3,52 g/cm3. Ако имате точна бижутерска везна, бихте могли да си припомните уроците по физика.

11. Видимо дъно и захващане. Ако диамантът е поставен в пръстен, дъното му трябва да се вижда, т.е. да е открито. Очаква се диамантът да е захванат за пръстена с държачи, а не залепен с лепило.

12. Сертификат. Всеки диамант би следвало да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от институции като AGL (American Gemological Laboratory), EGL (European Gemological Laboratories), AGS (American Gemological Society), GIA (Gemological Institute of America), IGI (International Gemological Institute) и PGL (Precision Geosynthetic Laboratories). Търсете водни знаци, холограмни стикери и се пазете от фалшификати. Можете да проверите някои от сертификатите за валидност онлайн, например тези на GIA могат да се проверят тук: http://www2.gia.edu/reportcheck/index.cfm. Не забравяйте, че става въпрос за много пари и не бива да се предоверявате на никого, защото понякога, както казва Кант „животът е нож за мечтите, както елмазът реже стъклото“…

И… просто не се сещам за по-подходящ поздрав от този:


Ако нямате достъп до VBOX7, пробвайте с YouTube.

Generic PWS!hv.aq Trojan

Ако имате McAfee и след днешния update ви пищи, че имате Generic PWS!hv.aq, не му вярвайте… поне засега! Твърде възможно е да е false positive и тотално да омаже машината ви. Така че изчакайте няколко дни, преди да стане ясно какво е наистина.
Този път ще драсна и на английски, че много чужденци също може да имат този проблем.
ENGLISH:
If you use McAfee and after today’s update it screams that you have Generic PWS!hv.aq, do not believe it… at least for now! It is possible that this is false positive, and your machine to be totally screwed. My advice is to wait for a couple of days, until it is clear what the truth is.