Родителите, пушещи до децата си

– Извинете, не ви ли прави впечатление, че пушите до децата си? – питам ги.

Седят, гледат ме тъпо и неразбиращо, а в краката им е пълно с хвърлени фасове и отпадъци от слънчоглед.

– На всичкото отгоре замърсявате парка, хвърляте си фасовете на алеята и… нали децата ни играят тук!

– А ти какво се бъркаш там, където не ти е работата?

Бясна съм!

Виждам ги навсякъде – в Русе, в Пловдив, в София, по паркове, улици, градинки, пред жилищни блокове… Родителите – пушещи до децата са навсякъде! По-зле са от хлебарките! Не знам има ли връзка, но почти винаги седят на групички и сякаш нарочно се опитват да направят нещата наоколо по-мръсни и отвратителни! „Красота!“

Петьо накара особата от снимката горе да си вземе фаса от земята и да го хвърли в кошчето. Но той не винаги е до мен, за да ги „трепе“…

Не всички пушачи са идиоти. Познавам много майки, които са с по две висши, хвърлят си всички отпадъци в кошчето, но пушат пред децата си. Познавам и такива татковци. Има пушачи, които не пушат до децата си и за тях не се отнася този пост!

А какво да кажем за бременните пушачки?! Много е сходно и с бременние жени, които се хранят нездравословно, както и с майките, които тъпчат децата си с боклуци!

В интернет се цитират многобройни научни изследвания относно негативното влияние на цигарите по време на бременността и след разждането:

  • „Жените пушачки са изложени на два пъти по-висок риск от спонтанен аборт отколкото не-пушачките.“
  • „Майките, които пушат, раждат бебета със средно равнище на теглото по-ниско от това на не-пушачките. Причини за намаленото тегло при раждане са както забавения растеж на плода, така и по-ранното раждане на бебето.“
  • „Доказано е, че при майките пушачки е значително по-разпространена перинаталната смърт на плода. Данните сочат, че приблизително 4600 новородени в САЩ умират всяка година, защото майката пуши.“
  • „Майките пушачки обричат децата си на смърт и болести.“
  • „Когато бебетата на майките пушачки се наблюдават с ултразвук след една изпушена цигара е установено, че никотинът увеличава пулса на сърцето на зародиша и повишава циркулацията на кръвта.“

Като млада майка изпълнена с много любов и вяра, но и с притеснения и хиляди въпроси относно развитието и възпитанието на детето, ми прави силно впетатление грозната гледка на бременните момичета с цигара в устата и на майките, които спокойно си пушат буквално на сантиметри от дечицата си. Не мога да разбера – толкова ли е трудно да осъзнаят, че това е висша форма на егоизъм?! Може и да не е моя работа, но ми е мъчно за децата и наистина съжалявам майката! Но мисля, че подобно поведение трябва да бъде забранено със закон и дори подсъдно!

Наистина, каквото и да кажа по темата ще бъде малко, но след като има толкова много неща, за които трябва да внимаваме и да се тревожим, когато сме родители, бива ли да постъпваме глупаво като излагаме детето си на опасност, причинена от самите нас???

И в заключение, ако с този пост съм успяла да накарам поне една жена с  никотинова зависимост да се замисли и спре да пуши пред детето си, то аз ще отбележа една малка победа за себе си и ще знам, че има смисъл да се говори, да се чете, да се споделя…

Познай престъпника!

picktheperp

Ето нещо, което ще ви изгуби 10-тина минути и е забавно по някакъв много особен начин:

Показват ви снимки на пет заподозряни.

Трябва да посочите кой според вас е бил арестуван за притежание на дрога, кражба на автомобил, побой и т. н.

Пробвайте се!

Нагъбен

Преди всичко, да кажа, че всяка връзка с реални хора, събития и т. н. е напълно случайна! За всеки случай…. А сега, четете, ако искате…
Я, гъбите подействаха! Още от България бях решил, че ще блогвам напушен… Е, почвам с това какво е да си нагъбен… И тъй като пиша под въздействието на халюциногенни гъби, моля да ме извините, ако постът ми прилича на взрив от мисли… И така, какво е… Ами с една дума: неописуемо е! Затова ето ви снимка на една от моите халюцинации:

Всъщност, тази снимка ясно символизира доколко можеш да опишеш нещата, които се случват… Надя със съжаление каза, че няма как да се опише… Е, аз ще пробвам! Все пак да опишеш зле нещо е за предпочитане пред това да не го опишеш… (мислите влизат в главата ми толкова бързо, че е трудно да фокусираш само върху една от тях).
Първоначалното чувство е, че правиш нещо ужасно незаконно! Истината е, че тук халюциногенни гъби и хашиш се продават под път и над път… или по-точно във всеки Coffee Shop. Можеш да си ги купиш по същия начин, по който си купуваш хляб в България, да кажем. Въпреки това обаче неволно скрих кутията с гъби при преминаването на полицейската кола….
Второначалното чувство: очакваш още щом опиташ, веднага да ти изскочат двадесет таласъма с крокодилски пипала и лигавчета от опаковки на рециклирани бабички… Или нещо подобно, в смисъл някаква невероятно невероятно невероятна картинка…
Истината е, че за да усетиш гъбите, трябва да проникнеш отвъд нещата… След известно време усещаш как мозъкът и чувствата ти започват да работят петкратно повече, в смисъл, ако усетиш студ, ти е пет пъти по-студено от обикновено, ако усетиш тежест като стъпваш, чувстваш се цели пет пъти по-тежък и т. н.
В началото виждаш лека мараня, леко потрепване на света около теб… Като слаб ефект на Photoshop. Леко се сепваш, казваш си „да, бе, да, тия работи са за глезльовците, на мен такива глупости не ми действат“… Лягаш си и виждаш как прозорецът започва леко да се разстяга, стените се раздвижват… Вътрешното ти аз отново се сепва как всичко ти изглежда супер нормално, а не е!… И разтегнатият прозорец моментално възвръща реалния си вид… След което отново трябва да се концентрираш в една точка, да усетиш една странна мараня и да надникнеш в другата реалност…
Съквартирантката на Надя влиза в стаята и след като ни вижда втренчени в стената пита:
– А вие кой филм гледате?
Прихваме да се смеем… И след това… след това всеки си създава собствен свят…
Минава време. Надя отива в стаята си и започва да открива невероятни картини, създава си истории и…. явно е в един по-красив свят! Аз виждам света малко по-размазан и малко по-трептящ… дори ми доскучава в един момент.
– Леле, човече, как не успяваш да го видиш! Знаеш ли колко е красиво?
Надя постепенно заспа и скоро останах единствения буден в къщата. И се концентрирах върху халюцинациите. Първо успях само да си „разпадна“ ръката… Гледаш я, леко разфокусираш и в един момент сякаш се слива с повърхността, върху която съм я поставил. Красиво е…
Стена! Гледаш я най-обикновена, бяла… И след това се взираш в леките грапавини по нея, малките петънца, всичко това е по-необикновено от една стена! Взираш се внимателно, можеш да видиш колко е съвършена природата… гледаш как си е проправила път през бетона, как в малката цепнатина на бетона се прокрадва мъничко влага, как с времето там успява да се вгнезди една обикновена мухълова гъба, как мухълът постепенно расте по цялата стена, как покрива всичко… как стената се превръща в безкрайно поле, покрито от белоснежни ливади, виждаш хиляди лица в стената, които се появяват и изчезват… можеш да напишеш десет тома с нещата, които виждаш, чувстваш, усещаш… Очите ти се отварят за всичко, всичко, което те заобикаля! То е по-различно, в него има много живот… Осъзнаваш колко малко виждаш всъщност, как мозъкът ти съзнателно е изключил 90% от това, което виждаш и чуваш не заради друго, а защото просто не си в състояние да обработиш толкова много информация, която те залива от всичко около теб… Толкова много неща около нас, на които не обръщаме внимание! Толкова важни неща подминаваме в ежедневието си… Просто трябва да спреш за миг и да вникнеш в света около теб… Всичко, което виждаш, докато си нагъбен, напушен, надрусан – то е там, можеш да го видиш по всяко време, просто ти трябва малко фантазия… Трябва ти този, по-особеният поглед… за него не е нужно да си взел каквото и да е… Нужно е да чувстваш, че можеш да твориш… Няма как да се опише всичко около мен… Но трябва да отвориш очите си, да погледнеш на света по-нагъбено някакси… Иначе стената си остава просто една тъпа бяла стена! А ти си един тъп наркоман с празен поглед! И за да разбереш как се чувстват пристрастените към наркотици, трябва да видиш света през тези очи! Поне веднъж!
Но има една много тънка граница…
Да, мога да отида в друг свят и мога да отида в друго пространство… Халюцинациите ми помагат да си създам транс-мелодии от шума на канализацията, търкането на хард-диска… Противопожарният маркуч се превръща в красиво цвете… Но бих могъл да видя маркучът като цвете и иначе, гъбките помагат само за това, да видиш, че животът е прекрасен… Колко хора, които видят един обикновен противопожарен маркуч, ще кажат, че прилича на цвете?!

Сигурен съм, че гениални шедьоври като „Малкият принц“ и „Алиса в страната на чудесата“ са били написани под въздействието на подобни вещества… Защото това си е вашият мозък – дали ще видите страшни чудовища или страхотни красиви гледки си зависи изцяло от вас… От вас зависи да започнете с един противопожарен кран и да си го представите като страхотно цвете, с листа, след което да видите как всъщност това е една деветка, а долната част на деветката всъщност е една усмивка… и т. н.
Да, виждаш повече… много повече! Нещо като разликата между 2D и 3D-киното…
Най-яркият ми спомен от вечерта: окото на Надя! Широко отворено око… Такова, което вижда нов свят, нова Вселена; око, което създава, което вижда повече, и повече, и повече! Само по погледът й можех да си представям на колко прекрасно място е тя всъщност…
Но и аз, и Надя знаем, че с едно мигване, с едно леко разфокусиране можем да се завърнем в реалния свят… Но дали искаме? Колко от вас биха желали да превърнат красивото цвете обратно в противопожарен кран? Или безкрайното снежно поле в тъпа бяла стена?
Е, това е големият проблем на пристрастяването. И когато си пробвал нещо леко, едно вътрешно желание тайно те кара да опиташ нещо по-силно, за да видиш повече! Още повече! Да отидеш в свят, който не просто е по-красив, а където плочките в банята се раздвижват и започват да танцуват с теб, столовете правят луд секс с масата, а сградите подскачат по небето…
Затова напълно разбирам защо са забранени наркотиците… дори леките! Просто за много хора е страшно изкушение да преминат към нещо по-твърдо… и, трябва да призная, аз също почувствах това изкушение за момент!
Затова, накратко: видях един нов свят, хареса ми… Но подобно на „Матрицата“, предпочитам си истинския живот с всичките му несъвършенства пред това да гледам отвора на тоалетната чиния и да му се възхищавам колко е красив всъщност!