Google Maps с нов ъпдейт, показващ най-хубавите зони в градовете

Google наскоро обновиха картите си с промени в цветовете, по-добри шрифтове и други обозначения. Но най-голямата промяна за мен е алгоритъмът им за определяне на най-добрите зони в даден град (такива с повече забележителности, хотели, кафенета, ресторанти и магазини), които се отбелязват в цвят блед бадем (като всеки типичен мъж мога да изброя максимум 10 цвята, но това специално го проверих в един сайт).

Алгоритъмът е 99.9% автоматичен и реших да го тествам на 5-те най-големи града в България:

София

Ясно изразен център във формата на ромб с върхове НДК, Орлов мост, Лъвов мост и Mall of Sofia.

Sofia

Пловдив

Продълговата зона за интерес, започваща от завода „Каменица“, продължаваща по ул. Капитан Райчо Николов, Пощата, Цар Симеоновата градина, пешеходната зона, която се разширява в Капана, Стария град и около пл. Съединение, минава по пешеходния мост над р. Марица (разширена към Новотела и Панаира) и свършва в кв. „Кършияка“ до бул. България. Доста добро попадение, Google, 2 от 2!

Plovdiv

Варна

Зоната е по протежение на бул. Владислав Варненчик (започвайки от „Блиц“) до Катедралата, откъдето се разширява в правоъгълник Катедралата-Общината-Входа на Морската градина-Гръцкия квартал, като последният връх има разклонение до Централна гара, както и удължение по ул. Любен Каравелов и ул. Проф. Марин Дринов… Това, което малко ме учудва е, че има още една зона около Пикадили Център до 4 ДКЦ, но да приемем, че имаме 3 от 3 до момента.
varna

Бургас

От ясно – по-ясно: интересната зона е от Бургаски свободен университет до Централна гара и по Богориди до Морската градина. 4 от 4.

burgas

Русе

От Екомузеят до Халите по главната ул. Александровска… Предполагам, че можеше да включат главната чак до парка, но като цяло софтуерът работи.

ruse

Т.е. да кажем, че с груба оценка 4.5 от 5 Google са се справили със задачата. Вие пък знаете, че ако отидете в някой непознат град, лесно можете да се ориентирате къде са центърът и интересните места (един типичен подвеждащ пример беше Брашов, Румъния, където си мислехме, че центърът е до гарата и общината, а се оказа на поне 2 км от там).

Сигурен съм в едно – новата опция в Google Maps е полезна и тези зони ще се отразят и на имотния пазар значително. Но нека видим… Силно се надявам да върнат редактирането на обекти в България, най-малкото за да се отрази наличието на новата метростанция „Витоша“, както и стотици други промени от последните две години насам.

 

Класът на Владислав Виолинов

Ето нещо, което да разведри [дъждовния] ви ден – Мария Ст., Уни, Мария Р., Веси, Дени, Мери, Кари, Мишо, Стефи и Алекс под ръководството на Владислав Виолинов. Песента е „Междучасие“ на Васил Найденов, а от изпълнението на МОНТФИЗ може да се направи доста по-добър клип от оригинала:

Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!