Ботаническата градина в Кьолн

Clerodendrum trichotomum (клеродендрум или клеродендрон) е храст, идващ от Япония и достигащ 3-4 метра височина. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. Плодовете са звездовидни и приличат на човешки фигури.

Aristolochia arborea е застрашено растение, което се среща много рядко (предимно в дъждовните гори на Колумбия). Цветовете му са месести, на пипане са нещо средно между гъба и чушка, но имат отвратителен аромат – миришат на мърша.

Taxus canadensis (Канадски тис) е разпространен в Северна Америка, близо до реки и заблатени месности. Листата, клоните и плодовете му са токсични. Древните племена обаче са варели чай срещу ревматизъм. Екстрактът от канадски тис се ползва за производство на паклитаксел, един от основните инхибитори при химиотерапия с цел лечение на рак.

Victoria cruziana е една от най-големите водни лилии в света и расте предимно в Парагвай, Бразилия и Аржентина. Листата ѝ са толкова нежни, че ако пуснете сламка перпендикулярно от 30-тина сантиметра, тя най-вероятно ще ги пробие. В същото време, ако теглото е равномерно поставено върху такова листо, то може да издържи до 50 кг. Така малко дете спокойно би могло да седне в средата на лилията:

Снимка: http://fuckyeahbabies.tumblr.com/

Цветовете си Victoria cruziana показва само по тъмно, така че можете да ги видите единствено през нощта, в ранно утро или в късен здрач.

Всички тези растения, както и още 10 000 вида, разположени на 11,5 хектара площ, можете да видите в Ботаническата градина на Кьолн.
Ботаническата градина е отворена всеки ден от 8:00 докато се стъмни, а закритите площи можете да посетите от 10 до 16 ч. ежедневно (от април до септември работното време е удължено до 18 ч.). Входът е безплатен.

Управата на Кьолн се е заела с цялостно модернизиране на ботаническата градина, планирано да приключи чак в края на 2013 г. Ето защо очаквайте някои части на ботаническата градина да са временно недостъпни (централната сграда Flora) или не точно такива, каквито са по брошурите. Ето сравнение на централния вход, заснет на брошурата и от нашия апарат през октомври:

Напролет обаче очакваме всичко отново да цъфти и ухае…

Ако искате да изпробвате макро-функцията на фотоапарата си, това е перфектното място. Ето някои от нашите попадения:

Може да уловите и други интересни неща – например около водните лилии щъкаха огромни рибоци:

В оранжериите реално попадате в тропическа дъждовна гора:

Ако обективът ви не се изпоти, може да щракнете бананите, които между другото са тревисто растение:

Само с преминаването на две врати се озовавате от дъждовните гори в пустинята:

Така може и да не ви изглежда впечатляващо, затова ще сравним тия „малки“ кактусчета долу с Вики:

Накратко – силно препоръчваме! Градината е чудесно място за разходка (особено с бебета), почивка, дори пикник! Можете да си направите чудесни снимки, да научите интересни факти и… да стигнете дотам с S-Bahn 16 и 18, както и с автобус 140. Намира се в непосредствена близост до зоопарка и лифта над река Рейн. Пеш от центъра по брега на реката се стига за по-малко от час.

София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим!

Тази публикация посвещаваме на всички наши приятели, познати и непознати, които асоциират София с шум, лудница, трафик, натоварване и мръсотия. Ние също сме от тях.
Но от няколко години открихме другото, може би по-малко известно лице на София – зеленото!
Ще сведем коментарите до минимум и снимките до максимум:
Започваме с Южен парк – един от най-големите и най-красиви паркове в София. Любимото ни място за разходка, защото е само на 15 минути пеш от къщи.

Снимките, които виждате са от входът към ул. „Нишава“. Другият вход в момента се ремонтира и предполагаме, че ще стане не по-малко хубав.Около централния вход всичко е ново, градинките са оформени чудесно, има чешмички и безплатен безжичен Интернет…

Както сте забелязали, около градинките има и езерце, в което се разхлаждат птички и пчелички:

Етои един по-близък план на една от градинките:

Другото хубаво нещо е изобилието от места за сядане. Част от бордюрите са направени като непрекъсната пейка:

Друга част са единични столчета:

Осветлението на парка в тази част е изцяло от слънчева енергия. Има и денонощен видеоконтрол (май това е един от малкото начини нещата да станат по-сигурни).Вярвате или не, има торбички за кучешки отпадъци. Здравей, Букурещ!

Паркът разполага с широки зелени площи за пикник:

Има и открит безплатен фитнес:

Предлагат се всякакви атракции като разходка с пони (3 лв. за кратка около 100-метрова разходчица):

Разходка с лодка в малко езерце:Както и още куп колички, велосипеди и рикши под наем, надуваеми атракции, трамплини, въртележки…… и какво ли още не…Както много паркове, има интересни статуи……алеи сред чист въздух с аромат на борова смола…… и запокитени пътечки, по които да кривнете, ако на бебето му са доспи, например:

Запокитените пътечки са свързани с мостчета, а ако минете по тях…… непременно ще чуете ромоленето на Перловска река:

Вярвате или не, тази снимка е от централната част на София:Тази – също:Но ако искате да смените гледката на „грозните“ патенца с лебеди, предлагаме ви да приключим с Южен парк дотук и да посетим столичния зоопарк:Цената за вход е 2 лв. за възрастни, а за деца до 7 г. е напълно безплатно. Освен това, зоопаркът е един от 100-те национални туристически обекта и е една от малкото атракции с добър и подробен уебсайт.Зоопаркът е най-старата и най-голямата зоологическа градина на Балканския полуостров. Основана през 1888 година от княз Фердинанд, тя бързо получава популярност и се превръща в чудесно място за отдих:

Както се досещате, някои от животните могат да бъдат видени само тук… например тигри, слонове, хипопотами, крокодили и… мечки:
Гълъби, чайки и хомо сапиенси можете да намерите обаче навсякъде в София, например в Градската градина пред Народния театър:Бул. „Витоша“ е известен със скъпите си магазини и шикозни заведения, но всъщност е изцяло пешеходна зона и е много приятно място за разходка (като изключим строителните работи по метрото).От там продължаваме през площада пред НДК, който е пълен с красиви градинки (като изключим шестокрилия петохуй, разбира се):

Продължаваме по Моста на влюбените (винаги има изложба), заобикаляме х-л Хилтън и отново сме в Южен парк:

Частта между Хилтън и Сити Център София, наричана Парк на красотата:

Тук е идеалното място за каране на велосипед, игри и пикник:

Включваме и една от онези банални макро-снимки, която всеки парк заслужава:

Продължаваме по алеята…

И достигаме до идеалното място за приятелски разговори:

Друго, не по-малко идеално място, но този път в Борисовата градина, близо до Националния стадион:

В тази градина има много паметници на бележите българи. Може да си наемете и голф-количка за разходки (10 лв. за 30 мин.)

Една от най-големите и най-добре направени детски площадки в София (браво, Софарма!):

След като се налюлеете, накатерите и напързаляте, може да продължите надолу към централната част на София…

… и да се забиете в някое от заведенията тук:

Рано или късно, ще пристигнете до езерото „Ариана“. Предлага се воден зорбинг, каране на водно колело (4 лв./15 мин) и лодка (5 лв./15 мин). А след като се уморите от гребане, хапването в р-т „Едно време“ се предлага и бира „Ариана“…

Разбира се, има още стотици зелени места в София (градинката зад Художествената галерия, Докторската градина, градинките около „Александър Невски“, паркът „Заимов“, Западен парк, Северен парк, да не говорим за частта към Витоша като Бояна и Драгалевския манастир). И не това е целта ни!

Разбира се, можехме да ви покажем и не чак толкова зелени места. Това също не е целта ни!

Искахме просто да ви покажем, че и София е място, пълно със зеленина, където човек може да отдъхне и релаксира…

Ваши Биляна и Петър.

Един реален вторник…

Вторник. Пролетен вторник. Хладното утро прави път на топлия и слънчев обяд, който ни приканя с лъчите си. Излизаме с Вики с парка. Щастлива съм и с всеки изминал ден ставам като че ли по-щастлива. Вики открива света, а аз вълшебството на майчинството; тя се учи да се изправя сама и да ходи, а аз да съм търпелива, спокойна, да се наспивам бързо; радва се на гълъбчетата в парка, котенцата и играещите дечица, а аз на нейната радост!
След дълга разходка се спираме на шарена сянка под липов цвят, Вики е вече заспала, а аз с набръчкано заради слънцето носле отправям поглед към веселите игри на децата. Група момиченца се спират пред мен и ме питат: „Бебето спи ли? Може ли да го видим?“ В сияещите им малки лица виждам невинност и нежност, събрани в едно. Минава възрастна дама с 2 кученца, а след нея тийнеждър забързано върви, пуши и говори неврно по телефона. Паркът е пълен с млади жени, бутащи колички – като мравчици кръстосват алеите в парка, носейки най-ценния „товар“ със себе си. Две момченца си подават топка; скоро проходило детенце се е надвесило над теменугите, докато майка му му говори нещо; няколко възрастни господа разгорещено обсъждат някоя нашумяла по медиите тема, докато подпират бастуните си, а точно срещу тях влюбена двойка се докосват с очи и устни;
Вторник. Прохладен пролетен вторник. Поглеждам Вики. Сякаш усещам дъхът и – спокоен, топъл, чист. Замислям се колко я обичам. Изваждам книжка и се зачитам. Топката на двете момченца се спира до краката ми, забързано едното момче бяга към мен и ми се усмихва, след като му я подавам. Зачитам се отново.
Изведнъж се чуват силни викове, обръщам се и само на няколко крачки от себе си виждам жена, която избутва около 6-7 годишно момче на земята, нахвърля му се…не вярвам на очите си…започва да го рита в корема, в краката, по цялото тяло, докато му крещи. След което го хваща за качулката на якето, отправя му обидни думи и го кара да се изправи…ударите и не спират, виковете стават по-силни. Момченцето не помръдва. Свило се е на земята като малко беззащитно котенце и умира от страх. С ръце предпазва главата си. Дали тя е негова майка? Оглеждам се около тях и виждам няколко майки и татковци, малки деца, няколко баби вперили очи от недоумление в тях, но…никой не прави нищо! Не издържам!!! Кръвта ми кипва, за секунди се приближавам и избутвам майката от детето. Жалкият поглед на момчето и зачервените треперещи ръце на майката се препритат пред развълнуваното ми съзнание. Последва бърз разговор:

– Какво правите? Ще пребиете детето! Луда ли сте да го удряте така?, казвам аз. Обиждам я без да искам, но думите се изтревлат от мен по-бързо от мислълта ми.

– Я, не се месете как да си възпитавам детето!

– Така ли го възпитавате, като го пребивате?! Каква е тази агресия? Кажете ми трите си имена, аз ра…! (Това последното го казвам, преди да поясня, че „работя“ в „Закрила на детето“ за да я стресна поне малко, но разгневената жена ме прекъсна.

– Не знаете какъв идиот е той, само бели прави!

Достатъчно хора са ни наобиколили – никой не реагира. Никой не ме защитава, не я порицава, никой друг не се опитва да я спре.

В този момент жената го пуска с ненавист, обръща се и си тръгва. „Малкото котенце“, което лежи на земята се изправя, погледът му става свиреп, детските ръчички се свиват в оргомни юмруци, гръбнакът и тялото като че ли се издължават и с кръвожаден скок и яростен вик пред очите ми „котенцето“ се превръща в „тигър“. С няколко „скока“ то застига своя тиранин и започва да го блъска, драска, удря по гърба. Отдалечават се, но крясъците от следите им не заглъхват дълго за всички нас.

След около час Вики се пробужда. Усмихната и видимо отпочинала протяга ръчички да я изправя. Усмихвам и се и се надвесвам над нея, за да я гушна. Щастлива съм, че тя не бе свидетел на случката преди час. Но ме срам, че всичко това се случи пред очите на други деца; че едно момче бе удряно, псувано и унижавано пред приятелите си; че никой друг родител не реагира, сякаш не бяха там, не искаха да се месят в „чужди“ работи или просто се наслаждаваха на сеира; че една майка „възпитава“ детето си да стане неконтролируем насилник и смята, че това е възпитание.

Замислям се, че може би не постъпих по най-правилния начин, но реагирах импулсивно, трябваше да отдръпна майката по-рано, да кажа други думи, да повикам полиция, да направя нещо повече, а не го сторих…

В Закона за закрила на детето по-късно прочитам:
„…Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо,
психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.“

Ако родителите системно го нарушават и децата им страдат, то наша е отговорността да реагираме, ако видим насилие върху децата. Детето не е само на родителите си, то е личност и „плод“ на това общество. Няма безгрешни родители, не мисля, че и аз съм перфектна майка, но искам да съм най-добрата майка за детето ми.

Скоро след като публикувах поста си за майките – пушачки, получих много противоречиви коментари. Би ми било интересно да ми споделите в коментар мнението си по въпроса за родителите – побойници, а също така и за близки теми като родителите – с любовници;  родителите – работещи; псевдо-родителите, на които бабите им гледат децата; майките – проститутки,, да и те са майки! Майките – неготвещи, които водят децата си на вечеря в „Макдоналдс“, бащите – алкохолици и.т.н! Какво кара един родител да унижава, обижда, малтретира, проявява агресия към детето си? Защо се стига до тук? Не можем ли да бъдем по-добри за децата ни? За себе си… или е късно да се променим?

Вторник. Реален вторник. Ден като всички други!