Последните три книги

Нела ме предизвиква, така че няма как да не отвърна на хвърлената ръкавица.

 

Реших да избегна книгите на професионална тематика и ето какво се получи:

Въпрос 1: Три книги, прочетени наскоро?

Джефри Лайкър – Пътят на Тойота

Интересна книга за начинът, по който се движи една от най-преуспелите компании в Япония. Бизнес-моделът в Тойота донякъде се смесва с религията и философията. Има интересни методи за управление на времето и ресурсите и е интересно четиво за всеки, който се интересува от производствените процеси. Книгата ми е подарък от Дидка, за което благодаря искрено.

 

Даниела Соколова – Пухкава приказка

 

Книгата на Дачи си взех на последната блогосреща… Наистина по нещо ми напомня за „Малкият принц“, макар че в книжката става въпрос за малки облачета… Подходяща е за всички малки и пораснали деца.

Алън и Барбара Пийз – Защо мъжете лъжат, а жените плачат

Разликите между половете винаги са ми били интересни и една от най-готините книги по темата беше „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“. Продължението й също е интересно, макар че първата част ми хареса повече, най-вече защото покрай сериозната наука се прокрадват закачливи лафове и четивото като цяло е по-скоро забавно, отколкото научно… И все пак има доста истини за мъжете, жените и техните взаимоотношения.
Въпрос 2: Кои три книги купихте напоследък?

Последните книги купих, за да ги подаря на близки хора. Ето ги и тях:

Дъглас Адамс – Възможно най-пълният пътеводител на галактическия стопаджия

Пътеводителят… От най-задължителните четива в Галактиката, в който ще разберете защо 42 ми е толкова любимо число, как белите мишки управляват света, къде изчезват делфините и защо трябва да подарявате книгата с пешкир!
И преди да съм ви разказал за разговорите между робот и дюшек, за невероятностни двигатели и къде правят най-добрите пангалактически гаргаробластери (между другото само за това място знам), ще премина напред… Защото всъщност това ми е най-любимата от най-любимите книги!

Книгите на Дан Браун

Така книгите в тази категория стават повече от три, но определено пичът е страшен в трилърите, тъй като и четирите ги прочетох на един дъх. С нетърпение чакам петата му книга – „Ключът на Соломон“.

Въпрос 3: Кои три книги бихте препрочели?

Както се казва, книга, която не си заслужава да прочетеш повече от веднъж, не си заслужава да се прочете и веднъж. Така че всички книги, споменати досега, влизат и в тази категория.

Николай Носов – Приключенията на Незнайко

Много любима моя книжка от детските години, която като че ли не е особено популярна сред хората днес. Спомням си смътно едни дребосъчета, които тръгнаха да летят с балон и катастрофираха, но не това е най-важното! Всъщност четивото ми беше много забавно и искам да видя дали е от книгата или от възрастта, на която бях, когато я четох.

Добрите обноски

Приятна твърда корица, илюстрации и полезни съвети, които съм позабравил и си мисля, че няма да е зле да си припомня. Добрите обноски са важни за всеки, така че определено ще я прегледам отново в скоро време. Изключително полезна книжка, в случай че ви сложат пред маса с 18 прибора за хранене пред вас…

Петър Събев – Love Carrier

За финал, мисля да прочета нещо, което писах преди време…
За да си припомня младите години, най-малкото. Книгата представлява любовен роман, предназначен за тийнейджъри-програмисти. Писах го преди около десет години и няма да го намерите в най-добрите книжарници, всъщност и в най-лошите няма да го намерите! Но пък можете да прочетете напълно безплатно тук.
Предизвиквам всички, които желаят да бъдат предизвикани 🙂

Dr. Love се завръща!

Имало едно време едно момче… То се занимавало с програмиране, а от време на време даже се влюбвало – ту по-нещастно, ту по-щастливо… Когато станало на 16 години, някой му подхвърлил идеята да напише любовен роман…
Да, де, ама момчето нали се занимавало с програмиране, решило да направи любовен роман, предназначен специално за програмисти… Или така нареченият Love Carrier, в който всеки компютърен маниак можел да се позабавлява и да намери решение на любовната си мъка…
По-късно, през 2000 г. когато Интернет бил вече понавлязъл дори в България – родината на момчето, то започнало да прави уеб-сайтове. И направило сайта на Dr. Love – всеки можел да пише по различни любовни проблеми чрез сайта – да сподели своите несгоди или пък да даде съвет за чуждите.
Днес сайтът на Dr. Love стана на 6 години… Бащата (т.е. аз) изобщо не се грижи за рожбата си от две-три години насам, ама рожбата явно е набрала популярност… През последния сезон сайтът е посетен от средно 100-тина души на ден, а в дните около св. Валентин 2000 души са щракнали на линк към Dr. Love.
Подобен трафик въобще не е за подценяване, така че при първа възможност ще осъвременя сайта… Но за съжаление няма да е този месец… Работата ме е обгърнала като добре покарала лоза; като момиче, което гушка любимото си коте… и все пак – като работа! Така че, да се захващам 🙂