Пълен комплект медали за националния отбор по информатика

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Албена и Максим

Не съм фен на фигурното пързаляне като спорт, но обичам красивите неща… А това, което правят Албена Денкова и Максим Ставийски е много, ама много красиво… И все ми се струва, че повечето хора като чуят за Албена и Максим казват: „а, да, ония от рекламата на Вивател…“
А всъщност „ония“ имат орден „Стара Планина“, най-висока степен и това не е случайно:
  • Световно първенство: 2 златни (през последните 2 години), 1 сребърен и 1 бронзов медал;
  • Европейско: 2 сребърни и 1 бронз;
  • Първи места в различни други национални и международни състезания – трофеите на САЩ, Канада, Америка… състезания, за които почти не съм чувал, затова не смея да навлизам в подробности;
  • И повече от 10 години, първи в Българското първенство по фигурно пързаляне 🙂
Всъщност, от личен опит мога да ви кажа, че всичките „тенекии по врата“ нямат значение, ако не знаеш какво правиш и защо го правиш…
При Албена и Максим обаче разбирам какво значи да си влюбен в работата си. Винаги съм се съмнявал в това, че професионалният и личният живот могат да вървят ръка за ръка… А двамата състезатели са сгодени и буквално „дишат заедно“ на леда – никога не съм виждал такъв синхрон… Движенията им изглежат простички и естествени. Както казва един приятел, „не е нужно да правиш троен аксел с кънка в гъза, за да изглеждаш красиво“. А Албена и Максим изглеждат красиво, нежно, приказно и от тях струи любов във всеки един момент…
И понеже съм мъж и такива нежни описания не са ми присъщи, вижте сами за какво става въпрос, преди да сте ме обявили за гей: