За хората и Ниш-ките

Първо, една кратка ретроспекция:

Битоля, Македония
Декември’2004

В Битоля отидох на интензивен курс по биоинформатика по DAAD-проект (http://www.daad.de). Самият курс се проведе в изолирания от града хотел „Молика“, в Национален парк Пелистер. Природата бе невероятна! А и компанията също. Там се запознах със студенти от Ниш (две момчета и три момичета), които пък за 10-тина дни успяха да ме научат на основните неща в сръбския език. Станахме добри приятели…

Ниш, Сърбия
Януари’2006

Ясмина, едно от момичетата от курса все ме кани да я навестя… Е, накрая просто нямаше как да откажа и, както вече знаете, в петък след работа се качих на влака и към 2 часа през нощта пристигнах на гарата в Ниш.
Ясмина чакаше с нейния „Форд“ на паркинга и ме откара до тях. Оставих си китарата и раницата, след което тя съвсем брутално ме натовари обратно в колата, наду уредбата докрай…

(ето така)

…и два дни не ме остави въздух да си поема: барчета, клубове, кръчми и механи, едни плескавици, едни кебапчета, едни скари… На всичкото отгоре ми забрани да плащам каквото и да било (един динар не ми даде да изхарча!!), а и взе няколко нейни приятелки с нас, за „да не скучая“…
Как да скучаеш, бе, братче! Вози те някаква готина мадама през нощта, в бърза кола, около теб е пълно с мацки, хапваш оригинална сръбска скара… Тежък живот!

На следващия ден отидохме до Кулата на черепите („Ћеле кула“). Тази кула има история, която започва с войводата Стеван Синджелич (Стеван Синђелић). През 1809 г. близо до Ниш турците нападат Синджелич и четата му от около 3000 души. След тежък бой с шестнадесетхилядна турска армия, Синджелич вижда, че ще изгуби битката и се самовзривява с барут, като причинява гибелта и на много турци. Османската империя не можела лесно да забрави подобен удар (нали си представяте, че да изгубиш 16000 бойци не е малка работа) и направили кула с главите на изгиналите сърби, за да плашат населението… И наистина си е било страшно да виждаш главата на брат си или на баща си всеки път, когато влизаш в града… Някога черепите в триметровата кула са били 950, днес са се запазили едва 59…

И тъй, този уикенд премина много весело, в купони, свирене на китара и сладки разговори с приятелите от курса в Битоля. А на теб, Ясмина, специално пращам едно голямо БЛАГОДАРЯ за страхотните моменти в Ниш (когато научиш български, за да разбереш този пост, разбира се).