Днес е петък, 13-ти… Може би сте видели от датата, но все пак нека го подчертая. Много хора считат, че този ден е страшно каръшки… Но защо?
Първо – числото 13 (по-лесната част). Още древните египтяни са смятали, че човек има 12 фази в житейския си път, а 13-тата е неговата смърт. Много средновековни литературни източници прескачат това число, в някои американски щати няма 13-та улица, а всички християни знаем за 13-тия „апостол“… Колкото до денят петък, това е денят на разпъването на Иисус Христос, така че нещата стават ясни… Страхът от петък 13-ти е известен като Paraskevidekatriaphobia или Triskaidekaphobia и гордо мога да заявя, че не присъства в малкия ми списък от фобии…
Още повече, че на 13-ти срещу 14-ти е сръбската нова година… И най-повече, че ме поканиха в Ниш да празнуваме… Хитри хора са сърбите – празнуват нова година два пъти. При това с очаквано добрата комбинация 3-в-1:
„српски роштиљ, бугарско вино и убави песми“*
И тъй, тази вечер грабвам китарата и заминавам за Ниш…
За Сърбия (че и за Ниш) мога да пиша много, много, много… Това е третият по големина град в Сърбия (след Белград и така любимия ми Нови Сад). Преди 120-130-тина години е бил територия на България и даже прадядо ми е служил там… Градът е заобиколен от красиви планини, а р. Нишава минава през средата му… В центъра на града е запазена крепост, чиято вътрешност е пълна с заведения.
Между другото, внимавайте със сръбските заведения… Например, едно българско кебапче се равнява на осем сръбски, а ако кажете, че искате минерална вода, подчертайте, че искате задължително негазирана…
Е, като се върна ще разказвам повече, а дотогава приятен уикенд и честита сръбска нова година!
*сръбска скара, българско вино и хубави песни