Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг

Дайте ми 5 секунди!

5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!

Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:

Give me freedom, give me fire, // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher
// дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now,
// Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud  // и със тях да се гордеем!

In the streets are, hands uplifting,   // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition,
// губим всякакви задръжки…
Celebration its around us,
// Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us   // всички нации са около нас.

Singin forever young, // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun  // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game.
// нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day.  // и си кажем заедно в края на деня:

We all say     // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger.
// Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“

Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…

По-Google-их се малко и открих следните неща:

1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…

2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.

3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100“, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…

ОБАЧЕ!!!

Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:

Born to a throne, stronger thаn Rome // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone  // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал –
But it’s my home, all I have known
// това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam
// там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest
// От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors
// оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat
// но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

So many wars, settlin’  scores // Толкова много войни, уреждане на сметки,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor
// носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ’em say, love is the way  // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say
// че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us   // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles
// Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us
// и ни мамят след това.
Tried to control us,     // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us
// но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward
// защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers
// като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat
// Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day
// и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag
// като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Е, какво мислите?

Лично за мен е брутален фактът, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от хората, свързани с Кока Кола и FIFA.

За мен това е все едно следната песен:

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

да я превърнат в:

Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!

Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…

Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…

Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:

  • Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
  • 6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
  • знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
  • живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
  • няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…

Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо „among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.

Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…

Казват се „Аявис“ и вече няколко години са приели присърце проблемите на африканските деца, правят благотворителни концерти, а Милен от групата дори отиде на място в Уганда…

Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!

Елиас Канети и пого?!

Хммм… откъде да започна? Може би от ето тази снимка:

Този „чичко“ е Елиас Канети – писател, роден в Русе и единствен носител от България на Нобелова награда (за литература) … Доколко е българин? Николко, бих казал – той е австриец от еврейски произход и просто е роден в Русе… Сигурно се чудите защо портретът му стои на стена с очукана мазилка? А какво ще кажете за факта, че тази вечер в дома му имаше неометъл/кросоувър/хардкор/метълкор концерт… (много ми е трудно да определя точния стил, а знам, че някои от посетителите ще ме псуват много, ако не уцеля).

Както и да е, световно неизвестната немска група Jupiter Jones и не по-малко неизвестната русенска група Overdawn (на снимката) направиха двучасов концерт именно в дома на Канети. Качеството на концерта няма да коментирам, само две неща ще спомена:
  1. Абе не е съвсем да не ми харесва…
  2. Разбирам защо билетите за концерти от 50+ лв. са си 50+ лв.

И все пак, не ми е ясно защо Община Русе допуска подобна проява на подобно място… То, като се замисли човек, не че има къде, де… Нали закриха „Митака“… 🙁 И не ми е ясно как ли би се почувствал човека, който е казал

„Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“

ако види „масите“ да джаскат пого в собствения му дом.

За непросветените, „пого“ е нещо средно между танц и бой… Наследник на древен африкански боен танц, погото представлява енергично скачане, блъскане и бутане на останалите от публиката на концерт, като се прави от доста души от публиката и предизвиква истинска суматоха. Погото започва предимно на някое бясно и известно парче по време на концерт…

Пак за непросветените, ако си мислите, че на подобни мероприятия ходи само някаква „измет“ (щото майка ми дълго смяташе така), жестоко се лъжете. Ходят ученици, интелектуалци, строители, зъболекари, програмисти, шефове, подчинени… И го правят, защото всички искат да избягат от „културата“, просто да подивеят на воля, да се блъскат, да реват, да пищят, да танцуват и дори да се бият за кеф – точно като в „Боен клуб“… А погото в известна степен съчетава всичко това… На който не му харесва, просто си стои на разстояние, нали?

Нямам нищо против дивотията, нека първичното си каже думата… Но не в дома на Нобелов лауреат, моля ви!!! Колкото и подходящ за това да изглежда в момента…

P.S. Леко ме успокоява фактът, че „Домът на Канети“ всъщност не е истинският му дом 🙂