Ден 3. Над 1/3 от хората са правили секс с повече от 10 различни партньора през живота си

Три бързи вица по темата и започваме сериозно:

Мъж след секс се обръща към партньорката си и я пита:
– Скъпа, колко мъже си имала преди мен?
– … (мълчание)
Мъжът изчакал 5 минути и питал пак:
– Хайде, кажи, де!
– Не ме прекъсвай! Броя…

Жена към мъжа си:
– Мили, колко жени си имал преди мен?
– Една, две, три, ти, пет, шест, седем, …

 Мъж пита приятелката си:
– Ти с колко мъже си била преди мен?
– С трима… Не, извинявай, с 12 …. сетих се за още един случай…

partnersПовечето хора, дали от ревност или любопитство се интересуват за предишния опит на партньора си. За някои това е важна информация доколко партньорът е опитен, самоуверен и инициативен, за други е начало на дълъг и мъчителен разговор, трети просто обичат да се хвалят, сравняват и съревновават, за четвърти няма никакво значение…

След като вчера представихме участниците в проучването, ето и първите любопитни неща по темата, които се появиха при нашите сравнения:

men-women-partnersПри мъжете повече партньори е по-често срещано явление. Забелязваме ясна прогресия при броя партньори сред мъжете. Макар че почти двойно повече мъже са девствени, същевременно над 38% от тях са били с над 10 партньора. При жените делът на дамите с точно един партньор в живота е с цели 5% по-голям.

age-partnersС възрастта броят на партньорите се увеличава. Wow, Captain Obvious! Но все пак числата са интересни. 20% от отговорилите под 21 години са девствени. Малко повече (22,22%) на тази възраст вече са имали над 10 партньори!!! Сред хората на възраст между 21 и 25 години процентът на девствените пада под 3%. Най-малко девственици има сред 31-35 годишните (0,85%), като сред по-възрастното поколение този процент е малко по-висок (1,61-1,67%). Почти половината от хората на възраст между 30 и 40 години са имали над 10 партньора, като отново това число пада до 35% при поколението над 40 г.

Местоположението няма чак такова влияние върху броя на партньорите. Все пак, хората с над 10 партньори в София и големите градове са около 35-40%, докато в малките градове и селата – около 30%. В Европа този процент е дори по-малък (25%), но пък извън Европа е доста по-голям – 42%. На другия полюс са девствениците. Няма такива от отговорилите извън Европа и от Пловдив. Според Биляна неслучайно името на града е П-Love-Див. Около 2% са девствените в София, 3% в Русе, 7% във Варна и над 8% в останалите големи градове. В малките градове и селата този процент е 6%. Между 9 и 17% е броят на хората с точно 1 партньор в най-големите градове в България, за района на София – 11%.

Мениджърската позиция предразполага към повече сексуални партньори. Няма девствени служители в държавните фирми. В частните те са 3 пъти по-малко от средното. Девствени мениджъри също няма, нещо повече – 62,65% от мениджърите са правили секс с над 10 души през живота си, почти двойно повече от средното. Едва 1 от 10 мениджъри е бил с 3 или по-малко партньори. При безработните и майките съществени отклонения не се забелязват. При учащите (ученици и студенти) логично по-голям процент са били с по-малко партньори, но по-скоро причината е във възрастта.

branch-partnersНай-много девствени са сред счетоводителите, финансистите, архитектите и строителите (5%), следвани плътно от маркетинг, реклама, PR и медии. Над 20% или всеки пети, работещ в администрация и HR е имал точно 1 сексуален партньор, като маркетинг, реклама, PR и медии ги следват плътно с 16,67%. Учудващо, но почти половината от HR и администрация, заедно с банки, застраховане и недвижими имоти са имали над 10 партньори. Търговците (както при обикновената, така и при електронната търговия) също са доста напред в тази класация с 46%, имащи над 10 партньори. Най-малък процент с над 10 партньори (15%) са счетоводителите и финансистите, но пък рекордните 60% от тях са имали между 4 и 10 партньори.

Ако сте девствени и искате да промените този факт, непременно си вземете лаптоп, личен автомобил и трупайте спестявания. Но няма да повлияе на бройката партньори, когато тя стане над 3. За тази цел ще ви трябва собствено жилище (вила и курортен имот също върши работа). Процентът на хората с над 10 партньори, които имат собствено жилище е двойно по-голям от тези, които нямат. Но ако не можете да си го позволите, а искате да бройкате, ето ви няколко идеи.

Над 10 партньори имат (сравнете със средностатистическите 35%):

  • 70% от хората, влюбени в тялото си;
  • 69% от хората, които са правили секс срещу заплащане;
  • 69% от хората, които са изневерявали повече от веднъж;
  • 65% от хората, които се смятат за лоши;
  • 63% от хората, причинявали автокатастрофи;
  • 60% от хората, на които няколко пъти се е случвало да правят секс и да съжаляват след това;
  • 59% от хората, които се считат за свалячи;
  • 57% от хомосексуалните и бисексуалните;
  • 57% от хората в неангажиращи връзки;
  • 57% от хората, при които сексът е довел до нежелана бременност и аборт;
  • 55% от гледащите порно;
  • 55% от считащите се за секс-маниаци;
  • 54% от хората, имали връзки „за една нощ“;
  • 54% от хората, ползващи твърди наркотици или марихуана;
  • 53% от хората във връзки с неясен статус;
  • 52% от хората, които мастурбират постоянно;
  • 52% от ползвателите на секс-играчки;
  • 50% от пушачите.

Ако пък искате да останете девствени завинаги, имайте предвид, че девствени са (сравнете със средностатистическите 3%):

  • 8% от геймърите;
  • 8% от тези, които смятат, че контролират живота си в много малка степен;
  • 7% от хората, които смятат, че нямат пороци;
  • 7% от хората, които не са шофьори;
  • 7% от пушещите трева;
  • 6% от хората, смятащи се за дебели;
  • 6% от неспортуващите;
  • 6% от хората, обичащи да чатят;
  • 6% от хората, определящи себе си като секс-маниаци (честно!);
  • 6% от хората, които се считат за изключително добри хора (10 от 10);
  • 5% от интернет-маниаците;
  • 5% от мързелуващите в свободното си време.

Ще продължим с това какво е влиянието на това да си нечий първи или последен партньор.

Против закона за детето – протест на 20 май!

В случай, че се чудите защо сме лепнали подобна картинка на блога си, ето едно кратко обяснение:

Държавна агенция за закрила на детето е внесла проект на Закон за детето. Законът би трябвало да урежда правата на детето, принципите и механизмите за тяхното гарантиране, правата и задълженията на родителите и на лицата, полагащи грижа за детето.От една страна сме съгласни, че всяко дете има нужда от закрила, но вече си има приет и действащ Закон за закрила на детето, който се занимава с това. В новия законопроект правата на родителите се отнемат изцяло и се свеждат само до задължения. Ето някои от членовете в новия проектозакон:

  • Държавата в лицето на социалните служители определя кое е полезно и кое не за детето Ви и могат да Ви напишат предписания, които сте длъжни да спазвате и са оспорими само по съдебен път.
  • Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Ако не сте съгласни, социалните служители могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и да му вземат детето – при това без съд!
  • Родителят е дискриминиран и практически виновен до доказване на противното и се отваря вратичка за легален трафик на деца, стига да е „с добри намерения“.
  • Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника (бил той сектантска литература, наръчник за правене на бомбички-самоделки или филм на ужасите в полунощ), няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът дава правото детето да прави каквото и когато си пожелае.
  • Ако сте решили да кръстите детето си в църква, това може да бъде интерпретирано като „въвличане в религиозни дейности“ и получавате предписание от социалните служби.
  • Ако сте решили да заведете детето си на зъболекар и то се страхува от това, има законово право да откаже лечение и родителите не могат да повлияят на това. Децата имат право и да получават медицински услуги без съгласието на родителите си (пластична операция, аборт).
  • – Детето на практика има право да оспори което и да е решение на родителите си, ако то не хармонира с „желанията и чувствата“ и „психическите и емоционалните му потребности“. Социалната служба може да отнесе случая до съд по своя еднолична преценка, а децата над 14 години могат да осъдят родителите си директно.
  • – Социалните служби имат право на достъп до детето без знанието и одобрението на родителите, като могат да го информират и консултират по тяхна преценка.
  • – Социалните служби се сезират въз основа на анонимни доноси, което по същество е самосезиране.

Накратко, най-големият проблем на този проектозакон е, че правата на децата се разглеждат независимо от правата на родителите. Както казва самият автор на закона, „родителите нямат права – имат само задължения! … Като не ви харесва, намерете си друга държава.“

Затова протестираме на 20 май пред НДК!

Повече информация:

 

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.