Зимни математически празници 2006

Не знам колко хора знаят за съществуването на подобни състезания, но аз съм един от тях…
Зимните математически празници са турнир по математика, информатика и компютърна лингвистика. На състезания по информатика ходя от времето, когато компютрите бяха лукс в учебните заведения. Макар малък и хилав, в ония времена бях принуден да си разнасям компютъра заедно с монитора и клавиатурата (мишките все още не бяха популярни тогава) из цяла България…
На тези състезания научих едни от най-интелигентните псувни, в диалози като този:
– Охлюви да те ядат тебе!
– Е, защо пък точно охлюви…
– Ами имат 25 000 зъба!
На тези състезания се научих да играя белот и да пия по много, като на другия ден умът ми отново трябваше да сече като бръснач…
На тези състезания открих нови спортове, като стрелба с джапанки или мазане на хотелски брави с паста за зъби…
Покрай спортовете открих и нови приятели, първо – от България, а по-късно и по целия свят.
На тези състезания дори спах с момиче за първи път (спах, де, нищо повече). Това стана, защото в едно от мизерните общежития, където бяхме настанени, в стаята на момичетата имаше малка снежна пряспа и те бяха принудени да дойдат при нас. А когато има 3 легла, 3 момичета и 3 момчета, а в едно легло спят по 2-ма души, поне едната двойка трябва да са момче-момиче… Между другото, доказателството на това твърдение също може да бъде научено на Зимните математически празници…
С годините, условията станаха по-добри и не се налагаше да носим компютри, но и на мен ми мина времето за състезания. В последно време пак посещавам тези състезания, но от другата страна – като автор на задачи и като жури…
Така стана и вчера на юбилейните, 25-ти ЗМП в Русе… Като цяло се занимавах с по-малките ученици (4-8 клас), а те са колкото неопитни, толкова и ентусиазирани. Няма да забравя едно хлапе, което седеше до мен и при всеки работещ тестов пример крещеше в еуфория „Йес! Йес! Йес!“… Припомних си годините, когато аз бях като него, макар и доста по-сдържан… Оказа се, че не съм забравил и някои дребни хитрости, които прилагах, за да получа някоя точка повече на състезанието… Но със сигурност и в стаята на журито не липсват емоции.
Навремето един политик изръси: „Младостта е един период, през който всеки човек е хубаво да премине“. И аз бих казал, че състезанията по информатика са един период, през който всеки програмист (поне бъдещ) е хубаво да премине… А ако вие сте ученик и съм ви заинтригувал, посетете http://infoman.musala.com.
До скоро!