20 автомобила до 15 000 лв. подходящи за млада двойка

Имам приятели, които са заедно от няколко години. Нямат деца, нямат и намерение да имат. И двамата са ИТ специалисти, с добри доходи, наели са си апартамент с гараж в хубав столичен квартал. И им трябва къс автомобил (до 4,50 м). Той обича мощни автомобили (за този размер, разбирайте над 100 коня), за нея е важно да е „симпатичен“. Рядко пътуват с други хора, обикновено са само двамата. Имат бюджет от 12 до 15 000 лв. и искат най-доброто за парите си – надежден автомобил, който подхожда на нуждите им и доставя удоволствие (защо не и кабрио). Предпочитат автомобил на старо, поради ред причини в българските условия. Ето 20 предложения от мен, подредени по азбучен ред:

Предложение 1: Audi A4 Cabriolet 1.8 Т

audi-a4-cabrioletСамият аз карам А4 (макар и не кабрио, а комби) и съм изключително впечатлен от прецизността, с която са направени детайлите в този модел. Именно кабрио-вариантът би предал на този автомобил от среден клас усещането за нещо уникално. Вземете колата в светло сиво или бяло и ще се сбъркат да ви канят за сватби. В никакъв случай не взимайте автоматичната скоростна кутия Multitronic и „душегубът“ 2.5 TDI, който дава проблеми. Двигател 1.8 Т е доказан и ще ви даде цели 163 к.с., а с ръчни скорости по-рядко ще влизате в сервиза (най-вероятни заради дребни проблеми с електрониката). Автомобилът е на 13-то място сред най-надеждните автомобили на TÜV, което е доста добре. В бюджета ще влезете с модел 2005 на около 130-150 хил. км.

Предложение 2: Audi TT Roadster 1.8 T

2006-Audi-TT_Roadster

Мнозина смятат дизайна на ТТ за крайгълен камък в автомобилния дизайн. Той е считан за смел и иновативен. Въпреки че облите форми не допринасят за революционно нисък коефициент на съпротивление, именно те, употребата на анодиран алуминий и липсата на изпъкнали брони отличават външния вид на колата. Вземете задължително с ABS и ESP, защото когато тази кола се движи с висока скорост, автомобилът завива прекалено рязко. Модел 2006 на около 100 хил. км ще влезе в бюджета. В случай, че не искате кабриолет, за същите пари може да си вземете машина купе вместо роудстър, при това с по-мощен 250 к.с. двигател. Сравнително надежден автомобил, с най-често срещани проблеми по електрониката и окачването (TÜV дава 23-то място, т. е. в първата четвърт по надеждност).

Предложение 3: BMW 318Ci Cabrio

0177130-BMW-3-series-Cabriolet-318Ci-Cabriolet-Executive-2001Като сме започнали с баварски автомобили, няма как да не споменем BMW, най-обичаният в България. Кабриото 318 Ci е изключително надежден автомобил, който с доста екстри, 150 к.с. и горе-долу толкова хиляди километра ще влезе в бюджета. TÜV слагат автомобила в средата по надеждност, но най-често проблемите са свързани с окачването. Но неслучайно автомобилът е бил в TOP-10 всяка година от производството си в списание „Car & Driver“. Освен това, можете да си купите айрян и баница заедно с автомобила и да си пуснете „Дърта пияница“ – само с тази кола ще се слеете на 100% с лирическия герой. За същите пари може да си вземете и E46 facelift купето, в случай, че не държите на кабриолет. Или пък да добавите още някоя хилядарка и да хванете чистокръвния роудстър Z4.

Предложение 4: Citroën C3 Pluriel 1.6 16V Senso Drive Exclusive

citroen-c3-pluriel-001Не е супермощна (101 к.с.), не е пълноценен кабриолет, но колата прижава онзи френски шик и влиза в бюджета с максимум екстри, модел 2007, на около 70-80 хил. км. Citroën C3 Pluriel 1.6 16V Senso Drive Exclusive се класира в средата по надеждност, най-вече заради проблеми със скоростната си кутия, която е със свое собствено мнение кога да включва и кога да изключва. Евтина, икономична (особено дизелът), малка колица с много екстри, дребни отделения, просторна отвътре.

НЕ-Предложение 5: Fiat 500 C 1.2 Lounge

fiat500Вярвате или не, но в бюджета може да си купите автомобил 2009 г., с този толкова симпатичен дизайн и с повечко търсене – дори кабрио! Невероятно, нали? НЕДЕЙТЕ! Включих „Луиджи“ само защото всички са луди по външността му, но истината е, че ще страдате. Италианският красавец има хубава външност, но страда от много болести и вземете ли го, ще се измъчвате. Автомобилът е на едно от последните места по надеждност. Уплътненията му са слаби и двигателното масло често се смесва с вода, съответно двигателят умира бързо. Твърдата пластмаса и тънката ламарина бързо ще се превърнат в комбинация от драскотини и ръжда. За Бога, братя, не купувайте!

Предложение 6: Honda Civic 1.8 i-VTEC 3p. Type S Absolute i-PILOT

honda-civic-gt-05„Космическият кораб“ от Япония няма кабрио-вариант, но дизайнът му е актуален и до днес. За 15 000 лв. може да си вземете кола „като нова“, на 70 хил. км, от 2008 г., с всички екстри. Колата е сравнително надежда (в първата третина на класираните автомобили) и изключително сигурна. Колата е здрава, гъвкава и подходяща дори за семейства с деца. Проблеми: дръжките на вратите заяждат понякога, уплътненията на фаровете задържат вода и правят конденз, малка видимост назад, леко претоварен кокпит… дреболии.

Предложение 7: Mazda RX-8 Revolution Reloaded

Mazda_RX-8_on_freeway

Ако не държите на кабриолет, разход от 15/100 градско и 9/100 извънградско не ви притеснява и сте фенове на японските автомобили с роторен двигател, непременно пробвайте RX-8. Първо, тя е пълноценен спортен автомобил – има 192 к.с., които са изтръгнати от едва 1300 куб.см двигател. Колата влиза в бюджета като модел от 2006 г. с пробег около 100 хил. км., но имайте предвид, че гаражният майстор доста ще се почесва зад врата с този двигател, което означава да я мъкнете само в специализиран сервиз. Колата е недолюбвана в Европа заради вредните емисии, но в България това все още не е проблем… така че ако можете да преглътнете това, че двигателят си хапва масълце и бензинец лакомо, ще бъдете възнаградени – за тия пари няма как да бъдете възнаградени с толкова стил, динамика и спортна возия. А, да, отзад могат да сядат само акробати…

Предложение 8: Mercedes-Benz SLK 200 Kompressor

Mercedes Benz SLK 230 Final Edition_2Купувайки Mercedes SLK, вие купувате янгтаймър със 163 к.с., който е символ, легенда, начин на живот. Дори на 9 години, той е сред най-надеждните автомобили и в първите 20% в повечето класации. Единственото, което трябва да видите е дали ще свикнете със сравнително ограничените настройки на шофьорската седалка. Ако колата ви пасне, внимавайте най-вече за катализатора, механизма на кабриолета и електрониките: сензори, фарове (особено тези за мъгла), алтернатор, серво, прозорци и регулатор на волтажа. За този бюджет можете да вземете старичка кола на повечко километри (около 250 000, 2005 г.), но това да не ви притеснява – ще издържи още толкова.

Предложение 9: Mini Cooper Cabrioac-mini-cooper-convertible-1

Чаровникът от концерна на БМВ е изключителен автомобил. С двигател 1.6 и 115 к.с., този мъник хвърчи като оса, а за 15 000 лв. можете да си го намерите като модел 2006 г. с пробег под 100 хил. км. Mini-то се управлява лесно, маневрено е и се паркира много лесно, комфортът е подобрен във версията от 2006 г. (не купувайте по-ранна). Лошите новини: много проблеми с електрониката, чистачките се чупят лесно, оригиналните 17″ джанти развалят комфорта на возене, гумите струват скъпо и се нараняват лесно.

Предложение 10: Mitsubishi Colt CZT 1.5

mitsubishi_colt_czc_invite_1_5_mpi_99063491722216585

Като изключим странния вид на автомобила с вдигнат покрив, като кабриолет колицата не е никак лоша. За този бюджет можете да получите кола 2008 г. на едва около 50 000 км., с 150 к.с. мощност, изтръгната от двигател 1.5. Колата е просторна отвътре, но видимостта ѝ напред не е особено добра, заради скосеното стъкло и широките колони. Колата е в първата третина в класациите по надеждност (основен проблем – акумулатор и дреболии в интериора). Да, вътрешността ѝ е малко дървена, пардон, пластмасова и седалките не са от най-комфортните, но мощният и безупречен бензинов мотор компенсира.

Предложение 11: Opel Tigra Twin-Top Cabrio 1.4

Opel-Tigra_Twin_Top_1.8_2005_800x600_wallpaper_03

Тигра е от онези симпатични бейби-кабриолети, чийто разход може да падне и под 5/100 извън града, доставят удоволствие, а за тези пари могат да се намерят с куп екстри, пробег до 80 хил. км, 90 к.с. и година на производство 2009.  В класацията по надеждност автомобилът се нарежда отново в първата третина (със същия брой точки като Volvo C30), като основните проблеми са в механиката и хидроизолацията на покрива, електрониката и сравнително бързото износване на спирачките. Подгряващите седалки и климатикът позволяват да карате с вдигнат гюрук цели три сезона в годината, но като цяло интериорът можеше и да е по-приветлив. Във всички случаи, готина колица, особено ако сте фенове на Опел.

Предложение 12: Peugeot 307 CC

 

peugeotСтарата кола на баджанака 🙂 2.0 двигател, 140 к.с., лъвче на предния капак… какво повече ви трябва? За тези пари ще получите кола от 2008 г., на по-малко от 50 000 км и с куп екстри като отопляеми седалки, климатизация, ESP, ABS, Traction control, борд компютър и още много. Сгъването на покрива е безупречно, но механиката му се отразява негативно върху цялостното тегло и багажното пространство на автомобила. Много добра видимост във всички посоки през цялото време.

Предложение 13: Renault Megane II 1.6 Coupe/Cabriolet Avantage

Renault_Megane_Cabrio

Само при Renault можете да получите кола на 5 години за тези пари, при това кабриолет със 111 к.с. и пробег около 100 хил. км. Първият Megane беше на дъното на класациите по надеждност, но новият модел леко оправя нещата. Все пак, някои особености: много голям багажник, огромна жабка, конвертирането от купе към кабриолет отнема много време, стереоуредбата се използва с едно докосване, TomTom-ът дава само проблеми, а сенниците за слънце са на принципа „всичко или нищо“. Проблемите с електрониката си продължават, крушките на фаровете горят доста често, а смяната им не е лесна. Не си взимайте и 17″ джанти – окачването е така идиотски направено, че гумите ще се изтъркат много бързо. Накратко, препоръчвам колата за феновете на новите автомобили – за малко пари можете да получите голям и нов кабриолет, но рискувате с редица дребни, изнервящи проблеми, които ще ви подлудят. Изборът е ваш.

Предложение 14: Saab 9-3 2.0 T Cabrio

Saab_9_3_Cabriolet_001

SAAB е автомобил за хора, които са различни, но не обичат да се набиват прекалено на очи. Автомобил за истински ценители – здрав, надежден, красив, елегантен… има си всичко, с изключение на едно – популярна марка. Нещо повече, SAAB фалира през 2011 г., а 9-3 е една от последните шведски икони. А какво ще кажете за кола 2007 г., 2.0 двигател и цели 209 к.с.? Не е зле като кабриолет, нали? Единственият проблем на кабриото е, че сигурността му пада в сравнение с обикновената версия. И това е – вземете ли си бензин, а не дизел, просто няма да имате проблеми с тази кола, стига да сменят маслото и ангренажния ремък редовно. Други, рядко срещане проблеми: серво-управлението.

Предложение 15: Smart BRABUS CABRIO Xclusive ForTwo

smart-fortwo-sma_fo2_10_ca_brabus_2

Карате предимно в града и рядко пътувате на дълги разстояния? Винаги сте сами или с партньора? За 15 000 лв. можете да си вземете специално тунингован Smart Brabus с всички екстри, спортен и ел. пакет, кабрио, модел 2008 г., с 1.0 двигател (стига му на това купе) и на под 100 000 км. пробег. След като свикнете със странните предавателни числа на скоростната кутия, ще откриете, че по-малкото много често е повече. А Smart е най-малката кола. И една от най-надеждните и икономичните, между другото.

Предложение 16: Toyota Celica

2004 Toyota Celica Red CollectionВ бюджета влиза кола 1.8 / 143 к.с. на около 120 хил. км. Опция за кабриолет няма. Какво получавате обаче? Евтино, надеждно и дори икономично спортно купе, което изглежда добре и има доста екстри. Колата е изключително практична – има голям багажник, добро завиване и спирачки, комфортен интериор – неслучайно шуреят ми си взе такава. Недостатъците – гълта масло, ограничена визия и слаба мощност на ниските обороти, т.е. нищо страшно.

Предложение 17: VW New Beetle Cabriolet 1.9 TDI

volkswagen-convertible-08Красив кабриолет за сватбени снимки, снимки край морето и въобще за привличане на внимание. „Костенурката“ е любим автомобил на поколения, а римейкът ѝ е всъщност Голф под прикритие. Купете си задължително кола с климатик, ESP, дизелов мотор (1.9 TDI е най-надежден) и след 2002 г. Всъщност, в бюджета ни ще влезе модел 2006 г. с 116 к.с. и под 100 хил. км пробег. Проблеми: лоша видимост при вдигнат гюрук, не особено велики динамични характеристики и малко място за краката… но като цяло – чудесен кабриолет с ретро акцент!

Предложение 18: VW Eos 2.0 TDI

Volkswagen_Eos_001Ако държите на VW, но не искате заоблени калници, а нещо модерно и практично, вземете си Eos. Отново препоръчвам дизел – за тези пари 2.0 TDI, 140 к.с. на около 150 хил. км е напълно реалистична възможност, с ръчна скоростна кутия обаче.  Автомобилът е много надежден, широк, удобен и маневрен. Основен недостатък: леееко тежичък, затова не става за състезания… Все пак не си взимайте двигател под 2.0. Дефекти се проявяват изключително рядко, най-често дреболии с електрониката.

Предложение 19: VW Golf

vw_golf-gti_394_1024x768

Ако ме питате кой е най-универсалният автомобил на всички времена, веднага ще ви кажа: Golf. Суперминито може всичко – събира хора и багаж, ускорява бързо, спира бързо, надеждно е и почти не се поврежда. Да, не се откроява особено в тълпата, дори и с версиите за познавачи (GTI за състезатели, Plus за малко по-висока проходимост, Cabrio за вятър в косите). Каквото и да изберете, няма да сбъркате. За тези пари, според модела и екстрите може да намерите всичко – от 30 до 300 хил. км, от 2005 до 2011 г., бензин, дизел, газ… Golf е доказал се автомобил и не е нужно да сте от Перник, за да се убедите в универсалните му качества. А и VW Club България е един от най-активните.

Предложение 20: Volvo C30 1.8 Kinetic

Auto-Mit-dem-Volvo-C30-koennen-Gebrauchtwagenkaeufer-nach-Experteneinschaetzung-kaum-etwas-falsch-machenЗа финал – един шведски автомобил, символ на сигурност и различен дизайн. Първият автомобил с предупреждение за автомобил в сляпата зона, както и с огромен набор от други системи за безопасност, още в базовия модел – за 15 000 лв. ще получите кола, произведена през 2007 г. с около 100 000 км пробег и мощност 125 к.с. Въпреки че двигателят е надежден и икономичен, C30 не е особено динамичен автомобил като цяло. В сравнение с другите Volvo обаче направо хвърчи. Обратната връзка от волана също е леко странна, но се свиква. Някои обичат странния багажник отзад, други – не, въпрос на вкус. Автомобилът няма ярко открояващи се дефекти – от всичко по малко, така да се каже… А ако сте фен на наистина мощни автомобили, силно препоръчвам двойно по-мощния 2.5 i 20V T5 (220 к.с.) Той обаче най-вероятно ще надхвърли бюджета.

Е, това са моите предложения. А вие какво бихте предложили?

Казах "Да" на Петър… забавен подробен вариант :)

“Всяко време с нещото си”, често казва Петър. Е, романтичната история е имала и доста забавни моменти, които разбрах по-късно… Ето защо ще се наложи да я разкажа отново, от самото й начало, с още повече подробности (моите промени са отбелязани в червено, допълненията от Петър – в синьо, а от приятелите ни – в зелено):

Планът

Петър: Всъщност всичко беше запланувано много отдавна. Пръстенът стоя близо два месеца вкъщи, без Биляна изобщо да заподозре. Скриването на подобно нещо не е никак лесна работа, защото ако приятелката ви го намери, цялата изненада отива по дяволите. Особено пък, ако често подрежда и чисти като Биляна, шансовете нещата да се прецакат се увеличават значително. Затова реших, че единственото хитро място да се скрие пръстенът е… в кутията на компютъра! Но да се върнем към разказа на Биляна…

През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Нямам предвид, че работя по изключение, а че работя в събота по изключение… Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив същия ден, няколко дни по-рано му казах:

– Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.

– Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.

– Защо?

– Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…

– Какъв?

– Ами… университетски проект за светлинни ефекти.

Петър: Както казват, „най-добрата лъжа е половината истина“…

И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда.

Оказа се, че не само мен ме е валял, обаче. Докато аз кръстосвах дъждовните улици на София напред-назад по бизнес срещи, Петьр и Митко са обикаляли в търсене на свещички, запалки, чашки, които да ги предпазват и т. н.

Петър: Най-смешното беше, че буквално минута след като купихме всичко и се прибрахме у Митко, се обадиха родителите на Биляна:

– Петьо, как си моето момче? У Митко ли си? Хайде, слез долу да се видим, ще наминем покрай вас – имаме нещо за теб!

„Нещото“ беше страхотна тениска на Adidas, която точно в този момент ми беше жизнено необходима… Трудно ми беше да обясня защо съм мокър до кости като работим „по проект“, но пък и те културно не ме питаха за подробности 🙂

След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро.

Петър: Ние през това време бяхме на Небет тепе и измервахме броя чашки, които могат да се поберат върху една особено подходяща за случая скала:

– Казвам ти, човек, тука ще побереш само „Биляна, ще се“ – каза Митко.

– Не е вярно – снимай я и ще ти покажа на Photoshop като се приберем, че ще се събере целият надпис…

– Скалата е наклонена и хлъзгава. Няма да се задържат свещичките… И как ще ги запалим в дъжда?

– Ами ще изчакаме да спре, просто… Все някога ще спре… Ако не, ще го отложим за утре.

Според метеоролозите, времето щеше да се оправи след повече от 24 часа… Но всички знаем доколко познават 🙂 Така се случи и този път… Ето защо се обадих на приятелите за пълна бойна готовност.

– Дамяне, здрасти. Какво ще кажеш да запалим 400 свещи на Небет тепе?

– Готово, бе, Пеши… ако трябва, цялото тепе ще запалим! Кога?

– Ами зависи от времето. Накратко – когато спре да вали. Засега сме се уговорили за първи вариант: 21.30 ч. Втори, резервен вариант: 4.30 ч. на изгрев слънце. Трети, още по-резервен вариант – неделя вечерта. След няколко часа ще съм с Биляна, така че звъни на Митко, а не на мен, за да координирате нещата.

И докато аз уреждах нещата с Ники Вълчанов, Тони и Митко вече бяха запълнили целия под на стаята с наредени свещи. Когато видях колко голям е надписът всъщност, доста се шашнах как ще успеем да запалим всичко това. Но да ви върна отново към разказа на Биляна за кратко…

Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:

– Аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?

– Ами работим още по проекта. – така си беше.

– Как върви?

– Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща. – така си беше. Когато се наклонят свещичките, чашките се пълнеха с парафин и в крайна сметка или пластмасата се разтапяше, или свещта изгасваше. Наклонената скала не беше добър вариант.

– Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.

– Добре, аз ще дойда направо в пицарията. – тук вече излъгах. Всъщност, първо отидох до Четвъртък пазара (в Пловдив пазарите носят имена на дни от седмицата)… Исках да взема на Биляна наистина огромен букет от бели рози, но бяха останали само три рози и една продавачка, отчаяна от живота…

През това време Тони отиде до гарата и посрещна Влади, който дойде чак от Варна, за да е с нас. Ани (приятелката му) пък отиде от София във Варна, за да го замества.

Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…

Петър: трафик….

През това време на тепето са се е провеждал следният разговор:

– Това „Ж“ е много шибано, да знаете…

– Мен питате ли ме? Само „И“-тата редя!

– Скалата се пързаля ужасно, ще се пробвам да ги защипя с телбода…

– Ех, поне да бяхме в Англия… Къде е „Marry me“, къде е „Биляна, ще се омъжиш ли за мен?“

– Абе, Ники, така и така приятелката ти е Диляна, така и така ще се ожените, ако искаш, да подменим „Б“-то с „Д“ и да минем с едни свещи два пъти…

– Баси, колко яко ще е да го видим това в Google Earth…

Изненадите започнаха

с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната…

Петър: Там се обадих на Митко:

– Как е положението там горе?

– Духа много вятър, засега успяваме да задържим свещите запалени за около три секунди, въпреки че са в чашките… Нов рекорд: четири секунди!

– Измислете нещо…

– Ще пробваме да ги пренесем зад една стена, на завет, засега забави малко…

Пет минути по-късно ми звънна, за да ми каже, че нещата там са по-добре и след 30 минути да сме при тях.

Докато Петър беше в тоалетната, Мая и Катето станаха подозрителни:

– Бибче, да знаеш, щом ти носи бели рози, значи нещо е прегрешил… не му е чиста работата!

– Да, бе, да – казвам.

…и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Момичетата го изгледаха доста странно, но нищо не казаха.

– Олеее, Кате, ще й предложи, аз ти казвам! – казала Мая веднага след като сме се разделили.

Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня и дочух следния разговор:

– Здравей, Митак!

– Духна вятър, всички свещи са прецакани…

– Ами супер, разхождаме се из Пловдив.

Като изгаснат, фитилите им влизат в разстопения парафин и нямат запалване. Моткай се още 15-20 минути, ще ти се обадим.

– Да, чудесно… Искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Хайде да се поразходим в парка!

Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, аквариумът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.

Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.

– Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.

– Къде сте? Хайде, идвайте!

– Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.

– Добре, ние сме готови. Води я вече.

– Ами каквото решите…

– След колко време ще сте при нас?

– Две-три някъде. Вземете и вино.

– Олеле, ужас! Ей сега духна вятър, почти всички свещи изгаснаха. Връщайте се!!! Отбой!!!

– Не, не мога.

– Какво значи „не мога“… В момента само запетайката свети – на загасени свещи ли ще я доведеш?

– Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.

– Ще ги запалим пак, елате точно след пет минути.

– Добре, хайде, до после.

Слава богу, на тепето имало и доста минувачи (сред които и един непознат фотограф, на когото дължим снимката на надписа), които помогнали свещите да се запалят още по-бързо…

Предложението

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

– Разбира се, любов.

– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:

– Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!

– И аз искам да съм до теб… винаги!

Приятелите ни през това време са провели следния разговор:

– Те са! Крийте се!

– Ама аз съм целият в бяло, как да се скрия… – казал Вълчанов.

– Ами прави се на бял камък.

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи.  Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Аз пък през това време си мислех: „Лелеее, като ги знам какви идиоти са, нищо чудно да са написали и АСЕНЕ, КУПИ ХЛЯБ! със свещите…“ Слава богу, видях надписа… По план трябваше да се използват 318 от 400-те свещи, но всъщност приятелите ни бяха вкарали в употреба почти всички… Имаше някой-друг „изгорял пиксел“, но като цяло нещата изглеждаха добре, даже повече от добре за силния вятър на Небет тепе…

Тогава Петър ме спря и ми каза:

– Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:

– …

… но и няма да споделя публично…

Господи, колко много го обичам!

– ДА!!!!!

В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

– И сега какво ще правим?

– Не знам… няма значение, щом сме заедно…

– Хайде да го отпразнуваме!

– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава Петър просто се провикна:

– Ееееей, хайде идвайте!

– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Приятелите

В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…

– Слънчо, кои са тези хора?

– Ще видиш…

Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент.

– Това ли ви е проектът, а? – казах на Митко, полушеговито и полуобвинително.

– Е, какво, на теб не ти ли харесва? – отвърна ми Влади.

– Хора, аз трябва да тръгвам, наистина… няма как да остана за първа брачна нощ, ама… обичайте се! – каза Вълчанов.

– Чао, Ники! Направихте ми страхотна изненада и много ви благодаря… – развълнувана от случилото се казах аз и го прегърнах.

– Чао – каза той и на фона на цялата романтична обстановка разклати юмрука си с вирнати кутре и показалец, типично по метълски, след което се изгуби в мрака.

Останалите от групата събраха свещичките в един голям кашон, докато аз и Петьо се гушкахме влюбено.

– Мите, трябва да си запазим свещичките за спомен – казах аз.

– Свещичките не ме интересуват, аз си искам кашона!

После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели… Беше доста късно вече.

– Ало, дядо, знаеш ли защо те търся?

– Ама не съм, бе!

– Ама знаеш ли защо те търся?

– ‘Ма не съм, бе!

– …

…и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме…

В колата, на път към ресторанта:

 

– Ееех, и на мен да ми беше предложил така, и аз щях да кажа „да“ – каза Дамян.

Дори сервитьорката беше същата!

Реакцията на Катето след показването на пръстена:

– Ами, това е, Биби, ние хвърляхме боб като се прибрахме и се падна сватба…

Реакцията на Мая след показването на пръстена:

– Олеее! Малеее! Знаех си! Ама как… Как стана? – подскачайки и едва дишайки…

Реакцията на сервитьорката:

– Айде, бе, от една година ви чакам да дойдете…

* * *

– Мамо, тате, Петьо ми предложи брак и аз… аз веднага казах „да“…

– Веднага? – попита татко.

– Да!

– Не можа ли да кажеш: „момент“, „ще си помисля“… заради семейната чест поне? – пошегува се той. Тогава татко се обърна към сервитьорката:

– Един айрян.

– Какъв айрян – каза сервитьорката – я по-добре пий една студена вода…