Невероятна възможност с три лапи отпред и една… отзад

Получавам първи брой на National Geographic Kids. Вътре има брошурка, която блесва с „Невероятна възможност“…

1 Има и стикери, от които, разбира се, печелим максималната награда – пакет глупости и подарък раница:

2Всичко това с доставката само за 9,99 лв. Е, това се казва късмет!

2Има талонче за поръчка…

3Всички пощенски разходи са поети… Ура!4Продължават да убеждават колко изключително е предложението…. Слагат снимки на родители и учители, доволни от продукта. Брошурите обясняват, че сме имали страхотен късмет, честитят вече няколко пъти… Започва да ти понамирисва, естествено. И четеш ситните надписи (то май само те трябва да се четат).

5 (Можете да цъкате върху изображенията, за да ги видите в по-голям размер)

Прочитаме всичко внимателно, ама много, много, много, много внимателно и какво мислите?

Оказва се, че след като получиш промо-пакета, де факто се абонираш за боклучавите карти, които ти пращат всеки месец за по 9,99 лв. Ако поръчате днес, до края на годината вече дължите над 100 лева!

Не искаш да получаваш картите повече? Трябва да ги върнеш, за твоя сметка, до 10 дни след като ги получиш. Иначе – освен дължимите суми, имаш и лихва по 3 лв./месец! Бетер от договорите на мобилните оператори…

Има и още едно дребно шрифтче, където казват, че ще предоставят личните ви данни на „надеждни фирми“ с цел реклама, както и на разни мили хорица, които се занимават със събиране на дългове, в случай, че решите да не плащате на измамниците… Да се разбира: ще ви съсипят със спам, рекламни оферти и тем подобни.
За финал – оказва се, че нищо не печелиш от самите стикери (не, че ми беше трудно да се досетя, де). Проверка в сайта на Интернешънъл Мастерс Паблишърс ЕООД показва, че офертата всъщност изобщо не е уникална (не е нужно да имате талон със стикери) и всичко това е заблуждаваща реклама:

SiteИ това в списание, предназначено за малки деца… Просто си представям как в стотици къщи родителите се прибират уморени от работа, хлапето им крещи  радостно „Мамо! Тате! Спечелих!“…

И после трябва дълго да обясняваш на ревящото си дете защо всъщност няма да получи раницата си („Нали пише, че е подарък…“) или (по-вероятно) сляпо ще попълниш талона, след което ще си имаш разправии с въпросните ИМП ЕООД и доказването на недействителността на дълговете ти към тях… Като изключим всичко, описано по-горе, по мое мнение се нарушават следните точки от Закона за защита на потребителите:

  • Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното є представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. (2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: 4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112-115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
  • Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) ,(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
  • Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: 6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2; 8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато: б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.

Естествено, пратих една хуууубава жалбичка на Комисията за защита на потребителите. Надявам се на адекватна намеса от там (ще ви държа в течение) и апелирам към всички вас: не оставайте безразлични към подобни неща!

Другото, което ми се ще е, от National Geographic да обърнат внимание на случая (ако някой ги познава – особено хора в чуждестранното издание, ще се радвам да им каже за това). Аз лично съм доста разочарован реномиран бранд като National Geographic да дава възможност за изява на подобни търговски практики.

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Отговор до Комисията за защита на потребителите

Явно не само аз считам, че действията на Столична община относно промяната и неуведомяването на потребителите за невалидните стари билети е неправомерно. Затова (с подкрепата на вас и някои много близки приятели) реших да продължа кореспонденцията с КЗП… Да видим докъде ще стигнем и има ли надежда за България като законова държава… или не?

Ето и какво писах:

ДО ГОСПОДИН ДАМЯН ЛАЗАРОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Уважаеми господин Лазаров,

Сърдечно благодаря за Вашето съдействие при отнасяне на моето оплакване с вх.№Ц-03-117/06.01.2010 г., както и за препратения отговор до Столична Община.

Отговорът на Заместник кмета на Столична Община, г-н Любомир Христов ми дава основание отново да Ви потърся и помоля за съдействие, съгласно следните факти.

Според действащото Законодателство на Република България, законите имат предимство пред подзаконовите актове, каквито са наредбите на Столична община, особено тези, въведени в последствие.

За съжаление, промяната на цените на билетите, обявяването на закупените преди това билети за невалидни и невъзможността те да бъдат използвани или възстановени по желание на потребителя е нарушение или несъобразяване с долупосочените членове от съответните закони, действащи в Република България. Ще си позволя да ги цитирам:

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Чл. 8. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Чл. 20а. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

Чл. 35. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 36. (1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:

1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;

2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;

Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.

Чл. 68а. Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:

4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;

Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 – 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.

Чл. 68ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:

а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;

Чл. 124. (2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.

Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:

2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;

4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;

7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Отчитайки горепосоченото, считам, че аз, лично и като част от българското общество, не съм бил информиран по подходящ начин съгл. чл. 20а от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗЗП – нямам задължение да следя определени медии, нито пък да посещавам сайта на „Център за градска мобилност“ ЕООД. Считам, че подобни уведомления би следвало да бъдат направени на спирките, както и в самите превозни средства.

Също така, считам, че е редно при условие, че билетът-договор не е обвързан с краен срок на валидност, при обявлението за промяна на цената, валидността на билета да бъде в разумен срок, но не по-малко от шест месеца от датата на влизане на наредбата.

Считам, че съгласно чл. 68, ал. 2, т. 4; чл. 68е, ал. 1,2; чл. 68ж и чл. 143 от ЗЗП  промяната на цената на билетите е нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Невъзможността да ми бъде върната сумата, дадена за предплатени талони е нарушение на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, както и на чл. 124, ал. 2 от ЗЗП.

Молбата ми към Комисията за защита на потребителите е:

1. Да получа официално правно становище по случая от КЗП.

2. Комисията да изготви насоки или препоръки на съответните юридически лица във връзка с промени на Общите условия за превоз в градския транспорт на територията на Република България и в частност на Столичен градски транспорт, така че както настоящите, така и бъдещите промени на ценовата политика и обявяването на легално закупени превозни документи за невалидни да бъдат направени по законосъобразен начин и зачитането на интересите на обществото и крайния потребител, съгласно чл. 148, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗП.

3. Да осъществите контрол върху нелоялните търговски практики, съгласно чл. 165 от ЗЗП.

Вярвам, че предприетите от КЗП действия по случая ще допринесат за коректно отношения към българския потребител.

Предварително Ви благодаря за оказаната подкрепа!

С уважение,

Петър Събев

20.02.2010 г., гр. София