Невероятна възможност с три лапи отпред и една… отзад

Получавам първи брой на National Geographic Kids. Вътре има брошурка, която блесва с „Невероятна възможност“…

1 Има и стикери, от които, разбира се, печелим максималната награда – пакет глупости и подарък раница:

2Всичко това с доставката само за 9,99 лв. Е, това се казва късмет!

2Има талонче за поръчка…

3Всички пощенски разходи са поети… Ура!4Продължават да убеждават колко изключително е предложението…. Слагат снимки на родители и учители, доволни от продукта. Брошурите обясняват, че сме имали страхотен късмет, честитят вече няколко пъти… Започва да ти понамирисва, естествено. И четеш ситните надписи (то май само те трябва да се четат).

5 (Можете да цъкате върху изображенията, за да ги видите в по-голям размер)

Прочитаме всичко внимателно, ама много, много, много, много внимателно и какво мислите?

Оказва се, че след като получиш промо-пакета, де факто се абонираш за боклучавите карти, които ти пращат всеки месец за по 9,99 лв. Ако поръчате днес, до края на годината вече дължите над 100 лева!

Не искаш да получаваш картите повече? Трябва да ги върнеш, за твоя сметка, до 10 дни след като ги получиш. Иначе – освен дължимите суми, имаш и лихва по 3 лв./месец! Бетер от договорите на мобилните оператори…

Има и още едно дребно шрифтче, където казват, че ще предоставят личните ви данни на „надеждни фирми“ с цел реклама, както и на разни мили хорица, които се занимават със събиране на дългове, в случай, че решите да не плащате на измамниците… Да се разбира: ще ви съсипят със спам, рекламни оферти и тем подобни.
За финал – оказва се, че нищо не печелиш от самите стикери (не, че ми беше трудно да се досетя, де). Проверка в сайта на Интернешънъл Мастерс Паблишърс ЕООД показва, че офертата всъщност изобщо не е уникална (не е нужно да имате талон със стикери) и всичко това е заблуждаваща реклама:

SiteИ това в списание, предназначено за малки деца… Просто си представям как в стотици къщи родителите се прибират уморени от работа, хлапето им крещи  радостно „Мамо! Тате! Спечелих!“…

И после трябва дълго да обясняваш на ревящото си дете защо всъщност няма да получи раницата си („Нали пише, че е подарък…“) или (по-вероятно) сляпо ще попълниш талона, след което ще си имаш разправии с въпросните ИМП ЕООД и доказването на недействителността на дълговете ти към тях… Като изключим всичко, описано по-горе, по мое мнение се нарушават следните точки от Закона за защита на потребителите:

  • Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното є представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. (2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: 4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112-115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
  • Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) ,(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
  • Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: 6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2; 8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато: б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.

Естествено, пратих една хуууубава жалбичка на Комисията за защита на потребителите. Надявам се на адекватна намеса от там (ще ви държа в течение) и апелирам към всички вас: не оставайте безразлични към подобни неща!

Другото, което ми се ще е, от National Geographic да обърнат внимание на случая (ако някой ги познава – особено хора в чуждестранното издание, ще се радвам да им каже за това). Аз лично съм доста разочарован реномиран бранд като National Geographic да дава възможност за изява на подобни търговски практики.

Конкурси, определени от броя гласове

Вильо ми сподели за нещо за своя приятел Ивайло Тончев, което го тормози…

Ивайло Тончев се занимава с графичен и интериорен дизайн – похвално.

Whirlpool са организирали дизайнерски конкурс – похвално.

Ивайло Тончев решава да се включи в конкурса и се блъска с часове, даже дни над проекта си, разработва го, добавя го… и тук идва проблемът!

Тъпото е, че както много подобни конкурси, победителят се определя от броя гласове, вместо от жури. От SEO гледна точка, това е добре за компанията, защото докарва много посещения на сайта.

От гледна точка на качеството на конкурса обаче е пълна скръб…

Този проект например към момента има над 2000 гласа:

Същевременно проектът на Ивайло Тончев има под 100 гласа:

Оставям ви сами да прецените доколко качеството на изпълнение на двата проекта отговаря на броя гласове.

Нищо ново под слънцето, ще кажете…

Ясно е, че принципът е тъп, да не говорим, че и софтуерът на сайта е зле написан и позволява гласуване от едно и също IP след изчистване на кеша.

Не ми е проблем да напиша една автоматизация, която за броени минути да докара гласовете до 6-цифрено число… Но не това е начинът!

А и момчето, което е вложило толкова усилия в проекта си (както и много други участници) би искало да победи честно, а не по „втория“ начин… Да, вие може да гласувате за неговия проект или пък за нечий друг (в никакъв случай не твърдя, че неговият е най-добрият, но бърз поглед на останалите проекти показва, че определено е поне в топ 10%). Лошото е, че дори и 1000 души да гласуват за този проект, те няма да са достатъчни в случая. Та… как да обясним на Whirlpool, а и на другите големи компании, захванали се със „сериозни“ конкурси, че ефектът от подобно оценяване е по-скоро негативен и удря имиджа на компанията?

Броят гласувания (без значение дали със SMS, по Интернет или с вдигнати гласове) е свързан винаги с нечестно оценяване, базирано на изкривени резултати, брой приятели, хакерство и връзкарщина). Проблемът го има на Евровизия, какво остава за конкурса на Whirlpool, за който научих едва днес?

Някой да има идея какво може да се промени при подобни конкурси?