Стокхолм – с деца на [Балтийско] море

Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.

Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…

От Скавста до Стокхолм

След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).

Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.

Карта за градски транспорт

След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:

Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.

Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.

Време и климат

Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото по тези ширини тъмна нощ просто липсва, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).

Източник: timeanddate.com

Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.

Източник: ClimaTemps.com

В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!

— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.

— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…

Настаняване в хотел

Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:

1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.

След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:

Забележителности и атракции в Стокхолм

Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.

Ден 1 (сутрин). Старият град и кралският дворец (Gamla Stan, Sveriges Kungahus)

Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.

Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения.  През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция,  Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.

Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.

Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.

Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).

Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.

В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.

Ден 1 (следобед). Разходка с кораб по архипелага

След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.

Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.

Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.

Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт.  На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.

Ден 2. Грьона Лунд (Gröna Lund)

Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.

Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.

В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.

Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.

Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…

Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.

Ден 3 (сутрин). Музеят Васа (Vasamuseet)

Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!

Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.

Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!

На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.

Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!

В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.

Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.

На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.

Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.

Повече на сайта – www.vasamuseet.se.

Ден 3 (следобед). Детският музей Юнибакен (Junibacken)

Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.

Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.

Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.

Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…

Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!

Повече информация – на www.junibacken.se.

Ден 4. Откритият парк-музей Скансен (Skansen)

Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.)  и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.

Booking.com

Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.

Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…

Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…

Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…

Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.

Бонус дестинации

Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:

Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;

Mетростанциите – често наричат метрото в Стокхолм „най-дългата“ художествена галерия в света. Всяка метростанция е изпъстрена с интересни картини, стенописи и скулптури, така че имате още една причина да използвате метрото повече. Имайте предвид, че някои станции са невзрачни на повърхността, но ако се пуснете до най-долните и запокитени коридори, може да откриете истински съкровища. Най-красивите метростанции са Kungsträdgården, T-centralen, Rådhuset, Solna Centrum, Tensta (по синята линия), Hötorget, Thorildsplan, Bagarmossen (по зелената линия), Tekniska Högskolan и Stadion (по червената линия).

Музеят на Нобел – това не е просто музей на наградите, а и на доста от най-значимите постижения на човечеството; нашите деца бяха твърде малки, за да издържат това посещение, но ако вашите са по-големи, вярваме, че посещението си струва.

Rum för Barn – безплатна детска библиотека с много занимания за най-малките на централна локация.

Fotografiska – огромен фотографски музей за любителите на снимки.

Ericsson Globe – Най-голямата сферична сграда в света; Интересен факт е, че ако приемем тази сграда за Слънцето, в и около Стокхолм е изградена цяла Слънчева система, със спазен мащаб, пропорции и големина на всички планети. Венера, например е 62-сантиметрова сфера, поставена в Кралския технологичен институт на 5,5 км от Ericsson Globe.

Замъците около Стокхолм – има над 10 такива, много от тях превърнати в различни музеи. Препоръчваме да започнете с Gustav III’s Museum of Antiquities.

Ако са ви останали пари, Ahlens City е нелош мол в центъра на града, с детски кът и доста занимания и магазини за деца.

Бюджет

Преди всичко, нека напомним, че навсякъде можете да плащате с карта. Кешът в Швеция не е на почит, така че ви съветваме да заредите картите на макс и да вземете минимум кеш. Дори фъстъци от улична сергия може да се платят с карта. Това ни дава възможност, както обещахме, лесно да бюджетираме описаното дотук. Различните компании и атракции имат различна ценова политика за различните възрасти, така че тази табличка ще ви даде доста добра информация кое колко струва…

Най-общо екскурзията до Стокхолм (без хотел, храна, сувенири и бонбони с рибки) ни е струвала 157 лв. за 3-годишния Симеон, 263 лв. за 6-годишната Виктория, а за нас, възрастните – по 488 лв. на човек. Като добавим и останалите разходи, сумата за 4-членно семейство е:

  • Полети SOF-NYO-SOF с RyanAir за 4 души с ръчен багаж – 275 EUR = 538 лв.
  • Трансфер Скавста-Стокхолм-Скавста с автобус за 2 възрастни – 556 SEK = 112 лв.
  • Седмична карта за транспорт за 2 възрастни – 670 SEK = 135 лв.
  • 4 нощувки със закуски в хотел за 2 възрастни и 2 деца – 8600 SEK = 1725 лв.
  • Храна в заведение за бързо храненене – 3 пъти x 210 SEK = 630 SEK = 127 лв.
  • Храна в ресторант нисък клас (бистро, семейна пица и напитки) – 350 SEK = 70 лв.
  • Храна за из път от супермаркет за 2 дни за 4 души – 455 SEK = 92 лв.
  • Разходка с корабче по архипелага за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 700 SEK = 141 лв.
  • Коктейл и кафе на корабчето – 225 SEK = 46 лв.
  • Вход за Grona Lund и всички атракции за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 1220 SEK = 245 лв.
  • Хапване в Grona Lund за четирима – 442 SEK = 89 лв.
  • Вход за музея Vasa за 2 възрастни и 2 деца – 260 SEK = 53 лв.
  • 4 бр. хотдог – 120 SEK = 24 лв.
  • 2 бутилки минерална вода от гарата – 35 SEK = 7 лв.
  • Вход за музея Junibacken – 203 SEK = 41 лв.
  • Вход за Skansen – 420 SEK = 85 лв.
  • Сувенири и други разходи – 1185 SEK = 237 лв.
  • 1% такса превалутиране = 38 лв.

ОБЩО: 3805 лв.

E, с изключение на последното число, всичко останало в Стокхолм беше наистина прекрасно и се получи чудесна семейна екскурзия…

Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

Един ден в Дрезден

1Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

siliconeСтоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

0Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

2Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

3След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

4Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

5Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

6Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

7Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

8Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

800px-Dresden_Altmarkt_Gedenkstaette_LuftangriffeСнимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е



Реклама:

Booking.com

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

9Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

1090-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

11Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

12По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Fotothek_df_ps_0000348_Ruine_der_Frauenkirche_gegen_RathausturmСнимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

13Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

14Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

15Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

16Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

17Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…



Реклама:

Booking.com

18Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

19Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

20Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

21Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

22В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

23В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

24По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

25Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

26Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

27В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено 🙂

Цвингерът (Der Zwinger)

27Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

28Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

29Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

30Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen DresdenИма места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden; Foto: Jür

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

  • Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
  • Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
  • Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
  • Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
  • Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
  • Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
  • Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
  • Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

31Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро 🙂