Най-добрият автомобил (според сравнителните тестове на Autobild)

Чета Autobild редовно. Дори съм абониран. Но при сравнителните тестове вече познавам крайния резултат преди да съм отворил списанието. И днес реших да събера резултатите от няколко броя: 1, 5, 21, 41, 44, 47, 49-52, 248, 265, 270-284 (подбрани напълно случайно – всичко, което съм си взел и е оцеляло от Вики).

И така, след 427 кандидата за сравнение при различните тестове, три са компаниите и три са моделите автомобили, които печелят:

1. VW Golf (Не може цял Autobild и цял Перник да грешат, явно наистина е най-универсалният автомобил)

2. BMW серия 5 (За 40 години баварската петица е станала почти съвършен автомобил)

3. Mercedes E-класа (Забележете, не S- а Е-класа, тъй като се оценяват не само екстрите, а и доколко е практична колата, колко е здрава и подходяща за ежедневието – да не говорим, че този модел е и най-популярното такси в Европа).

Германското трио е следвано от „нечупливата“ и екологична Toyota Prius, следват още четири немски модела (Audi A6 и BMW 1,3 и 6 серия), след тях е Ford Ka, който поне статистически в сравнителните тестове е пред Porsche 911, Opel Astra и VW Passat. Ето и цялата таблица:

Как са направени изчисленията: Взимат се всички сравнения и се гледа средно представяне на автомобила. В горния тест участват автомобили, включени в два или повече сравнителни теста. Естествено, ако в един тест сравняваме Porsche, Ferrari и Lamborghini, а в друг VW, BMW и Opel, и в теста победят VW и Porsche, ще излезе, че VW е по-добър автомобил от Ferrari и Lamborghini. Да, италианците може да са по-бързи, по-скъпи, по-мощни и въобще по- от Golf-чето. Но целта на това сравнение е да видим кои автомобили печелят най-много сравнителни тестове… и те са показани по-горе!

Колкото до компаниите-производители, нещата не стоят по-различно в челната тройка, само че там BMW излиза леко пред VW, а Mercedes oстава доста назад и по-скоро се изравнява с Audi. Ford е твърдо на пето място, а Toyota и Skoda водят усилена борба за 6-тото място, както и Opel и Hyundai – за осмото (аз лично съм изненадан, тъй като Hyundai винаги са били добре лансирани от Autobild). И за да допълним десятката, включваме Honda и Renault:

Не знам дали ви прави впечатление, но сред топ-автомобилите няма нито един френски, италиански, корейски или английски. Всъщност, като изключим пo един Ford (САЩ, но се прави в Кьолн – не се брои), Toyota (Япония), Honda (Япония) и Skoda (Чехия, част от VW-концерна, не се брои), всички останали автомобили са немски. Всъщност, първият френски автомобил в тази класация е на далечното 41-во място и се нарича Renault Laguna. Да, чувал съм, горубленски сентенции за „аз от теа дет’ ядат спъгети и теа дет’ въртът’ минети, батка, ъфтомобил не купу’ам“… Но на автоизложенията с Биляна винаги си харесваме по някой французин – Peugeot 5008 и Citroën C3 Visiodrive. Тези автомобили обикновено возят по-комфортно, предлагат по-добър обзор, по-добро оползотворяване на пространството и имат нелоши дизелови двигатели. Но в крайна сметка аз досега не съм виждал френски или италиански автомобил да бие немски, а какво да говорим да стане шампион!

Не мога да твърдя, че разбирам от автомобили кой знае колко, нямам и условията да тествам стотици такива… И не ми и трябва. Накратко – статиите на Autobild са супер, за цена от 2 лв. на брой списанието дава много интересна информация, но специално за сравнителните тестове, би ми било интересно да видя и какво пише в италианските и френските списания – за да се уверя, че става въпрос за професионални сравнителни тестове, а не за немски шовинизъм…

Записки по българската чалга през отминалия век

Съвет: За да се насладите максимално на поста, съветвам ви да кликвате върху отделните линкове. Постът би бил прекалено претоварен, ако бях включил всички избрани песни като клипове… А върлите чалга-фенове да си осигурят и място за танцуване!

Преди всичко, ще започна с това, че никога не съм бил фен на поп-фолка. Израстнах с песните на Deep Purple, Scorpions, Сигнал, Щурците, Васил Найденов, Тангра, Metallica, Iron Maiden… но покрай тях неизбежно вървяха и балканските чака-рака ритми. Вчера с Биляна си говорехме за старите парчета, смешните видеоклипове и тайната ми компилация „150 златни чалга хита за блек-метълисти“…

И днес, почти 20 години след първите чалги, се замислих да направя мини-антология на чалгите от отминалия век. Веднага се уговаряме, че няма как да включа всички и всичко – по-скоро идеята ми е да ви припомня 90-те и времената, в които живеехме тогава. Но преди това…

Предисторията

И така, как се появи чалгата в България? Предполагам, че първите наченки започват в началото на 80-те. Кой каквото ще да казва, но за мен Тодор Колев е един от главните виновници – помните ли „Камион ме блъсна„, „Сто кила ракия„, „Черно море„… Бил съм на две годинки, когато съм слушал тези плочи. Определено повлияха и съседите ни (и особено Лепа Брена, но това е друга тема). Като пример ще дам Хисарския поп с „Дай си сърцето“ (от гръцки) и Мустафа Чаушев с „А ти си ме чакала“ (от сръбски):

По мое лично мнение обаче първата баш най-истинска чалга е „Камъните падат“ на Андон Събев (1988 г.)

А ето в какви времена живяхме и какви песни слушахме до края на XX век…

1991 г.

По света: Приключва войната в Персийския залив

У нас: Създава се групировката „ВИС“. Дъвките-цигари и турските дъвки „Турбо“ с картинки току-що са изместили доскоро единствените на пазара български дъвки „Идеал“.

Поп-фолкът в България: Компанията „Пайнер“ е току-що създадена. Тони Дачева започва с оркестър „Кристал“ от гр. Ямбол. Една от най-известните песни по това време е „Звезди ли искаш да ти свалям“. На концерти е модерно да се ходи по анцуг:

1992 г.

По света: Югославия се разпада, Бил Клинтън става президент на САЩ.

У нас: В България се появява Ефир 2 и вече има две телевизионни програми! Всички българи мечтаят за западна кола, но малцина имат.

Поп-фолкът в България: Бум на дискотеките! Анцузите са изместени от дънки и раздърпани тениски и карирани ризи. Появява се култовият хит на Тошко Тодоров – „Радка Пиратка“:

1993 г.

По света: НАСА изстрелва совалка, която да поправи телескопа „Хъбъл“.

У нас: Появява се първото комерсиално забавно предаване “Супершоу Невада”, първият американски комедиен сериал („Алф“), първите сапунки („Пътеводна светлина“ и „Докато свят светува“), както и „Доктор Куин – лечителката“.

Поп-фолкът в България: Почти няма изпълнители, които да издават албуми на грамофонни плочи, особено пък сред чалга-изпълнителите всичко излиза на аудио касети. Все още почти всички певици са част от някой оркестър и повечето пеят в кръчми. Типичен пример – Нели Николова (а.к.а. Нелина) и Еми Стамболова с формация „Фаворит“ и песни като „Има ли Господ“:

1994 г.

По света: Сърбия удря Сараево, Руснаците атакуват Чечня, САЩ изпраща военна сила в Персийския залив.

У нас: България е четвърта на световното първенство по футбол. Нищо друго няма значение.

Поп-фолкът в България: Първото голямо раздвижване в поп-фолка започва. Ку-ку издават албума „Рома ТВ“ и парчето „Sweet Chalga in time„. Всяка българска дама мечтае да кара „Тико“ и Тони Дачева прави песен за това. Дори и малките деца знаят за борчетата и мутрите. За голяма част от мъжете девизът „секс, наркотици и рокендрол“ се превръща в „пиене, пари и мацки“, както пее Илиян Михов в песента си „Баровец„. Абсолютният хит на годината обаче става „Тигре, Тигре“ на Попа и Белите шишарки:

1995 г.

По света: Космонавтът Валери Поляков се завръща след година и половина, прекарана в Космоса. Създаден е езикът за програмиране Java.

У нас: Появяват се апаратите и фонокартите на Булфон и Бетком, всеки българин мечтае да има мобилен телефон.

Поп-фолкът в България: Стотици българи са измамени от финансови пирамиди. Володя Стоянов прохожда в поп-фолка с песента „Пирамиди-фараони„. Глория е прилапана от „Пайнер“ и от местна русенска певица се превръща в най-популярната поп-фолк изпълнителка. Авторската й песен „Оставете ме на мира“ се пее от всяка тийнейджърка:

1996 г.

По света: Талибаните превземат Кабул, столицата на Афганистан. САЩ напада Ирак.

У нас: Средната заплата в България е под 50 долара. 15 български банки фалират.

Поп-фолкът в България: Всички българи следят курса на долара и германската марка. Сашка Васева записва хита си „Левовете в марки„. Момиченцата са луди по прическа „Чоки“, клинове и вафла „Серената“, възпята от Руси Русев в песента му „На бургаската гара“. Западните коли навлизат все повече в България, като „Мерцедес“ е най-желаната марка – Нелина записва „Бял мерцедес“:

1997 г.

По света: Принцеса Даяна загива в автокатастрофа. Майка Тереза умира.  За първи път са направени близки снимки от повърхността на Марс.

У нас: Магазините са празни, портфейлите – също. Започват улични протести, които довеждат до смяна на правителството, въвежда се и валутен борд.

Поп-фолкът в България: Нещата от 1996 г. не се променят особено в чалга-културата. Хората продължават да пеят за коли (Цветелина – „100 мерцедеса“, Слави Трифонов – „Едно ферари с цвят червен„) и пари (Симпатяги – „За милиони няма закони„). Световното по футбол във Франция наближава, българите са с големи очаквания и Кали пуска култовата „4-4-2“ (всъщност, оттогава България няма реален футболен успех, може би именно заради песента):

1998 г.

По света: На пазара се пуска хапчето „Виагра“. Появява се „Google“.

У нас: България дава въздушен коридор на НАТО за бомбардировките над Белград.

Поп-фолкът в България: Обстановката в България леко се поуспокоява, а пазарът е буквално залят от чалга-изпълнители. Появяват се и подразделения на чалгата – пълни чалга кретении тип „Мъни, мъни“ на Кондьо, „Рибна фиеста“ на Валдес (а.к.а. „И ловец съм, и рибар съм“) или направо цигании (навлизането на Софи Маринова със „Стари рани„), както и т. нар. стил „чалга за тийнейджърки“, обикновено изпълняван от цицорести какички за радост и на татковците. Типичен пример от последната категория са „Да, да, да“ на ДесиСлава и „Огън момиче“ на Камелия:

1999 г.

По света: Направен е първият околосветски полет с въздушен балон. Световното население достига 6 милиарда души.

У нас: Подписан е меморандум с Европейската комисия за сроковете за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй, разрушен е и Мавзолеят на Георги Димитров.

Поп-фолкът в България: Устремното разрастване на поп-фолка в България продължава. Въдят се нови и нови изпълнители. Появяват  се Кати с „Волна пеперуда“ и Азис с „Напипай го„. Кретениите тип „Педагогическа поема“ (а.к.а. „Три по три равно на девет“) на формация „Ромски перли“ отстъпват за сметка на цицорестите каки. Поп-фолкът става най-популярният жанр в България и определено е доходоносен. Започват да се появят сравнително професионални клипове с компютърна обработка, какъвто е „Палаво око“ на Весела например:

2000 г.

По света: Масова психоза, че всички компютри ще блокират през новата година. Появява се болестта „Луда крава“. Човешкият геном е успешно дешифриран.

У нас: Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък.

Поп-фолкът в България: Пиковият момент за българския поп-фолк. Темите за пари, коли, мадами и мобифони се поизчерпват, но продължават да се експлоатират от ентусиасти като новопоявилия се Милко Калайджиев („GSM„). Най-много песни обаче започват да се пишат за любов, изневери, човешки взаимоотношения – от Руслан Мъйнов („Що така, бе, Миме„) до навлизането на Ивана на поп-фолк сцената с песента „100 патрона„. Темата за предстоящото свободно пътуване в Европа също е силно експонирана (естествено, готините коли, жени, корупцията и далаверите присъстват). Два примера: Кали – „Шенген“ и Лия – „Митничарю“:

XXI век

Постепенно жанрът „поп-фолк“ отстъпи място на идващата в България „рап-вълна“. Естествено, появиха се много нови парчета, но ако говорим за тях, ще го направим, когато станат достатъчно стари, т.е. на над 10 години. Аз се замислих за друго…

Осъзнавайки или не, моето поколение и това на родителите ми израстнахме в периода на прехода, с всичките му положителни и отрицателни страни. Но като се замисля, че само преди 10-20 години не можеше да напускаш България без виза, а и да вземеш виза, един сандвич с кола в германско заведение бяха половин заплата; като се замисля, че дъвките „Идеал“ дълго време бяха единствените тук, нямаше „Метро“, „Кауфланд“, „Билла“, „Практикер“, „Бриколаж – само кварталния супер-маркет с етикети, лепнати директно върху сиренето; като се замисля, че всеки, осмелил се да започне собствен бизнес го „застраховаха“ по бързата процедура, а да караш „Голф 2“ пета употреба си беше признак на висок статус; като се замисля, че нямаше кабелна телевизия, климатици, Интернет, лаптопи, молове, 3D кино, DVD, плазмени телевизори, китайски ресторанти, софийско метро, телевизионни реклами (освен „Пурлан“ и „Куку-руку“) и мобилни телефони; като се замисля, че апаратите бяха с лента, а дискетите (тогава – 5,25″) се перфорираха, за да може да се ползват и от другата страна; като се замисля колко много неща се промениха в света и особено в България през последните 20 години…

Да, днес имаме много проблеми. И все пак, мисля, че трябва да осъзнаем колко по-добре живеем отпреди.

И определено трябва да благодарим на родителите си, които са направили невъзможното, за да оцелеем живи, здрави, нахранени и образовани в тези смутни времена…

А чалгата, макар и да не е любимият ми жанр, е един много добър индикатор за това, което се е случило в последните години през погледа на обикновения човек. И поне в това отношение ми дава подозрително точна представа какво ще е, когато четем блоговете си след 10-20 години…

Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж?

Изглежда отговорът е „да“, съдейки по предварителните данни от автосалона в Женева, където се натъкнах на тези два мъника:

Червеният всъщност е новият Fiat 500, но силно модифициран от Abarth. Така се получава Abarth 695 Tributo Ferrari, създаден от най-добрите специалисти в компаниите на „изправения кон“ и „скорпиона“. Мъникът има „само“ 180 к. с., 16-цилиндров 16-клапанов двигател, 17″ джанти и 284 мм спирачни дискове! Седалките са от черна кожа с карбонов филтър… 220 км/ч не са проблем за този сладур! „Ферарито“ ще ви струва поне 30 000 евро, въпреки че официална цена още няма.

Ако пък искате истински Аston Martin, обърнете внимание на другия мъник – Aston Martin Cygnet. Базиран на Toyota iQ, Cygnet е малко по-слаб: 97 к.с., 12-цилиндров 12-клапанов двигател, 16″ джанти и едва 170 км/ч… Цената също е по-ниска обаче – 22 000 евро. Κолкото до интериора, оставям ви сами да си направите преценка, като материалите са едни от най-висококачествените, както се сещате:

За протокола – отляво е Аbarth-а, а отдясно – Aston Martin-a.

Какво да кажа – навремето Mercedes и Swatch (точно така, тия с часовниците) създадоха Smart. Всъщност, SMART = Swatch Mercedes ART. Въпреки първоначалните огромни загуби, малките автомобилчета оцеляха и дори станаха печеливши през последните години. Ето защо, не виждам проблем в този клас да се намесят и производители като Ferrari и Aston Martin – и без това винаги съм бил фен на малки колици. Πък и така повече хора ще могат да купят Ферари или Астън за рождения ден на жена си, примерно… Знам, скъпа, 25 февруари… 🙂 При доход от 2500 евро/ден ти ги взимам и двете дотогава…