Карагьозовата къща в Копривщица – чудесно място за купон!

„Какво Вие мислите? Копривщица е била цели векове Република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерални от френската и сто пъти по-демократична от американската.. Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е десет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знайните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже, и пр.и пр. – а такъв паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”

– Захари Стоянов, из „Записки по българските въстания“

За първи път в Копривщица отидохме заради една изненада по случай Св. Валентин. Още тогава се влюбих в това прекрасно място, където българският дух се усеща навсякъде. Наскоро с колегите си направихме тиймбилдинг, който организирахме самосиндикално. Защо ли? Ами за последните пет години смених няколко фирми и годишният тиймбилдинг се провежда винаги по един и същ начин: скъпарски петзвезден хотел, суперлукс, всичко е осигурено… Но когато решиш да ударите по една бира за твоя сметка с някой колега, следва да се разделиш с 10-15 лв. А истината е, че супер лукс и супер купон са две различни неща!

И така, в края на миналата година се организирахме сами и за под 100 лв./човек изкарахме страхотно в „двузвезден хотел“, с много ядене и пиене… Всъщност „Карагьозовата къща“ наистина е „двузвезден хотел“, но кавичките слагам, защото никой от нас не го усети така… все едно бяхме на гости в къщата на някой приятел.

Карагьозовата къща е на два етажа, с различни по големина стаи, както и достатъчно голяма механа. Капацитетът е 15-тина души (ако става въпрос за двойки, може и повече, тъй като ние не се възползвахме от двойните легла), а ние сме си точно толкова, така че наехме цялата къща (330 лв./вечер за целия хотел към миналата година).

Доверихме се на собственика и той да подбере храната срещу определена сума пари и въобще, ама въобще не съжалихме – огромни порции, салати, шкембе-чорба, кифлички, домашно сирене и кашкавал… наистина уникално богато хапване на съвсем народни цени. А гвоздеят на програмата беше печено прасенце, с което всички се увековечихме. Това е една от сравнително културните снимки с прасето:

Собствениците са изключително сърдечни и мили хора, да не говорим колко безобразно вкусно готвят! Дребните детайли (отделна четка за зъби за всеки, кулинарни изненадки извън договореното за добре дошли и т. н.) също правят чудесно впечатление. А най-хубавото е, че ни оставиха да се забавляваме на воля и, вярвайте ми, получи се най-готиният тиймбилдинг досега… (имаме и подобаващо количество пиянски снимки, които обаче ще запазим за себе си).

 

 

 

 

 

 

 

Аз определено ще се възползвам отново от услугите им следващия път, когато се съберем по-голяма компания, а след такова добро изкарване, нямаше как да не ги похваля. Колкото до Копривщица, това е уникален град и мисля, че ви е нужен точно един уикенд от петък до неделя, за да го разгледате и да му се насладите (не пропускайте шестте музея!!!).

За финал, още няколко важни елемента:

  • Карагьозовата къща се намира в централната част на Копривщица (то там май всичко е център, всъщност), точно зад ресторант България;
  • Обзавеждането е в битов стил, като някои стаи са луксозно обзаведени с отделен санитарен възел, а други са спартанска двойка с шкафче между двете легла и тоалетна на етажа;
  • Паркинг няма, но ако сте свикнали със софийското паркиране, тесните калдъръмени улички няма да са ви проблем;
  • Спалните и механата са в отделни сгради (виж снимката горе), така че купонът на недостатъчно пияните не пречи на съня на достатъчно пияните…

Ето и единственият (засега) начин да получите повече информация за Карагьозовата къща: 0889 86 23 86, Кирил Киряков

И още нещо – отсега нататък ще слагаме и GPS координати за местата, за които считаме, че е важно да имате такива:

N42 38.496 E24 21.661

(42.6416,24.3611)

Виж в Google Maps

До Копривщица и Панагюрище

От две седмици се каня да разкажа за приключението ни около Св. Валентин и все не ми остава време… Но пък какъв по-добър повод да пишеш за Копривщица и Панагюрище от задаващия се национален празник на България…
Всъщност, всичко започна така… Изненадата ми за Биляна по случай Деня на влюбените беше просто да вземе химикал, да си затвори очите и да посочи място върху картата на България… Където падне химикалът, там отиваме… Туп! И отпрашихме към Панагюрище и Копривщица…


Подбалканският път е един от най-красивите в България… Свързва столицата с морето, вие се между Стара Планина и Средна гора и в същото време е абсолютно прав и равен в по-голямата си част, тъй като се движи по котловината. Пътят от София до Мирково обаче, както и отбивката към Копривщица и Панагюрище са със силен наклон, пълни със завои и какво ли още не. Включително еднорози! Гривата на коня от снимката (който открихме край пътя) имаше толкова много бодили, че се бе превърнала в своеобразен рог… А после еднорозите не съществували…
Разстоянието от гара Копривщица до самия град ни се стори доста голямо (мери се в километри и то доста!), така че идеята да пътуваш до Копривщица с влак изобщо не ми изглежда добра. Разстоянието е толкова голямо, че в един момент започнахме да си мислим, че сме объркали пътя, когато пред нас изскочи табела с надпис „Копривщица“…


Самата Копривщица не случайно е наричана град-музей. Подобно на Златоград, Старият град в Пловдив, Самоводската чаршия в Търново и Етъра в Габрово, почти всички къщи са в старинен стил. Няма как да ви опиша Копривщица, така че вместо мен ще го направи Каравелов: „В Копривщица няма плодовита земя — само камъни, пясък и глина, но както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви криволици и своеволни полукръгове и с шумотевица и гърмеж принимава в своите води малките речици, които със сърдито жуборене бързат към нея и отляво, и отдясно…“Впечатляващо е, че в толкова малък град (15 минути пеш от единия край до другия) има цели шест музея: два етнографски и родните къщи на Георги Бенковски, Любен и Петко Каравелови, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов. Музеите са толкова интересни, че ще разкажа за тях в отделен пост. Иначе в градчето има още куп места, които да посетите. На снимките по-долу е само малка част от тях:

На снимките по-горе всъщност са мостчето „Първата пушка“, църквата и основното училище в Копривщица. Градът толкова ни хареса, че не ни стигна времето да разгледаме всичко. Ето защо отскочихме да нощуваме в Пловдив и решихме да продължим пътешествието си на следващия ден. По пътя направихме тази снимка на Биляна, която сега стои като header в блога й.

На следващия ден решихме да минем първо през Панагюрище… В сравнение с Копривщица градът е доста по-голям, но пък животът в него като че ли е някак по-замрял. Площадът в центъра на града беше почти празен около 11 часа в неделя. Всички магазини – затворени, всички заведения – също. Няма едно кафе къде да пие човек… Ето защо решихме да се качим на уникалния паметник, посветен на Априлското въстание, който макар и доста по-малък по размери, лесно бих могъл да оприлича само на паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен.

За разлика от шуменци обаче, панагюрци май не ги е грижа много-много за графитите и татуирания кон на Райна Княгиня 🙁

&nbsp

За щастие, паметникът на Райна Княгиня в центъра беше непокътнат и, честно казано, това е един от най-красивите паметници, които съм виждал. Ето защо го слагам във възможно най-голям размер тук, за да му се порадвате и вие…
И тъй, напред към къщата-музей на Райна Княгиня…

…дотук!

Както виждате от катинара на снимката горе, къщата-музей не работи. Това леко контрастира на работното време и надписа „без почивен ден“, но същата картинка се повтори и в историческия музей:

Тук поне има съобщение, че през зимата посещенията стават само със заявка… Друг е въпросът, че за да прочетеш това съобщение, може да се наложи да дойдеш от другия край на България. Няма да коментирам с какво впечатление останах от Панагюрище, само ще кажа, че не успяхме да разгледаме нито един от музеите в града. Ако на някой му се разправя, с удоволствие ще му предоставя богат снимков материал за затворените по никое време музеи… На мен единственото ми добро впечатление от Панагюрище бе един мил човек, който ми услужи със свински опашки, за да си закача падналия тас на колелото… Както казах, в Панагюрище всичко е затворено и няма къде да си купиш каквото и да е свинско, камо ли свински опашки… Ето защо снимахме гордо армагана на панагюрския площад и отпрашихме към Копривщица. Разгледахме останалите музеи и хапнахме донасита в „Под старата круша“. Заведението се намира точно до автогарата в Копривщица и препоръчвам на всеки да опита копривщенски шницел с кашкавал вътре, яйца по панагюрски, чудесен айрян, както и огромните им салати! До скоро…

Писна ми от неверни новини за пътната обстановка…

Петък вечер. Вали лек сняг. Пътят е опесъчен и почистен. Дори не е снежен – мокър е… Карам от София към Чепеларе (вдясно има снимка малко преди Чепеларе) и слушам радиото…
„Магистрала „Тракия“ е трудно проходима… WTF???“ Магистралата беше перфектно почистена.
Сменям станцията.
„Заради непочистените пътища предупреждаваме шофьорите…..“ Ъъъъ?
Обаждат се родителите ми. По телевизията казали, че пътищата в Родопите били затворени, имало лавини, хората да избягвали да ходят на ски…
Как да им обясня, че карам по мокър асфалт и няма повод за притеснения, когато всички медии бълват плашеща информация?!?
Колко хора са се отказали да се насладят на ски-почивката, която си направихме този уикенд заради лъжливата информация по новините?
Колко телефонни разговори навъртяха хората, които имат близки на път заради лъжливата информация по новините?
Колко нерви хвърлиха стотици родители, мислейки децата си, докато са на път, отново заради лъжливата информация по новините?
Нещата стоят така:
  • Село с население 80 души в Родопите остава с непочистен път. Медиите: Родопите са изолирани, всички пътища са затворени, хората без хляб и вода, държавата не им праща хеликоптери…
  • Духа вятър. Медиите: Снежна фъртуна се изви над България, шофьорите да избягват да карат където и да било, каквото и да било…
  • Вали сняг. Медиите: Опасност! Лавина ще ви затрупа, ако си покажете носа навън.

За последните два месеца съм пътувал по следните заснежени пътища: магистралите „Хемус и „Тракия“, подбалканския път, прохода „Шипка“, подбалканския път, пътят „Копривщица-Панагюрище“, пътят „Пловдив-Смолян-Златоград-Кърджали“… Вярвате или не, всички пътища бяха перфектно почистени… Макар да съм екипиран с чудесни зимни гуми и яки вериги, съм абсолютно сигурен, че и стара жигула с летни гуми спокойно можеше да мине по тези пътища…

Това, което не ми е ясно:

  • Защо медиите се опитват да всяват паника?
  • Защо плашат хората?
  • Защо плюят почистването на пътищата, при условие, че хората си вършат работата и то добре?

Не съм нито първият, нито последният, който се възмущава от днешните журналисти… Затова, преди да тръгна на път, просто звъня на някой от приятелите ми в съответната област и го питам как е положението… На медиите просто не може да се вярва…

И понеже този пост вероятно ви се е сторил скучен, ето една весела снимка на Корсата за финал: