Отговор до Комисията за защита на потребителите

Явно не само аз считам, че действията на Столична община относно промяната и неуведомяването на потребителите за невалидните стари билети е неправомерно. Затова (с подкрепата на вас и някои много близки приятели) реших да продължа кореспонденцията с КЗП… Да видим докъде ще стигнем и има ли надежда за България като законова държава… или не?

Ето и какво писах:

ДО ГОСПОДИН ДАМЯН ЛАЗАРОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Уважаеми господин Лазаров,

Сърдечно благодаря за Вашето съдействие при отнасяне на моето оплакване с вх.№Ц-03-117/06.01.2010 г., както и за препратения отговор до Столична Община.

Отговорът на Заместник кмета на Столична Община, г-н Любомир Христов ми дава основание отново да Ви потърся и помоля за съдействие, съгласно следните факти.

Според действащото Законодателство на Република България, законите имат предимство пред подзаконовите актове, каквито са наредбите на Столична община, особено тези, въведени в последствие.

За съжаление, промяната на цените на билетите, обявяването на закупените преди това билети за невалидни и невъзможността те да бъдат използвани или възстановени по желание на потребителя е нарушение или несъобразяване с долупосочените членове от съответните закони, действащи в Република България. Ще си позволя да ги цитирам:

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Чл. 8. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Чл. 20а. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

Чл. 35. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 36. (1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:

1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;

2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;

Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.

Чл. 68а. Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:

4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;

Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 – 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.

Чл. 68ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:

а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;

Чл. 124. (2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.

Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:

2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;

4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;

7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Отчитайки горепосоченото, считам, че аз, лично и като част от българското общество, не съм бил информиран по подходящ начин съгл. чл. 20а от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗЗП – нямам задължение да следя определени медии, нито пък да посещавам сайта на „Център за градска мобилност“ ЕООД. Считам, че подобни уведомления би следвало да бъдат направени на спирките, както и в самите превозни средства.

Също така, считам, че е редно при условие, че билетът-договор не е обвързан с краен срок на валидност, при обявлението за промяна на цената, валидността на билета да бъде в разумен срок, но не по-малко от шест месеца от датата на влизане на наредбата.

Считам, че съгласно чл. 68, ал. 2, т. 4; чл. 68е, ал. 1,2; чл. 68ж и чл. 143 от ЗЗП  промяната на цената на билетите е нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Невъзможността да ми бъде върната сумата, дадена за предплатени талони е нарушение на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, както и на чл. 124, ал. 2 от ЗЗП.

Молбата ми към Комисията за защита на потребителите е:

1. Да получа официално правно становище по случая от КЗП.

2. Комисията да изготви насоки или препоръки на съответните юридически лица във връзка с промени на Общите условия за превоз в градския транспорт на територията на Република България и в частност на Столичен градски транспорт, така че както настоящите, така и бъдещите промени на ценовата политика и обявяването на легално закупени превозни документи за невалидни да бъдат направени по законосъобразен начин и зачитането на интересите на обществото и крайния потребител, съгласно чл. 148, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗП.

3. Да осъществите контрол върху нелоялните търговски практики, съгласно чл. 165 от ЗЗП.

Вярвам, че предприетите от КЗП действия по случая ще допринесат за коректно отношения към българския потребител.

Предварително Ви благодаря за оказаната подкрепа!

С уважение,

Петър Събев

20.02.2010 г., гр. София

Разликата между къси светлини и светлини за движение през деня (DRL)

Извадка от Закон за движение по пътищата, чл. 70, ал. 3:

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) Моторните превозни средства през периодите:
1. от 2 март до 31 октомври могат да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини;
2. от 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

Въпросът е какво точно са „светлини за движение през деня“ и каква е разликата им с късите. Не мога да го илюстрирам по-добре от тази картинка:

Дневните светлини (Daytime Running Lights или DRL) увеличават видимостта и подобряват възприятието за скоростта на МПС и разстоянието между тях. Те дават по-голяма възможност на другите участници в движението да забележат останалите автомобили по-рано и да съобразят собственото си поведение с тях.
Анализите показват, че задължителните дневни светлини (DRL) ще намалят броя на пътнотранспортните произшествия с няколко МПС през деня с 5 до 15 %. Ето защо, ако си купувате нов автомобил, не забравяйте да поръчате и DRL-светлини. При повечето автомобили (които не предлагат това стандартно) това е една от най-евтините екстри (около стотина лева) и определено си струва парите.
Още информация за светлините за движения през деня ще намерите на страницата на Европейската комисия (на английски):
http://ec.europa.eu/transport/roadsafety/vehicles/daytime_running_lights_en.htm