Конкурси, определени от броя гласове

Вильо ми сподели за нещо за своя приятел Ивайло Тончев, което го тормози…

Ивайло Тончев се занимава с графичен и интериорен дизайн – похвално.

Whirlpool са организирали дизайнерски конкурс – похвално.

Ивайло Тончев решава да се включи в конкурса и се блъска с часове, даже дни над проекта си, разработва го, добавя го… и тук идва проблемът!

Тъпото е, че както много подобни конкурси, победителят се определя от броя гласове, вместо от жури. От SEO гледна точка, това е добре за компанията, защото докарва много посещения на сайта.

От гледна точка на качеството на конкурса обаче е пълна скръб…

Този проект например към момента има над 2000 гласа:

Същевременно проектът на Ивайло Тончев има под 100 гласа:

Оставям ви сами да прецените доколко качеството на изпълнение на двата проекта отговаря на броя гласове.

Нищо ново под слънцето, ще кажете…

Ясно е, че принципът е тъп, да не говорим, че и софтуерът на сайта е зле написан и позволява гласуване от едно и също IP след изчистване на кеша.

Не ми е проблем да напиша една автоматизация, която за броени минути да докара гласовете до 6-цифрено число… Но не това е начинът!

А и момчето, което е вложило толкова усилия в проекта си (както и много други участници) би искало да победи честно, а не по „втория“ начин… Да, вие може да гласувате за неговия проект или пък за нечий друг (в никакъв случай не твърдя, че неговият е най-добрият, но бърз поглед на останалите проекти показва, че определено е поне в топ 10%). Лошото е, че дори и 1000 души да гласуват за този проект, те няма да са достатъчни в случая. Та… как да обясним на Whirlpool, а и на другите големи компании, захванали се със „сериозни“ конкурси, че ефектът от подобно оценяване е по-скоро негативен и удря имиджа на компанията?

Броят гласувания (без значение дали със SMS, по Интернет или с вдигнати гласове) е свързан винаги с нечестно оценяване, базирано на изкривени резултати, брой приятели, хакерство и връзкарщина). Проблемът го има на Евровизия, какво остава за конкурса на Whirlpool, за който научих едва днес?

Някой да има идея какво може да се промени при подобни конкурси?

Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж?

Изглежда отговорът е „да“, съдейки по предварителните данни от автосалона в Женева, където се натъкнах на тези два мъника:

Червеният всъщност е новият Fiat 500, но силно модифициран от Abarth. Така се получава Abarth 695 Tributo Ferrari, създаден от най-добрите специалисти в компаниите на „изправения кон“ и „скорпиона“. Мъникът има „само“ 180 к. с., 16-цилиндров 16-клапанов двигател, 17″ джанти и 284 мм спирачни дискове! Седалките са от черна кожа с карбонов филтър… 220 км/ч не са проблем за този сладур! „Ферарито“ ще ви струва поне 30 000 евро, въпреки че официална цена още няма.

Ако пък искате истински Аston Martin, обърнете внимание на другия мъник – Aston Martin Cygnet. Базиран на Toyota iQ, Cygnet е малко по-слаб: 97 к.с., 12-цилиндров 12-клапанов двигател, 16″ джанти и едва 170 км/ч… Цената също е по-ниска обаче – 22 000 евро. Κолкото до интериора, оставям ви сами да си направите преценка, като материалите са едни от най-висококачествените, както се сещате:

За протокола – отляво е Аbarth-а, а отдясно – Aston Martin-a.

Какво да кажа – навремето Mercedes и Swatch (точно така, тия с часовниците) създадоха Smart. Всъщност, SMART = Swatch Mercedes ART. Въпреки първоначалните огромни загуби, малките автомобилчета оцеляха и дори станаха печеливши през последните години. Ето защо, не виждам проблем в този клас да се намесят и производители като Ferrari и Aston Martin – и без това винаги съм бил фен на малки колици. Πък и така повече хора ще могат да купят Ферари или Астън за рождения ден на жена си, примерно… Знам, скъпа, 25 февруари… 🙂 При доход от 2500 евро/ден ти ги взимам и двете дотогава…