Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж?

Изглежда отговорът е „да“, съдейки по предварителните данни от автосалона в Женева, където се натъкнах на тези два мъника:

Червеният всъщност е новият Fiat 500, но силно модифициран от Abarth. Така се получава Abarth 695 Tributo Ferrari, създаден от най-добрите специалисти в компаниите на „изправения кон“ и „скорпиона“. Мъникът има „само“ 180 к. с., 16-цилиндров 16-клапанов двигател, 17″ джанти и 284 мм спирачни дискове! Седалките са от черна кожа с карбонов филтър… 220 км/ч не са проблем за този сладур! „Ферарито“ ще ви струва поне 30 000 евро, въпреки че официална цена още няма.

Ако пък искате истински Аston Martin, обърнете внимание на другия мъник – Aston Martin Cygnet. Базиран на Toyota iQ, Cygnet е малко по-слаб: 97 к.с., 12-цилиндров 12-клапанов двигател, 16″ джанти и едва 170 км/ч… Цената също е по-ниска обаче – 22 000 евро. Κолкото до интериора, оставям ви сами да си направите преценка, като материалите са едни от най-висококачествените, както се сещате:

За протокола – отляво е Аbarth-а, а отдясно – Aston Martin-a.

Какво да кажа – навремето Mercedes и Swatch (точно така, тия с часовниците) създадоха Smart. Всъщност, SMART = Swatch Mercedes ART. Въпреки първоначалните огромни загуби, малките автомобилчета оцеляха и дори станаха печеливши през последните години. Ето защо, не виждам проблем в този клас да се намесят и производители като Ferrari и Aston Martin – и без това винаги съм бил фен на малки колици. Πък и така повече хора ще могат да купят Ферари или Астън за рождения ден на жена си, примерно… Знам, скъпа, 25 февруари… 🙂 При доход от 2500 евро/ден ти ги взимам и двете дотогава…

Европейският парламент – поглед отвътре

– Ти си луд! – казва приятелката ми, загледана в монитора…
– Защо?
– Ами бяхме в Европарламента, а ти блогваш за някакви бърсалки за под!!!
Права е… Но бърсалката за под е нещо, което хората ползват всеки ден! А (все още) не всеки човек влиза всеки ден в Европейския парламент, който се води международен орган, представящ и защитаващ интересите на целия Европейски съюз и т. н., и т. н.
Първото, което ме учуди е, че Европарламентът работи на три места: Страсбург, Брюксел и Люксембург. Това е ужасен разход на средства (местене от едно място на друго на целия парламент), но както и да е. По-голямата част от служителите и сътрудниците на парламентарните групи на Европейския парламент все пак работят в Брюксел…
А ние имахме възможност да влезем във въпросния парламент и да го разгледаме отвътре, за което изключително много благодарим на Ирка и сие.
Така че повече за устройството и работата на Европарламента четете тук, а аз продължавам с това как изглежда той отвътре…
За да ви пуснат в Европарламента, трябва да сте евродепутат, евроасистент, еврожурналист, еврочистачка на европарламент или най-обикновен европеец с покана… Следва проверка тип „летищна“ на входа и хоп – вече сте вътре!

Всички сгради на парламента са модернистични, с огромни прозорци и приличат на нещо средно между търговски център, голяма банка и изложба.

По-долу е евро… хъм… еврокафенето! Не знам дали ви звучи познато, но и в Брюксел кафето в парламента е доста по-евтино от това в нормалните заведения. Иначе поради цветните столове неофициалното име на кафенето е „Мики Маус“.

Европейският парламент има и множество конферентни и заседателни зали, прес-центрове, аули и др., сред които лесно може да ти се завие свят. Приятно впечатление ми направи оборудването и възможността за симултантен превод на всички официални езици за ЕС.


Разбира се, има още доста, но и аз имам да разказвам още много за евроекскурзията… Затова, надявам се кратката виртуална разходка в Европейския парламент да ви е харесала… Вече знаете къде отиват депутатите през 2009 г., остава да изберем и кого да пратим там следващото лято.