Този пост е част от предизвикателството, отправено към посетителите на блога.
Всъщност, въпросът беше: „Какво е Глобализацията“ за мен… Забележете, че „Глобализация“ беше написано с главно „Г“…
И тъй, една примерна дефиниция за глобализация – съвкупност от процеси, водещи до трансгранична интеграция на икономически, културни, политически и социални системи. Сухо, тъпо и неясно… За мен глобализация е когато човек може да живее в България, да работи в Англия и да учи в Германия, например… Глобализация е, когато могат да се обядят на телефонния ми номер или да проверя пощата си, независимо в коя точка на света се намирам… Глобализация за мен е и когато реша, че утре отивам на екскурзия до Китай, например, да не е нужно да се подготвям месеци наред с документи, визи, местна валута и учене на китайски. Глобализация за мен е и фактът, че не всички европейски държави ще бъдат във война едновременно (или поне аз силно се надявам на това) и следователно, безсмислено е всяка от тях да храни огромна армия, ако просто може да се създаде алианс (какъвто е НАТО). Глобализация е и когато над 1 милиард души могат да гледат световното по футбол на телевизорите си вкъщи.
Естествено, обаче, това е само едната страна на медала. Глобализацията поражда редица нежелани ефекти, например „разкрасяването“ на езика ни… Щото case-ът е такъв, ако сте чат, демек като save-на този пост, вие ще можете да го view-нете и comment-нете… Хубавите български думички като „сейвна“ (save-на) са много на мода… Уви, навлизането на английския език се забелязва във всички държави, за което братята от USA и UK потриват ръчички и се чувстват още по-юнайтид… А това се отразява на политиката, икономиката и разбиранията по цял свят… Не може да пускаш бомби и храна едновременно, но това се случи съвсем скоро в Афганистан. А Косово, а Виетнам? Как можеш гордо да раздаваш близалки на деца, чиито родители си убил??! И после САЩ искрено се извиняват за този непреднамерен удар по <попълнете празното поле>… И тъй, като цяло мнението ми е ЗА глобализацията, стига държавата да си отстоява националните интереси, да запази националните си достойнства, традициите си и културното си наследство, без да е „подай гъз“ за Запада, Изтока, Севера и Юга… Знам, че не е лесно и трябва да си наясно с хубавите български фразички „лобиране“, „интеграция“, „национален маркетинг“, „европейски имидж“, … Знам, че както и да се въртим, гъзът ни все е отзад и все на някой ще го подадем… Знам… И все пак, знам и че българите сме хитро племе и „нема начин да нема начин“ 😉