Конкурси, определени от броя гласове

Вильо ми сподели за нещо за своя приятел Ивайло Тончев, което го тормози…

Ивайло Тончев се занимава с графичен и интериорен дизайн – похвално.

Whirlpool са организирали дизайнерски конкурс – похвално.

Ивайло Тончев решава да се включи в конкурса и се блъска с часове, даже дни над проекта си, разработва го, добавя го… и тук идва проблемът!

Тъпото е, че както много подобни конкурси, победителят се определя от броя гласове, вместо от жури. От SEO гледна точка, това е добре за компанията, защото докарва много посещения на сайта.

От гледна точка на качеството на конкурса обаче е пълна скръб…

Този проект например към момента има над 2000 гласа:

Същевременно проектът на Ивайло Тончев има под 100 гласа:

Оставям ви сами да прецените доколко качеството на изпълнение на двата проекта отговаря на броя гласове.

Нищо ново под слънцето, ще кажете…

Ясно е, че принципът е тъп, да не говорим, че и софтуерът на сайта е зле написан и позволява гласуване от едно и също IP след изчистване на кеша.

Не ми е проблем да напиша една автоматизация, която за броени минути да докара гласовете до 6-цифрено число… Но не това е начинът!

А и момчето, което е вложило толкова усилия в проекта си (както и много други участници) би искало да победи честно, а не по „втория“ начин… Да, вие може да гласувате за неговия проект или пък за нечий друг (в никакъв случай не твърдя, че неговият е най-добрият, но бърз поглед на останалите проекти показва, че определено е поне в топ 10%). Лошото е, че дори и 1000 души да гласуват за този проект, те няма да са достатъчни в случая. Та… как да обясним на Whirlpool, а и на другите големи компании, захванали се със „сериозни“ конкурси, че ефектът от подобно оценяване е по-скоро негативен и удря имиджа на компанията?

Броят гласувания (без значение дали със SMS, по Интернет или с вдигнати гласове) е свързан винаги с нечестно оценяване, базирано на изкривени резултати, брой приятели, хакерство и връзкарщина). Проблемът го има на Евровизия, какво остава за конкурса на Whirlpool, за който научих едва днес?

Някой да има идея какво може да се промени при подобни конкурси?

Кратък Хамлетов размисъл…

Стоеше на ръба на пропастта… Знаеше, че няма как да я прескочи с два малки скока… Затова се върна!
Винаги когато се изправеше пред трудност, се връщаше…. Спомени от детството, от ученическите години… Първата играчка, първата шестица в училище, първата целувка, първото сбиване… и естествено, първото „първо място“.
Всички те носеха малко тъга, много топли моменти, вкус на палачинки с домашен мед и изпоцапани от игра дрехи… Дългите вечери пред блока, плюшените играчки, топлата печка вкъщи и дори плюшената играчка в леглото… Понякога всички тези неща липсваха ужасно и точно сега можеше да го усети с всяка фибра на тялото си… Нямаше нужда да чисти спомените от съзнанието си… Именно миналото даваше сила. Именно спомените топлеха!
Извърна се рязко, побегна с всичка сила и преди да осъзнае направи скок…
Понякога трябва да се върнем много назад, за да се засилим добре, не мислите ли?

P.S. Моливчето също е едно завръщане към първите ми опити за графичен дизайн, когато бях ученик.