Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Женени ли сте?

След кратък застой, ето че отново подновяваме анкетите и най-вече техните резултати.

Ако се чудите колко от читателите на блога са сключили граждански брак, ще ви кажем така:

  • Над 1/4 са вече женени и са щастливи.
  • Половината от читателите още не са, но мечтаят за това… А на 4% от тях има реален шанс да им се случи, тъй като вече са сгодени.
  • Всеки пети читател или е вече разведен (3%), или пък никога няма да се ожени (17%)
  • Един от всеки 25 читатели е женен, но не е щастлив.
  • Сред гласувалите няма нито един вдовец или вдовица.

Сватбата ни…

Забележка: Снимките в настоящата публикация са със запазени авторски права. За повече информация относно авторските права на конкретна снимка, свържете се с нас.

Copyright (c) Петър и Биляна Събеви, 2009 г. Всички права запазени!

Ето и нашия коледно-новогодишен подарък за вас, редовните ни читатели… разказ за сватбата ни, с много снимки. Имахме само месец и половина за приготовления, защото искахме специална дата – 20.09.2009 г. „20 09 20 09“ си изглежда добре, не мислите ли? Тези, които са чели историята с предложението за брак вече знаят, че сме цифромани.

Ако сте решили да направите сватбата на мечтите си, отсега можем да ви кажем – няма да стане точно както сте я мислили… Може да стане почти точно както сте си я мечтали, но „почти“… Има твърде много неща, които не зависят от вас. Искахме китарена серенада вместо оркестър при извеждането на булката (макар че „Ела се вие, превива“ звучи божествено на гайда), младоженец на бял кон вместо в автомобил, 6-часова фотосесия преди церемонията, специален танц на влизането в ресторанта (като този например), както и да обърнем достатъчно внимание на всички гости, изминали хиляди километри за да дойдат: от Торонто до Дубай и „от Силистра, та чак до Кюстенди-и-и-ил“… Нито едно от тези неща не се получи. Дори ергенското и моминското парти ги отложихме за след сватбата, поради натоварената програма 🙂

Имаше много приятни (а и неприятни) организационни изненади преди и по време на сватбата, но за тях ще разказваме друг път. Имаме план да пишем подробно как да си направите покани, откъде да си вземете халки, как да си изготвите списък с гостите и как да ги разположите по масите, за какво да давате пари и за какво няма смисъл, на кои детайли е важно да се обърне внимание и кои – почти не се забелязват… Но за това – най-рано догодина 🙂

А сега преминаваме към истинската приказка – с всичките й вълшебства, изненади и… снимки, естествено 🙂

И ако приказките завършват с „три дни яли, пили и се веселили“, нашата започна така…


Имало едно време един младоженец.

Събрал приятели, близки и роднини и им казал „Днес ще се женя, хайде да отиваме за булката…“

И тръгнали… Добре, де, ама им трябвали кумове!

Така че отишли при старите приятели Краси и Мариета. Краси като че ли не ги очаквал…

Младоженецът обаче със сладкодумие (и бутилка уиски) успял да убеди кума, че момичето е много хубаво и си струва…

Хванали най-добрите музиканти в града, надули гайдите, залупали тъпана и тръгнали към мястото, където красавицата чакала своя принц…

Но булката била затворена през три врати в четвърта… или както се казва там.

Сватбарите я пазели строго и само пачки по стотачки можели да ги омилостивят. Зимбабвийски банкноти не се приемали.

Понеже булката била безценна за младоженеца и никакви пари не можели да я купят, той се ядосал и решил, че ще си я краде.

Толкова бил уверен в това, че си взел само 28 ст. и един бонбон за дразнене на сватбарите.

Митко, момък от вярната дружина на младоженеца (щото се оказа, че и невярна дружина има), му подарил страхотен комплект с инструменти, които влезли в употреба още преди брака…

Три болта по-късно първата врата била преодоляна, а младоженецът бил буквално катапултиран през втората от яките ръце на кума Краси и верния приятел Митко…

Така се озовал пред бойната дружина на жени от четири поколения и един кандидат-баджанак и като се започнали едни преговори…

Добре, че кумът се намесил силово… но шаферките отвътре затискали по-здраво и от мъжете.

Голямо напъване било, наоколо прехвърчали мъжка пот и женски писъци, но в крайна сметка вратата била отворена…

* * *

Интермедия от първата брачна нощ:

– Слънчо, какво беше първото нещо, което усети, когато влезе в стаята ми?

– Юмрукът на Мая.

* * *

Закичила булката сватбарите, заплакала гайдата „Ела се вие, превива“ и под аплодисментите на всички баща й я извел и сватбарите се отправили към гражданското…

… но не веднага!

Първо отишли в парка и си направили страхотни снимки…

Всички шаферки били облечени в злато и коприна:

А булката блестяла и сияела от щастие:

Младоженецът пък постоянно се закачал с нея, за да вижда усмивката й:

Дошло време да скрепят семейния съюз и официално…

… и минали под венчилото:

Залата едва побирала всички гости:

… затова излезли навън.

Там ги чакал приказен дъжд от парченца дъга:

Изпълнили мисията в живота си, младоженците се запътили към Дунава:

… но не за друго, а за да хвърлят венеца в реката по стара русенска традиция. След това веднага се отправили към църквата „Св. Троица“.

Биляна изглеждала като същинска принцеса:

А Петър – като лудо влюбен в същинска принцеса:

Влюбени до уши, решили да скрепят съюза и пред Бог:

Венчал ги самият митрополит Неофит…

… за което те ще са му безкрайно благодарни винаги!

На излизане от църквата се случило друго чудо.

Завалял дъжд от житени зърна!

По пътя им към дворцовата забава малки ангелчета застилали земята с листа от бели рози.

Двамата счупили питката на две абсолютно равни части…

… и така дали начало на празненството!

Започнали танци – и чуждестранни:

И нашенски:

Извило се дълго, голямо хоро, но нито младоженецът, нито булката станали да играят:

Защото чакали своя първи сватбен танц…

И вплели пръсти един в друг, за пореден път разбрали, че в големия свят няма нищо случайно…

И че заедно са по-силни, по-способни и по-щастливи.

Сред аплодисментите на стотиците гости, младоженецът вдигнал байрака, хванал красивата си булка за ръка и двамата повели хорото с нова сила…

… а малките ангели танцували заедно с тях:

От толкова танци, кумовете огладнели и нападнали шаферите, носещи вкусна торта и пиле.

Борбата не била лесна…

… но в крайна сметка и кумовете останали сити, и шаферите – цели!

Изненадите не свършвали дотук.

Иванка Шекерова, актриса, певица и много близка приятелка на булката излязла на дансинга и поздравила младото семейство Събеви.

И като започнала една веселба – вдигали се обувки…

… хвърчали искри – както от тортата, така и между влюбените…

… сваляли се жартиери – без инструменти и задръжки…

…  накрая литнал и булчинският букет – най-желаната вещ за всяка неомъжена гостенка:

Късно през нощта (или по-точно рано сутринта) младите се усамотили в младоженския апартамент…

От тук нататък историята мълчи, но пък вие можете да си кажете каквото ви е на сърце в коментар.

От нас – много целувки и успешна нова година!

P.S. Още по темата можете да намерите във Facebook и в блога на Данчо