Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!

35

Преди 10 години на тази дата някакво момче навършило 25 години

Имам чувството, че почти съм забравил за това момче. То караше Opel Corsa B и смяташе, че това е най-хубавата кола… и за нищо на света няма да си вземе комби! Никога! Все пак всичко, което трябваше на онзи младеж, беше една раница, 20 лв. в джоба и ако има място – акустична китара. Десет години по-старото му „аз“ кара комби. Защото е практично и събира много багаж. И макар неговите дрехи все още да се побират в една раница, комбито почти винаги е пълно с багаж.

Младежът се гордееше, че може да изпие един литър водка „Flirt“ на вечер. Десет години по-старото му „аз“ пие десетгодишно уиски – много по-малко, много по-рядко… но му се наслаждава много повече.

Стрелката на резервоара на младежа често стоеше в резервната зона. И когато събереше пари, за да го напълни, беше малък празник – събираха се с приятели и отиваха на палатка… Днес резервоарът на по-възрастното му „аз“ е винаги пълен, а палатката и спалните чували – прилежно сгънати и прибрани в склада от години…

Онзи младеж се радваше, когато отиде до Сърбия, например. Десет години по-късния му аналог не спира да пътува извън България – по лични или служебни причини.

Да, онзи младеж работеше наистина много и оставаше до късно в офиса. Той беше много по-приятно място от малката му квартира. Днешното му „аз“ знае правилото „work smart, not hard“ и цени баланса между вдъхновяваща работа сред страхотни колеги и домашна лимонада вкъщи, сред семейството.

Чисто статистически, на 35 човек изкарва най-много пари. И, пак чисто статистически, харчи най-много. Но знае, че те са просто средство. И знае, че семейството и близките хора са най-ценното нещо и няма какво да ги замени…

На 35 осъзнаваш, че най-ценният подарък, който можеш да занесеш на децата си не е пластмасова играчка, а време и внимание.

На 35 спираш да се караш с родителите и сестра си, защото знаеш, че сте заедно за твърде кратко и трябва да се насладиш на тези мигове.

На 35 си много над битовите спорове с жена си и няма смисъл да правиш проблем за това, че си е добавила всички любими гръцки хитове в твоя YouTube профил, примерно. Защото знаеш, че тя е човекът, който ще остане с теб до края на дните ти.

На 35 разбираш, че хората се променят с годините. И е по-добре да го приемеш: както за себе си, така и за другите.

Осъзнаваш колко важни неща са принципите, себеуважението, честността… И че не е важно всички да те харесват, ако заспиваш вечер, доволен от това, което си и това, което си направил.

На 35 осъзнаваш и колко голяма е силата на думите. Разбираш, че не трябва да си даваш мнението, ако не ти го искат. Да говориш премерено. Да слушаш внимателно. Да действаш внимателно…

На 35 пиеш повече вода, ядеш по-здравословно и проверяваш внимателно изследванията си. Защото знаеш колко е важно да си здрав!

И когато някой ти пожелае здраве, щастие, любов и успехи, а ти вече имаш всичко това, казваш „Благодаря!“ и си наистина благодарен.

Така че, ако видите онзи 25-годишен младеж, кажете му че след точно десет години вкъщи ще го чака най-хубавата торта на света – направена от четири малки и две по-големи ръчички…

Продължаваме напред!

Всеки трети печели!

Ученички на видима възраст 10-11 години в квартален магазин разглеждат чипса пред мен:
– Виж, всеки трети печели!
– Искаш ли да си вземем?
– Хайде! – и грабва първия пакет от рафта.
– Ти си много тъпа, честно…
– ???
– Ами защо взимаш първия пакет?! Вземи третия!!!