Видове вурстчета

Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, „горкото вурстче“ – значи нещо като „загубеняк“), имат глагол за „шматкам се“ с вурст (herumwursteln, „развурствам се“) и дори наричат на жаргон „турбо гъзарските“ VIP-неща с „Extrawurst„.

С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:

wurstsBratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.

Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.

Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.

Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския „черен пудинг“. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.

Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името „биренка“. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.

Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.

Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът „амбарица“. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.

Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).

Gelbwurst означава „жълта наденица“ и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.



Реклама:

Booking.com

Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.

Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.

Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.

Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!)

Гутен апетит 🙂

Четири неща, които (почти) всеки хотел в UK ще ви предложи

Независимо дали ще отидете в евтино хотелче в провинцията или 5-звезден хотел в центъра на Лондон, прави ми впечатление, че всички хотели във Великобритания предлагат, а в България все още не съм ги виждал:

1. Легло King Size – огромно легло и двоен матрак на височина 70-80 см, в който хем потъваш, хем не ти е прекалено мек. Който е спал на хотел във Великобритания, определено знае за какво говоря. Не знам как ги правят тези матраци на Острова, но още от първото ми пътуване в Англия си мечтая да си взема подобен матрак вкъщи. Ако някой знае откъде мога да намеря английски комфорт в българско легло, да пише в коментар.

2. Безплатен чай и бързоварче в стаята – за да можете да си правите чай по всяко време в стаята. Английският черен чай се пие с мляко, така че очаквайте и кондензирано мляко, а ако сте късметлии – и хрупкави бисквитки.

3. Библията – до леглото ви има и Библия, за да си прочетете молитвата вечер или пък да си легнете и дълбоко да се замислите над нещо от рода на:

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата.
Псалми 137:9

Вярвайте ми, в удобното легло от точка 1, няма да размишлявате дълго по въпроса…

4. Английска закуска – най-добрият начин да започнеш деня си, наистина. Малко са местата, където тя е безплатна, така че си я заявете предварително – в повечето случаи си струва всяко пени. Освен хрупкави кашкавалчета, вкусен боб, наденички, бъркани яйца, яйца на очи, типичната английска кървавица (black pudding), бекон, гъбки и домати, на шведската маса почти винаги има кисело мляко с няколко вида мюсли, кифлички, кроасани и други тестени изделия, пресни плодове и зеленчуци (макар и с вкус на пластмаса), както и поне два-три вида натурален сок или дори фреш (при това, с доста по-добър вкус от нашенските). В момента, в който седнете на масата, ще ви предложат и чай, кафе и мляко. Насладете се на обслужването… След една обилна закуска, обяд практически не ви трябва 🙂