Една история от миналата седмица, която просто няма как да не се разкаже…
Бях в Пловдив, на прощално парти на моята приятелка Яна – в момента е на специализация в Испания. Срещата ни бе в „Петното“, където прекарахме няколко часа в сладки разговори и светлината на една свещичка, която в момента също е в Испания.
Както и да е… Всъщност интересното се случи, когато продължихме партито в домашни условия и още по-точно на следващия ден. Събуждам се аз в хола на Сребрин (гаджето на Яна). Никакви хора наоколо, само разни разхвърляни чаши, бутилки… и три компютъра, щото Среб използва хола за офис. Ставам, разхождам се, оглеждам апартамента… Часът е едва девет и би било тъпо да влизам да ги събудя. Затова решавам да пооправя малко и да измия чашите. Да, ама се оказва, че и кухня няма! Всъщност има, ама е заключена, тъй че отивам и ги измивам в банята… След като завърших, подрънчах малко и на китарата, ама като цяло скука-а-а, скука-а-а… Всеки знае колко е досадно да стоиш и да чакаш някой да се събуди…
„Ще се изкъпя“, реших твърдо, макар и без разрешение от спящия ми домакин. Съблякох се и запях с цяло гърло:
Пях си през цялото време докато си взимах душ, накрая си обух слиповете и излязох от банята… ОБАЧЕ:
Насреща ми стои едно ококорено момче, изглеждащо като програмист и напълно вкаменено от вида ми – все пак съм само по слипове, с мокра глава и стичаща се от мен вода…
– Здравей! – казвам аз.
– Ъъъ… здрасти!
– Ти сигурно си от програмистите на Среб… Как се казваш?
– Христо.
– Сериозно? Христо, дето е работил по Битка.нет?
– Да, защо?
– Ами аз съм Петър Събев от сп. Computer, преди два дни ти правих интервю за Top Games…
Чак след като си подадох ръката, осъзнах колко глупаво е да се запознаеш с някого мокър и по слипове 🙂
Выйду ночью в поле с конемHочкой темной тихо пойдемМы пойдем с конем по полю вдвоемМы пойдем с конем по полю вдвоем