Милорад Павич е „дядо“ на 82 години, чието творчество все още не съм чел… Просто видях цитат от неговата книга-лексикон в профила на една онлайн-позната. Всъщност, нека започна с един цитат на сръбски:
Kad uveče usnimo, mi se svi pretvaramo u glumce i odlazimo uvek na drugu pozornicu da odigramo svoju ulogu. A danju? Danju na javi tu ulogu učimo. Ponekad, ne naučimo je kako valja i onda ne smemo da se na pozornici pojavimo i krijemo se iza drugih glumaca koji bolje znaju svoje reči i korake za taj put… A ti, ti si onaj koji dolazi u pozorište da vidi našu predstavu, a ne da glumi. Neka tvoje oko padne na mene u času kada budem dobro uvežbana, jer niko nije svih sedam dana u nedelji ni mudar ni lep.
Книгата му е в два варианта (мъжки и женски), с по точно 100 хиляди думи и е преведена на около 90 езика, сред които и български. А горният цитат означава:
Когато заспим вечер, ние всички се превръщаме в актьори и винаги излизаме на различна сцена да изиграем своята роля… А денем? Денем учим наяве тази роля. Понякога не я научаваме и тогава се крием зад другите актьори, които знаят своите реплики и действия по-добре този път… А ти, ти си онзи, който идва в залата, за да види нашето представление, а не да играе. Нека твоят поглед падне върху мен в час, когато съм добре подготвена, защото никой не е през всичките седем дни на седмицата нито еднакво мъдър, нито еднакво красив.
Е, аз вече се зарибих… Но преди да отида за първия футболен мач от IT-лигата на 2006-та, ще завърша днешния пост с още един цитат (и ще си добавя „Хазарски речник“ в книгите за прочит – както мъжкия, така и женския вариант)…
Сутринта моят господар ме попита дали в моето сърце е същото като в неговото. Тогава имах дълги нокти със сребърни напръстници, които свирят и пушех наргиле, от което се извиваха зелени кълба дим. На въпроса на господаря отговорих с “не” и наргилето падна от устата ми. Господарят си отиде тъжен, защото не знаеше, че си мислех, гледайки след него: “Същото щеше да стане и ако бях казала „да“!”