Първото интервю от нашата инициатива е с нашия приятел Атанас Папазов. Tой е бургазлия, но от години живее в София и по-точно в Горна баня. Занимава се с транспорт и логистика повече от 20 години. Създава компания, която през 2010 г. печели второ място в категория “най-добър стартиращ бизнес” на сп. Forbes. През последните четири години е и преподавател по международен транспорт във ВТУ “Тодор Каблешков”. Семеен, с две прекрасни деца. Тренира бягане и тенис на корт. Умерен либертарианец по убеждения и държание спрямо околните.
Дай да започнем с някой лесен въпрос… Как се казваш?
Добре, че ме питате преди осем вечерта, защото мога да ви отговоря правилно – Атанас Папазов.
А защо?
Защото съм безсмъртен и с прабаба гъркиня…
Занимаваш се с транспорт и логистика. Как реши точно това да е твоето амплоа и какво всъщност правиш?
Всъщност работата ме избра. Когато бях в казармата, семеен приятел беше директор в една корабна агенция в Бургас. Без да имам право на избор, бях задължен да започна работа при него след военната служба. Беше ми безкрайно интересно, бях на двадесет години, започнах да печеля добре и морето стана “до колене”. След преместването ми в София през 2003 г. започнах работа в международна спедиторска компания, отново с морски транспорт, като аз бях един от малкото спедитори в София, които се бяха качвали на кораб и имаха обща представа от товарни планове, товароносимост и други малки детайли в корабоплаването. И в момента се занимавам с организирането основно на морски транспорт, като търговски директор в компания от 70+ души. За да отговоря на най-разбираем език на въпроса “какво всъщност правя”, ще кажа: когато решите да поръчате 1000 раници за следващата QA конференция, обадете се.
Можеш ли да обясниш на човешки език какво точно прави спедиторът? Всички сме я чували тази дума, но малцина знаем какво всъщност се крие зад нея.
Един от възможните отговори е: организира транспорта на стоки от точка А до точка В, като използва ресурсите на различни превозвачи, за които не сте чували и ги експлоатира по начин, който е непонятен за повечето хора. Спедиторът е човекът, който прави живота на производители и търговци по-лесен и подреден.
Да кажем, че искаме да си докараме въпросните 1000 раници от Китай. Каква е процедурата? Казваме ти „Атанасе, докарай ни раниците от този китаец“ и ти директно му обясняваш на китайски да ги ушие, да ги опакова в китайски кашони, да ги натовари на китайски кораб и да ги докара до тук, след което и колко ще ни струва в китайски юани, а накрая отиваме да се черпим в китайски ресторант… или е по-сложно?
Всъщност е много по-лесно. Казвате ми, че сте купили 1000 раници при определени условия на доставка, аз ви предлагам цена, за да ви ги доставя, плащате си ги на производителя и ми давате неговите координати. След това просто се опъвате пред телевизора и в един прекрасен момент ще ви уведомя, че едни 1000 раници ви чакат пред вратата. Което не изключва китайския ресторант и почерпката…
Супер! Кои са най-странните пратки, които си… ъъъ… спедирал от точка А до точка В?
Най-странната стока, която съм превозвал, бяха мебели за котки от Китай до САЩ.
А би ли споделил някоя забавна история или гаф във връзка с професията?
Превозвали сме отварачки с форма на фалос. Кашоните се бяха разкъсали и колегите с часове събираха буквално… отварачки… от пода на камиона. Мисля, че пазя снимка:
Снимка: личен архив на Атанас Папазов
Бил си съдружник в компания, наградена за най-добър стартиращ бизнес от Forbes. Сега си част от NTZ. Как се реши на тази стъпка?
През 2010 г. напуснах NTZ, за да се присъединя към една иновативна компания – ACS Global Services. Започнахме буквално от нула и стигнахме до 5 милиона долара оборот. През 2016 г. получих предложение за вливане на българския офис на компанията в структурата на NTZ. Не беше трудно решение, защото познавам екипа в NTZ и до днес работя с удоволствие в компанията, където в момента съм търговски директор.
Снимка: личен архив на Атанас Папазов
Колко голям играч е България в световния транспорт?
България винаги е била и ще бъде в позиция на страна, длъжна да се съобразява с тенденциите в транспорта, без да ги определя. Индивидуалисти обаче имаме…
Освен спедитор и търговски директор, си и преподавател по международен транспорт…
С преподаването се захванах, воден от принципа, че всеки знаещ и можещ човек, с когото съм се срещнал в живота си, никога не се е притеснявал да споделя опит. Поканиха ме след една лекция и много ми допадна желанието на университета да допълнят и разнообразят теоретичните знания, които дават на студентите, с оперативни и реални казуси, каквито се случват ежедневно в офисите на транспортните компании.
И как е? Какво ще кажеш за „днешната младеж“?
Това, което казвам на всички студенти е, че независимо какво правят, трябва да следват “принципа на Папазов”: каквото и да правиш, във всеки момент трябва да можеш да го обясниш на детето си без притеснения… Друго, което споделям често с тях е, че ако някъде на изпит може да минеш с тройка, реалният живот не търпи посредствеността…
А на какво учиш твоите деца? Разкажи ни малко повече за тях.
Да знаят от малки, че мама винаги е права – колкото по-рано го научат, толкова по-малко ще страдат! За децата мога да кажа само, че са отговорът… Философско, нали?
Снимка: личен архив на Атанас Папазов
След като стоките, за които отговаряш, пътуват по цял свят, на теб това налага ли ти се? Кои са дестинациите, до които си ходил и какво можеш да ни споделиш от първо лице?
Обожавам Азия и Далечния Изток – Китай, Тайланд, Хонг Конг. Съвет: приемете факта, че “цивилизованото европейско поведение” може да не е меродавно в някои точки по света и не е задължително местните да страдат, понеже живеят по различен начин.
Най-хубавото място, на което си бил?
Влюбен съм в Шанхай. Обичам съчетанието на “непостижимото от човека” с урбанизация за 30 милиона души. На всеки ъгъл можеш да видиш “невъзможни” неща…
А най-лошото?
Определено Шри Ланка. Хаосът и мръсотията са в непоносими за мен дози. Не бих повторил никога, ако не се налага да спася нечий живот…
И като говорим за това какво се случва по света – Amazon пускат дронове, които доставят пратките до вратата. Говори се за автономни камиони и кораби, както и за GPS-системи от ново поколение с ниски разходи, които се монтират буквално върху всеки контейнер и предават tracking-информация в реално време… Ти как виждаш транспортната индустрия след 20 години?
Всичко това вероятно предстои да се случи, но аз не съм оптимист за бързината, с която технологиите ще променят нашата индустрия. Консервативен съм, защото съм стар…
В тази връзка – как се виждаш като пенсионер?
Ще ми се, много ми се иска да съм край басейна и да гоня внуците, но по-вероятно ще кося трева, ще псувам политиците и ще заклеймявам “днешната младеж”…
Ако имаше кораб, какъв щеше да е той – товарен кораб, яхта или малка лодка? Как би го кръстил, в какъв цвят би го боядисал и какъв алкохол ще сервират на борда?
Ако имах кораб, щеше да е товарен, но аз нямаше да избера името му. Това ще направи съпругата ми. Цвета също ще избере тя, както и кога аз ще мога да го управлявам, къде ще плаваме и в колко часа трябва да съм се прибрал вкъщи.
Хахаха… За това какъв алкохол ще сервират на борда си замълча…
Количествено насищане и презадоволяване с разнообразен алкохол.
Спомена за съпругата ти. Разкажи на читателите ни повече за нея.
Биби е моят човек! Тя разполага с хибридна батерия, която изумява учените с капацитета си, краткото време за зареждане и размера си, защото тя изглежда толкова фина и крехка, че никога не можеш да предположиш с каква енергия разполага! Тя прави живота подреден и лесен за спедитора. Представяте ли си?
Снимка: личен архив на Атанас Папазов
Добре, да поговорим и малко за спорт. Кой е най-добрият тенисист (освен теб, разбира се)?
Харесвам Джокович, но безспорно най-добрият за всички времена е Федерер. Аз уважавам усилията и лишенията на всеки професионален спортист.
Снимка: личен архив на Атанас Папазов
И още един важен въпрос от спортно естество – защо топките за тенис са космати?
Всички космати топки са с по-високо КПД!
Имаш ли любим цитат, верую, пътеводна светлина?
Често казвам, че най-добре е да се събуждаш в събота на брега. По-хубаво е само да се събудиш там в понеделник… Иначе нямам любим цитат, но харесвам една философия за простите неща и винаги се опитвам да опростявам всичко около мен.
Знаем, че слушаш брутална музика – от Ицо Хазарта до System of a Down. Коя песен звучи в главата ти напоследък?
В момента: Pop Evil – Footsteps (Go Higher).
И най-важният въпрос… дори ще минем на “Вие”. Какви са Вашите бъдещи творчески планове?
Търся Ицо Хазарта, защото чувам че имал човек за всичко – ще ми свърши работа! Искам да направя и два-три гейма с Джокович, но все се разминаваме по турнирите…
В заключение – какво ще пожелаеш на хората, които все още четат това?
Пожелавам на всички вятър в платната и не се притеснявайте да питате!