За чуждиците

Сподели тази публикация:

Добре, попаднах на това във Facebook и се замислих…Да започнем с това, че работя като ИТ специалист. С други думи, често логвам ишу, ако базата е дед, сървърът лагва, нещо не се бекъпва пропърли, кънекшънът дропи или просто нещо не мейква сенс, независимо какъв е кейсът… Не звучи готино, още по-малко пък българско, признавам… Ежедневната комуникация с хора от други държави и лекотата на това да кажеш нещо на „почти“ английски и колегите да те разбират перфектно пести време и недоразумения. А нали уж целта на езика е именно тази – да улеснява комуникацията.

В нормален ежедневен разговор това е дразнещо, признавам. И се старая да подбера подходящите думи. Но да се откажеш от чуждици като „шопинг“ и „уикенд“ ми звучи също толкова безумно, колкото да ползваш само чуждици…

Първо, сравнете лявата и дясната колонка. Ясно си личи, че чуждиците могат да са кратки и да пестят време. Едно е да кажеш „уикенд“, съвсем различно „почивни дни (плюс петък вечер)“…

Второ, половината от предложените български думи също не са с български корени… „Пазаруване“ е от турски, „творчество“ – от древнотюркски, „приятел“ – от санскрит…

Със сигурност и за бабите на нашите прабаби би било странно, ако кажеш „поддръжка“, а не „опора“; „измама“, а не „лест“; „потребител“, а не „командарин“; „добре“, а не „харно“…

Вярвам, че езикът е нещо живо, променя се в годините, влияе и заимства от други езици и това не го прави по-лош. „Шопингът“ носи нюанс – включва това да се разходиш (вероятно в мол), да пробваш дрехи, да седнеш на кафе с приятели. Не може да отидеш на шопинг на пазара на Красно село и да вземеш две кила домати – това е пазаруване. Криейтивът не е просто „творчество“ – дори по-близката дума за мен е „идея“, това е „искрата“, от която се прави общата визия, дизайнът, цветовете и т. н. на даден продукт. Криейтивът включва посланието, което искаш да изпратиш с това „творчество“, включва въображение, оригиналност, уникалност… Ако щете, за ръкоделие минава изработване на грънци, плетене на пуловер или шиене на гоблени. Дори в речника срещу „ръкоделие“ пише „извършване на женска работа“. Но кажете, че мъфини с баварски крем, дървена папийонка или обици от полимерна глина са „ръкоделие“ и… цялото усещане за нещо ново и модерно изчезва!

Езикът ни е богат, но това, че ползваме чуждици не го прави по-беден за мен… Просто трябва да е умерено и човек да знае какъв нюанс искате да постигнете. А ако не сте съгласни, значи току-що прочетохте не блог-пост, а печатно обявление в електронен журнал за дискусионно-информационни статии в обратен хронологичен ред, помещаващ се и достъпен в световна мрежа от взаимосвързани електронно-изчислителни мрежи….


Сподели тази публикация:

3 мнения за “За чуждиците”

  1. Най-върли са исландците, още казват на мобилния телефон „говоряща вещица“ или нещо такова. Иначе, аз се старая да ползвам български думи. Основно казвам окей и уикенд. На шопинга му казвам пазаруване защото си представям някоя кифла как е на шопинг…, френд задължитено му казвам приятел, просто не ми носи тийн нюанс иначе. За фешън и модна, за мен двете думи носят различно значение. Фашън го ползвам за подигравателен термин за тия дето се интересуват и дават безумни пари за никокачествени стоки защото имало един какво си надписче и преживяват драми за външния си вид, модно за мен значи стилно по-скоро.

  2. Най-забавното е, че думата, с която се обозначават такива хора, борци за „чист“ език – пуристи е латинска 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.