Тази вечер с Биляна ползвахме таксита и имахме два забавни диалога – един на отиване и един на връщане.
Отиване
– Към „Библиотеката“…
– Окръжната „Иван Вазов“ или заведението?
– Ами така като ни гледате в събота вечер според Вас книги ли ще четем или ще пием бира?
Връщане
– … и тук карайте само напред и като видите светещия надпис „Tattoo“ завийте вдясно.
– Добре. Тия „Tattoo“ май са голяма фирма… и по морето съм ги виждал…
– Ами…. такова… как да Ви кажа… Голяма са, ама „FOR SALE“ са още по-голяма…
Първото си е чиста проба заяждане. Какво ви пречи да имате среща на конкретно място – пред Библиотеката и да отивате до там?
Естествено, че ще попитат. Дано отговорът е бил съпроводен с усмивка , а не „уфффффф, ама кооооооолко си тъп да мислиш че ще ходим да четем книги!“… Но дори и в този случай пак единственото впечатление, което оставя е на някой всезнайко, на когото трябва да му се четат мислите и недай си боже да го попиташ уточняващ въпрос…..
Това с рекламните надписи като ориентири си е направо класика в жанра, но пак добре че не е подкарал към морето…
Не че нещо ама най-редовно хващам такси точно до библиотеката. От среща има банкомат на Уникреди и като го издоя ходя, я на фонтаните/ симфония/ с децата на голямата площадка, я на Капана с тигел по главната.
п.с. Главната не е „пешеходната зона на центъра на Пловдив“ Само 40% от нея е.
Длъжен ли е човека да знае английски език?!?
Българин … работи си и си живее в България. Ако не му трябва в работата, защо му е да го знае?
Смеем му се, сякаш всички българи са задължени да знаят чужди езици.
Не че съм против хората, които знаят … напротив! Богатство е. Но да осмиваме обикновените хорица, тези които нямат претенции да са вся и всьо, че не разбират чуждиците, изписани буквално навсякъде из България е меко казано тъпо.
За осмиване е по-скоро нашето прословуто и пословично реверансно подгъзуване към чужденците, което вече минава всякакви нормални и морални граници, че чак вече се чудя в България ли живеем, или какво?
Примерите са стотици:
– Във всички нормални страни на полицейските коли е написано „Полиция“ на съответния национален език. В някои като допълнение под основния надпис с по-малък шрифт е изписано и на английски език. Само в нашата татковина на над 80% от полицейските коли, както и по униформите на заптиетата е написано „POLICE“ , „SЕCURITY POLICE“ , „TRAFFIC POLICE“ , „GANDARMERIE“ , и никъде на български език просто „ПОЛИЦИЯ“. Същото важи и за повечето линейки „AMBULANCE“ е по-често предпочитания вариант;
– Указателни табели по пътищата, които са ориентирани буквално само и единствено към чужденците, но не и към нас самите, които си живеем тук в България;
– Табели в учреждения, заведения и въобще всякакви обществени места:
– „EXIT“ в заведения и сгради, като основен и единствен указател за място за изход;
– „LIVE“ по телевизиите и радиата, като основен и единствен указател за излъчване „на живо“
– “ FOR SALE“ , „FOR RENT“ – основни указващи обекти за продан или наем;
– „CHANGE“ навсякъде из градовете, като основен и единствен надпис за обменно бюро
– „TICKET POINT“ пише на всички апарати за билети на абсолютно всички автобусни спирки (поне във Варна) без абсолютно никакви допълнителни указания на български език. Добре, нямам против – напишете го на английски, но да има и „БИЛЕТИ“
На фона на цялото това масово, целенасочено и съзнателно американизиране, в което живеем ми става доста смешно по време на 3-ти Март и останалите български национални празници. Като видя колко все по-модерно е вече хората да се обличат с народни носии по празниците, като същевременно „стриймват“ , „шерват“ , „хашват“ , „тагват се“ , „лайкват“ , „респектват“ , „букват се“ , „чекват се“ и т.н. все „български“ глаголи, патриотично ревейки „България над всичко!“ 🙂 🙂
Няма как да запазим идентичността си, ако продължаваме да се правим на американци, като сляпо им подражаваме във всичко ….