Малката продавачка

Сподели тази публикация:

Днес ще ви разкажа една забавна история, която ни се случи с дъщеря ми на Празника на детето (1 юни).

Реших да излезем на дълга разходка, за да купя подарък на Вики. Излязохме и на път за Южен парк в София се спряхме в едно малко и спретнато магазинче за детски дрехи, намиращо се на кръстовището на бул. България и бул. Гоце Делчев. Сетих се, че нямаме памучно елече за по-хладните летни дни. Влязох в магазинчето и видях, че продавачката консултираше една дама, затова погледът ми се плъзна по детските дрешки и обувки. В този момент чух нежно гласче, което ми каза:

– Добър ден и честит празник на малкото момиченце! Мога ли с нещо да Ви помогна?

Погледнах надолу и се усмихнах. Момиченце на около 5-6 години ме гледаше с големите си сини очи и очакваше да я попитам нещо.

– Благодаря и честит празник и на теб!… Ами тогава да те попитам дали имате памучно елече за нея?

– В момента не разполагаме с такова, но мога да Ви препоръчам ето това красиво комплектче за момиченце. Състои се от потниче и къси панталонки, посочи тя. Много е красиво и ще ѝ стане…

Останах с отворена уста. Колко малки момиченца използват фрази като „не разполагаме с такова“, „мога да ви препоръчам“, „състои се“… Все пак отговорих:

– Благодаря, но нямаме нужда. А дали…

– А какво ще кажете за тази поличка? – побърза да ме попита малката продавачка, докато вдигаше собствената си пола почти до раменете. – Тя е с две лица, както виждате… Имаме и нейния номер!

Засмях се от сърце, удивената от уникалната гледка на хлапето с вдигната нагоре пола и прозиращ бял чорапогащник, както и от търговските ѝ умения в тази крехка възраст. В този момент чух гласа на майка ѝ:

– Ах, виж си чорапогащника, скъсан е! И защо си си вдигнала полата? Така не се прави!

Без да се замисли дори, малката ѝ отговори:

– Абе, мамо, какво се притесняваш за един чорапогащник! Аз оборот на магазина правя, а ти чорапогащника гледаш!

Купих поличката на Вики. Дори не попитах за цената! За човек като мен, който се интересува от маркетинг, търговските умения на малката продавачка ме разхладиха като приятен душ в лятната жега!

Между другото полата излезе много сполучлива, Вики си я носи с удоволствие, а както виждате и на снимката, магазинът предлага и свой сайт за онлайн пазаруване на качествени детски дрехи.


Сподели тази публикация:

4 мнения за “Малката продавачка”

  1. 🙂 kolkoto poweche raste deteto, tolkowa poweche shte wi izumiawa kakwi neshta prawi na saotwetnata wazrast…. mislia, che wsichki roditeli imat zani#eni ochawania to decata si…. i po tozi nachin winagi sa udiweni ot tiah…. ewoliuciata si e swarshila rabotata 🙂

  2. Да си истински търговец, да умееш да продадеш нещо с усмивка, ненатрапчиво и така, че клиента да си тръгне доволен колкото от стоката, толкова и от преживяването, си е своего рода талант, който не се учи. А малката явно е самороден талант … 🙂 Усмихната история.

  3. Аз съм таткото :). Благодаря от сърце за позитивния и искрен коментар на случката. Повече такива хора трябва да има в България. А колкото до малката продавачка ще инвестираме именно в тази посока 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.