Мимикрия се нарича способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие.
Снимката по-долу направих в прохода Вратцата, близо до Враца. Всъщност, дори не забелязах пеперудата първоначално – приличаше на едно от хилядите есенни листа, паднали от дърветата. Тотално сляла се със заобикалящата я среда.
За съжаление, често виждам подобно поведение и сред хората. Подражават на другите, опитват се да не бъдат различни, да се слеят с околните… Чувстват се обединени от модата, от съответните стилове музика, от марките автомобили и мобилни телефони, от футболни отбори… и се чувстват обединени! А всъщност повечето хора са други хора. Мислите им са чужди мнения, животът им е мимикрия, а страстите им – цитат. Дори и това е цитат на Оскар Уайлд…
Защо винаги най-чисти пориви биват оплюти и прекарани през ситото на мнително и съмнително…Нима нямам право да усещам нещата по свой начин?Нима нямам душа и съзнание ?За да се каже че заради кариеризъм минавам през всичко или пък че копирам или крада.За Бога.Обидно е…, кара ме да се чувствам …всъщност няма значение как се чувствам.Това отдавна не интересува никой…
Хубава публикация 🙂
Тази публикация ме впечатли! Винаги съм се удивлява на природата и на нейните тайни. За жалост мненията на хората вече много се размиха , виждаме и чуваме как всички са на едно мнение , но в същото време огромно недоволство.
Природата е истинска и съвършена. Докато хората са фалшиви и лъжливи. Това е тъжната истина.