Днес е Еньовден – български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
На този хубав български празник за моя голяма радост имам имен ден и аз (което разбрах доста късно – едва преди 3 години). Много си харесвам името – първо, защото е българско и второ, защото идва от дума „биле“, което означава „билка, лековита трева“. За това значение на името Биляна има доказателства и в народното творчество – „Биляна от билките сторена / на билките кръстена“. Сега ще се поздравя за настроение с песните „Биляна платно белеше“ и „Малка мома Биляна“, а вие не пропускайте на този ден да поздравите ваши приятели с имена Биляна, Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо. И не забравяйте, че за всяка болка билка си има, стига да знаеш къде да я намериш и да я откъснеш навреме!
Весел празник!