Ето една любима притча, която реших да споделя с вас…
Баща и син си купили кон и решили да се разходят из селото с него…
Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът решил да ходи пеш.
Селяните викнали:
– Какъв е този баща, бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня.
Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня…
Селените се подигравали:
– Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
Сигурен съм, че сте се досетили от извода: не обръщайте внимание на хорското мнение. Без значение колко хубаво нещо направите, винаги някой ще ви го омърмори. Без значение каква злина ще свършите, някой ще ви похвали…
Но пък веднага се сещам за нещо много по-благородно от това да си купите кон: всъщност този пост е резултат от поканата на Iffi по инициативата „SOS детски селища – приказка без край“. От линка по-горе можете да прочетете приказката на Iffi и да научите подробности как да станете постоянен дарител… Има и друг начин да помогнете, който не е свързан с финанси – можете да популяризирате идеята във вашия блог. Затова каня всички, които желаят, да напишат своята любима приказка с подходящ линк към „SOS детски селища“, като не забравят да ми оставят коментар, за да мога да ги прочета (обожавам да чета приказки)…
Точно така си е. Но каво да се прави – живеем в социален свят. На някои хора точно пък това им харесва да са в центъра на клюките.
ПС : Поздравления за блога. Ще иамш още един редовен читател.
🙂 Бях забравил за тази история. Имах нужда от нея. Благодаря ти, че ми напомни. (в израза няма ирония)
за съжаление е така