Както писах, вече сме в Западна Европа и по-точно в Брюксел, Белгия, където е и централата на Европейския Съюз… Още по-точно сме при Ирка, моя близка приятелка от ученическите години. Тя е в Брюксел и работи като кореспондент за в-к „Дневник“ и „Капитал“, за да пише ей такива статии…
Интересните неща в Брюксел може да се видят само за няколко часа – централният площад (Гранд Плас) и околните му улички с магазини за шоколад и дантели, кръчмите с десетки видове бира, стотиците японски туристи…
– вали през цялото време (освен когато не вали)
– след 2000+ км за един ден, една белгийска бира сваля човек под масата
– магазините за белгийски шоколад се държат от азиатци
– брюкселското зеле не е особено популярна храна, за разлика от гофретите и пържените картофи, които белгийците претендират, че са изобретили, но за храната тук ще пиша отделно…
Още няколко интересни неща:
Най-често управляваните автомобили са Ситроен, Пежо и Рено, но можете да видите и немски коли… при това на най-неочаквани места.
И в Брюксел си имат Капалъ Чарши. Само че й викат „галерия“.
Парк „Леополд“ (зад Европейския парламент и пред Иркината къщурка) е наречен на белгийския крал Леополд… Както и 2/3 от статуите тук.
На един художник му писнало да гледа навсякъде из Брюксел забележителности, кръстени на Леополд (Леополд е известен като колонизатор на Конго)… Поради това в знак на протест преди няколко седмици той боядисал цялата статуя на Леополд в ярко червено. Бил арестуван, а статуята била моментално изчистена… Сигурен съм, че в Лондон например биха оставили статуята така за по-дълго време, за да привличат туристи, но нейсе…
Дърветата в белгийските паркове са принудени да растат линейно като лозички 🙂
Посетихме и пикаещия човек (а не манекен, както ме поправиха наскоро).
Сградата на Европейския парламент е планирана така, че куполът й да наподобява този на старата гара „Люксембург“, която днес е част от главния вход на парламента.
Това е покривало на строително скеле. Креативизмът може да се прояви дори в строителството!
Manneken Pis всъщност значи „пикаещото момченце“. Има и „пикаещо момиченце“, но е доста трудно за намиране из малките улички с кръчми 🙂
Не е вярно. Знаем къде е момиченцето. Проблемът е, че пикаещото момче прави по-добра струя, както се вижда и от снимката! Има и пикаещо куче, между другото, но на него постоянно му сменят мястото…
Много приятна разходка със сутрешната чаша кафе. За няколко минути се махнах от студения вятър и дъжда в София и дойдох да видя как я карате в Брюксел само на дъжд. Не е зле, убеждавам се от снимките. Прекарвайте си добре, а аз се надявам прилепът на Ирка да е намерил пътя към широкия свят.
Да се надяваме,че креативизмът в строителството на ес ще доиде насам щото към момента строителството ни е кретенизъм -или сградите се разпадат сами докато ги строят или ще друсне едно леко земетресение и половин софия ще падне и естествено никой няма да знае защо!
Никой не му сменя мястото на кучето! От 5 години поне си е все на Rue des Chartreux – от Борсата направо и в ляво 🙂 (http://maps.google.com/maps?f=q&hl=en&geocode=&q=rue+des+chartreux,+brussels&sll=50.848349,4.347201&sspn=0.000767,0.001727&ie=UTF8&ll=50.848596,4.347357&spn=0.003069,0.006909&t=h&z=17&iwloc=addr)