Късаме… Имах дългогодишна връзка с нея, заедно сме изминали толкова километри, че на практика сме обиколили Земята два пъти по екватора, но сега си казваме „сбогом“… поне докато не се промени коренно! Сбогом, БДЖ! 🙂 Съвсем скоро няма да съм младеж, защото ще имам 26 навършени години… и няма да ползвам 50% намаление (макар че срещу 40 лв. мога да си извадя и такава карта), т.е. икономически по-изгодно ми е да пътувам с автобус, а ако сме повече хора – дори и автомобил… освен това е и по-бързо, по-комфортно, а покрай запалените влакове напоследък – май и по-надеждно.
И все пак, ще ми липсва ритмичното тупуркане на влака, тъмните купета, общуването с разноцветни хора (и в буквално, и в преносно значение)… Няма как да ме разберете, докато не прочетете това… или пък това… През далечната 2002 г. дори писах авторски песни за пътуванията ми…
Имам много истории, свързани с БДЖ. Някои ще останат неразказани. Други вече съм ви разказвал:
Но пътуването с влак винаги ще има една особена романтика… винаги ще остане моят „трети дом“, както го наричах докато пътувах между Русе и Пловдив с години… Мястото, където можеш да останеш насаме със себе си с часове… докато пътуваш стотици километри заради някого… или с някого…
Ту-дуф ту-дуф… ту-дуф ту-дуф…
P.S. Ще ви дам възможност да ми честитите рождения ден на 08.08.08 още от 08:08:08 часа. Запазете си остроумните коментари по повода за съответната тема. Благодаря!